Някой пак чупи пазара на ток

По информация на "Капитал" формално зад промените стои служебният кабинет - те са част от пакета мерки срещу високите цени на тока и в доклада на КЕВР пише, че прилагането им ще намали разходите за балансиране. Но реално приемането им в този вид ще доведе до повече разходи за голяма част от компаниите и ще има положителен ефект само върху една трета от бизнеса, който сега не участва в балансиращи групи. Поради което източници от Министерския съвет обясниха, че премиерът Стефан Янев е бил подведен или не добре информиран за същността на предлаганите промени. Засега официална позиция по казуса от кабинета няма.

Това обаче е третия опит да се направи тази реформа, което поставя казуса в малко по-различна светлина. За основен двигател на идеята винаги е бил сочен ЕСО и неговият изпълнителен директор Ангелин Цачев, който в момента се проверява от АДФИ заради конфликт на интереси по повод договорите за стотици милиони, които е възложил на бившата си фирма. Мотивът е, че това ще осигури допълнителни приходи на държавната фирма.

Ангелин Цачев, директор на ЕСО Фотограф : Цветелина Белутова

Дали сега промените ще бъдат одобрени е трудно да се каже. Общественото им обсъждане в КЕВР е насрочено за 5 ноември. След това ще има 14-дневен срок, за приемане на официални становища и едва тогава ще бъдат подложени на гласуване. Важен фактор е, че това ще се случи след изборите на 11 ноември и след сформирането на новия парламент. Което със сигурност ще окаже влияние върху процеса.

Плюсове и минуси

За множеството компании, които сега са част от обединените групи, разходите за балансиране наистина са по-ниски, но за по-малката останала част, която по една или друга причина не иска да се включва в обединения, разходите са по-високи.

Ето и конкретен пример, който показва логиката на предлаганите промени. Ако има два координатора на балансиращи групи и при единия е възникнал излишък на ток от 5 мВт, а при другия недостиг от 5 мВт, за системата като цяло няма дисбаланс. В този случай ЕСО няма да има никаква роля и няма да получи нищо от нетирането на въпросните количества между двата координатора. Ако обаче промените станат факт и двата координатора нямат право да обменят помежду си дисбалансите, първият, който е в излишък, ще трябва да продаде на ЕСО съответните 5 мВт при цена от по-малко от 10 лв./мВтч (толкова е тарифата на държавната фирма). Другият координатор пък ще трябва да си купи 5 мВт от ЕСО при цена от около 500 лв./мВтч. В този случай ЕСО ще спечели 2450 лв. (ще купи 5х10 и ще продаде 5х500), без реално да е извършил услуга, тъй като системата си е балансирана.

"Фрагментирането на групите няма да промени баланса на системата - той или съществува, или не. Но ще създаде по административен път допълнителни разходи за пазарните участници, които в крайна сметка ще се отразят и на потребителите", казва Мартин Георгиев, който е прокурист на "Алпик Енергия България" и председател на АТЕБ.

Според доклада на КЕВР обаче, ако цялата система се балансира само от ЕСО, всички ще плащат еднакво и като цяло общите разходи ще се понижат - разходите на тези, които са били в балансиращите групи, ще станат по-големи, а на тези, които сега са извън групите, ще са по-малки.

Въпросът е кой точно ще плаща повече и кой по-малко. Около половината потребители в България са членове на най-голямата балансираща група в страната - тази на ЧЕЗ, и съответно сега имат изключително ниски разходи за балансиране. Освен това има още няколко т.нар. Главни координатора на пазара. Общо при тях се обслужват над 80% от потребителите. И при одобряване на реформата те ще трябва да плащат повече, за да може останалите 20% да си намалят разходите.

Експерти от КЕВР обясниха за "Капитал", че има и друг проблем, чието решение се търси с реформата - сега заради обединенията на координатори на балансиращи групи една голяма част от производството на ВЕИ (централите, които са част от въпросните групи) не стига до борсата, а отива именно за балансиране или поне формално се използва този предлог.

Твърдението обаче не звучи много логично, тъй като няма икономическа логика в подобни действия. През последните месеци е много по-изгодно ВЕИ енергията да се пласира именно през борсата, където цените са по-високи. А и фактури на потребители в една от големите балансиращи групи, които "Капитал" видя, ясно показват, че балансиращата енергия в рамките на групата е много по-евтина от борсовата.

"Аргументът, че предложенията са антикризисна мярка, е несъстоятелен и подвеждащ, както и твърдението, че в пазарните обединения се обменя енергия с цел заобикаляне на задължението за продажба на Българската независима енергийна борса", се казва в официална съвместна позиция на фотоволтаичната и ветроенергийната асоциация. Освен това в действащите сега правила за търговия с ток има изрична забрана в една и съща група да участват ВЕИ производители и потребители.

Студеният резерв с ново име

Без значение дали ще бъде приета или отхвърлена тази реформа, плащанията от ЕСО към ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган и свързаните с Христо Ковачки централи ще продължат, както и досега. След кратко затишие по време на протестите през миналата година от началото на 2021 държавният системен оператор възобнови т.нар. търгове за резервни мощности, които по същество са като стария студен резерв, но с друго име, и започна да плаща милиони на въпросните производители на ток.

Разбивка, предоставена на "Капитал" от търговец на ток, показва, че в определени часове през последните месеци тарифата е превишавала дори 1000 лв./мВтч. А през лятото служебният министър на енергетиката Андрей Живков представи данни в парламента, според които ЕСО е плащал между 245 лв. и 381 лв. за мегаватчас на ТЕЦ "Варна", като трябва да се има предвид, че в този период средните цени на борсовия ток бяха между 90 и 185 лв./мВтч.

Ахмед Доган Фотограф : Юлия Лазарова

При одобряване на реформата обаче ще отпаднат всички лимити за цените на тока от централите, които осигуряват балансираща енергия, и няма да е чудно, ако видим стойности и от 5000 лв./мВтч, а защо не и 10 хил. лв./мВтч.

От АТЕБ казват, че моделът на работа на пазара на балансираща енергия наистина трябва да бъде променен и от две цени - за недостиг и излишък - да се премине към модел с единна тарифа. "Подобен преход беше осъществен в съседните на нас страни Сърбия и Румъния, а по този модел работят и развитите пазари в Европа", се казва в становището на асоциацията. При този модел, ако например има общ недостиг на ток в системата, всички пазарни участници, които също са с недостиг, заплащат единната цена за балансиране. А тези, които са на излишък, получават същата тази цена. Обратното е, ако системата е на излишък.

Предимствата са, че така търговци и производители работят срещу небаланса в системата, като се стремят да намалят общия небаланс. Вследствие се увеличава ликвидността на пазара в рамките на деня и той влиза в пряка конкуренция с балансиращия пазар.

Подобна реформа - с въвеждането на прозрачен балансиращ пазар, бе заложена в изпратения още в началото на 2020 г. от правителството до ЕК проект за енергийни реформи на българския пазар. Тогава това беше условие за въвеждането на т.нар. Механизъм за капацитети, по който държавата можеше да продължи да плаща на въглищните централи. Но всичко остана само на хартия. До този ноември, когато се предлага обратно скъпо непазарно решение в безвремието.