Соларните панели поскъпват

Всеки рай си има край

Първоначално бумът в инвестициите във ВЕИ беше подтикнат от държавните стимули и субсидии. Постепенно обаче това доведе до масовизация на производството и драстичен спад в цените на панелите и интерконекторите. Паралелно с това се увеличаваше и ефективността, като само за десетилетие параметрите на енергийно производство се удвоиха.

През 2020 г. соларните централи бяха най-евтини, откакто секторът съществува. В сравнение с 2010 г. мощностите за домашни инсталации, които принципно са най-скъпи на база единица мощност, бяха спаднали с 64% според изчисления на National Renewable Energy Laboratory (NREL). Този спад в цените от своя страна доведе до масовото изграждане на инсталации, като от 2005 г. насам според данни от International Energy agency (IEA) е добавена обща мощност 894 гВт.

Пандемията от COVID-19 създаде безпрецедентни за модерния свят проблеми в транспортните връзки и здраво наби спирачките на тъкмо започналата експанзия на соларния сектор.

В началото на 2020 г. заради локдауните производството в почти целия свят беше или изключително намалено, или изцяло спряно, множество доставки по море бяха изцяло блокирани, а и самите инвестиции бяха отложени. Според Шанхайския индекс за контейнерни товари, следящ цените за пращане на контейнери от пристанища в Шанхай по света, цените, сравнени с предпандемичните стойности, са се покачили приблизително 6-7 пъти.

През 2021 г. този първоначален шок тъкмо започна да се преодолява, поръчките се възобновиха и фабриките заработиха, като само транспортната индустрия все още се задъхваше. В последните месеци на годината обаче дойде нов удар - цените на енергоносители и металите започнаха да се повишават. Което в комбинация с по-скъпия транспорт започна значително да повишава крайните цени на технологиите. Войната на Русия в Украйна засили допълнително тези процеси.

Според Световния икономически форум (WEF) веригите на доставка са сериозно застрашени, а покачващите се разходи за оборудването ще доведат до забавянето или директното прекратяване на 56% от непромишлените соларни проекти, планирани за 2022 г.

Анализ на независимата норвежка компания за енергийни изследвания и бизнес разузнаване Rystad Energy показва, че цените на фотоволтаичните модули са се вдигнали с почти 50% - от под 0.20 долара на ват през 2020 г. до между 0.26 и 0.28 през втората половина на 2021. От компанията смятат, че това показва и тенденция, която ще продължи и достигне най-високите си нива през Q3 на 2022 г.

Първи ръст от години

Всички компоненти, нужни за произвеждането на соларни панели, претърпяха повишаване на стойността си. Докато стоманата, стъклото и среброто започнаха да нормализират цените си в края на 2021 г. до предпандемичните им нива, полисилицият, алуминият и медта продължават да поскъпват.

Най-потърпевш в ценово отношение е полисилицият, който е и основният материал в производството на соларните клетки. Основна причина за това е свръхпредлагането от преди пандемията, което само по себе си намали и стойността и маржа на полисилиция, карайки множество производители да намалят своето производство. Търсенето на полисилиций след икономическото рестартиране на света създаде икономически дисбаланс. В момента има свръхтърсене и недостатъчно предлагане, което създава и условия за спекулации с цените.

В интервю пред "Капитал" управителят на "Катек електроник България" Христо Ненов спомена, че нарушените вериги за доставки в световен мащаб на чипове и нужни суровини са основен проблем за сектора, чийто главен източник е Азия. От екипа по стратегическо снабдяване на германската компания понякога забелязват резки поскъпвания на компоненти с три или повече пъти по-високи от реалните пазарни цени. "За момента колегите полагат огромни усилия да доставят компоненти навреме. Справяме се, но работим в много краткосрочен план - да можем да работим в порядък на 36 месеца. Поръчки, които пускаме в момента за компоненти, са със срокове на доставка от порядъка на 370 - 500 дни" коментира Ненов.

Според Infolink цените на полисилиция са достигнали рекордните 42 долара на килограм в края на 2021 г. - забавяйки по този начин развитието на пазара. Въпреки това от BloombergNEF остават позитивни за производството на материала, като според тях то ще се увеличи с около 39% тази година, което ще доведе и до спад в цената във втората половина на 2022 на около 20-25 долара на килограм. Към края на април цената на полисилиция на световния пазар е около 34 долара за килограм, със спад от около 1%.

От China Nonferrous Metals Association (CNMA) дори докладваха за цени 40.04 долара на килограм. От компанията също така обявяват, че производството към края на април в Китай се очаква да е между 54 и 55 хил. метрични тона.

Китайският производител на полисилиций Xinte Energy обяви, че няма да може да произвежда материала достатъчно бързо, за да задоволи пазарното търсене, и ще има нужда от финансиране от акционерите, за да увеличи производствения капацитет четворно до средата на 2024. От компанията предвиждат недостиг на полисилиция за производствени нужди в следващите 5 години, като те вече са спрели приемането на поръчки за този период.

Рекордни цени за сребро

През изминалата година търсенето на сребро от соларния сектор е увеличило търсенето на материала с 13%, а тази се очаква да има нов скок с още 12% - достигащо до 3950 тона годишно. Това се дължи на новите технологии, които използват между 30 и 80% повече сребро в изработването изготвянето на панелите.

Докладът на американския Сребърен институт (Silver Institute) "World Silver Survey 2022" твърди, че цените на благородния метал ще спаднат през тази година въпреки конфликта в Украйна.

През първата половина на 2021 г. среброто достигна рекордните за последните 9 години цени над 25 долара за унция, а търсенето се повиши с 19%, сравнено с предишната година. В края на 2021 все пак имаше спадане на стойностите, като е варирало и около 22 долара, но заради войната в Украйна цените отново тръгнаха нагоре. Очаква се среброто да се стабилизира около 23.90 долара на унция за 2022.

Стъклен таван

Пазара на стъкло за соларни панели достигна рекордните 3.5 млрд. долара през 2020 г., а от MarketWatch очакват тази сума да достигне до 5.4 млрд. до края на 2026 г.

На 25 април бе обявено купуването на най-големия европейски производител на стъкла за панели, Interfloat Group, от индийската група Borosil Renewables. Чрез производствените цехове в Германия и Лихтенщайн индийската компания смята да повиши общия си капацитет до 2600 тона на ден, като по този начин ще може да задоволява производствени нужди за соларно стъкло за повече от 15 гВт от 2025 г.

Към края на 2021 г. Infolink докладва, че средната цена за квадратен метър на стъкло за соларни панели с дебелина 3.2 мм е 4.2 долара, а за дебелина 2 мм тя е 3.20 долара на квадратен метър. Според отделни пазарни източници тази стойност се е запазила и до сегашния момент.

Като цяло може да се очаква, че започнатите проекти с поръчани през миналата година материали ще бъдат завършени през следващите месеци и ще имат наистина много добра ефективност заради ниските разходи и високите борсови цени на електроенергията. Новите проекти обаче ще се сблъскат с фактора на повишаващи се инвестиционни разходи и вероятно стабилизиране на цените на тока догодина.

В дългосрочен план обаче соларните технологии ще продължат да поевтиняват както заради по-голямата масовост на производството, така и заради новите технологии в сектора, които изглеждат доста обещаващи.

Новите технологии на соларния пазар

От американския институт MIT предвиждат, че алтернативни технологии ще могат да постигнат по-ниски цени за производство от тези на пазара в момента.

В техния доклад "The future of solar energy" те посочват присъщата ниска светлинна поглъщаемост и високата сложност на обработка на силиция като основна причина за продължително изследване за подобрен силиций и алтернативни технологии. Други проблеми в сегашното производство на панели са по-ниската им ефикасност, която засега се компенсира от по-ниската им конструктивна стойност в сравнение с нови технологии. Техен голям недостиг също е, че в своята изработка те използват токсични елементи, които пречат на мащабируемостта и възможността тези материали впоследствие да бъдат рециклирани.

Среброто се определя и като по-голям ограничител в сравнение със силиция за панелите, а от института препоръчват развиването на технологии, които да намалят или премахнат неговото използване.

Според MIT нововъзникващите тънкослойни технологии (например CZTS, перовскит, DSSC, органичен и QD) са по-добре позиционирани за амбициозно мащабиране от търговските тънкослойни технологии (CdTe и CIGS) заради по-широката наличност на материалите. Но от института все пак подчертават, че са необходими допълнителни изследвания за преодоляване на ефективността, стабилността и производствените ограничения, преди нововъзникващите тънкослойни технологии да се считат за подходящи за широкомащабни.

Има две основни технологии, които са на преден план тази година и за които вече има запланувани фабрики - тунелен оксиден пасивиран контакт (TOPCon) и хетеропревръзка, интерфейс, подобряващ проводимостта на материалите. От BloombergNEF залагат на TOPCon, тъй като се смята, че има по-добри разходни характеристики и е по-съвместим със съществуващото производство на клетки по отношение на процеси, оборудване и материали, което го прави по-лесно мащабируем.

Китай също ще заложи на нови технологии с разработката на безстъклена кристална силициева основа, произведена от Sunman Energy, която вече има фабрика в Янгжонг, Жеджианг.