Приказката на Радев за енергетиката: малко реалности и 120 млрд. лв.

Впрочем, точно преди първите от поредицата парламентарни избори през април 2021 г. (или преди две години) ГЕРБ също представи подобна дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката, в която имаше от всичко по много и от която нищо досега не върви както бе предвидено.

Най-мащабните инвестиции според стратегията на Радев ще са в нови ядрени блокове - общо 22 млрд. евро (44 млрд. лв.) и още 18.6 млрд. евро (над 36 млрд. лева) за електролизьори за зелен водород и системи за съхранение на енергия, но без да се казва дали в тази сума са включени и съответни ВЕИ, които да произвеждат зелената енергия за въпросните електролизьори. Отделно има нови ВЕЦ-ове (които са важни за балансирането на други ВЕИ), соларни и вятърни централи и поддържане на въглищата. Но няма нищо за декарбонизация на индустрията, за енергийна ефективност, за умни мрежи, за енергийните кооперативи, а думата децентрализация не фигурира нито веднъж.

За да се мотивира реализацията на всичко е предвиден огромен ръст в потреблението на електроенергия. Цялото прогнозирано потребление през 2053 г. е от 60 твТч, при малко над 38 тВтч за 2022 г. Според изчисленията на кабинета 15% от потреблението на електроенергия в страната тогава ще идва от транспорта заради електромобилите. Това обаче означава само 9 тВтч допълнителни нужди спрямо сегашните и то без да се вземат предвид всички други фактори.

Данните от последните години показват потреблението на електроенергия като цяло спада - най-вече заради мерките за енергийна ефективност и модернизирането на индустрията.

За да запази лидерската си позиция на Балканите в производството на електроенергия, България действително трябва да има дългосрочен план. Но в случая планът залага на изключително скъпа експанзия на държавнатата роля в сектора и да отчита как енергетиката ще се променя на регионално и европейско ниво и как паралелно ще се променя индустрията. От сега е ясно, че в бъдеще големият бизнес няма да разчита толкова на централизирано производство на енергия, а ще залага на дългосрочни договори за за енергия от ВЕИ (PPA) просто защото това е по-евтино и сигурно в дългосрочен план. До няколко години почти всеки завод, склад, маказин, болница, училище и много други ще произвеждат сами част от нужната им електроенергия и това допълнително ще понижи общото потребление. Същите процеси вървят, при това с по-бързи темпове, в съседните страни.

Повече АЕЦ

Още преди дни стана ясно, че идеята е България да инвестира в нови ядрени мощности. В дългогодишна стратегия са заложени два нови реактора в Козлодуй до 2045 г. и два нови на площадката на АЕЦ "Белене" в периода 2035-2040 г. За сравнение в момента двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй" са с мощност малко над 2000 мВт, като е планирано да работят до към 2050 г.

Заради кризата с енергийните цени в цяла Европа българската централа отчита рекордни приходи в историята си в момента и вероятно това е причината служебния кабинет да гледа по толкова оптимистичен начин на нови инвестиции в ядрената енергия. Но истина е, че капиталовите разходи за построяването на ядрена централа са огромни и допълнително се повишиха сериозно през последните години, а самият строеж изисква най-малко 10 години. Всичко това прави почти невъзможно да се прогнозира дали подобен проект ще бъде икономически обоснован в следващите 10-20 години, докато работи "Козлодуй", особено като се има предвид динамично развитие на новите ВЕИ проекти в региона.

Старите реактори на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат заменени с нови за над 20 млрд. лв. Фотограф : Надежда Чипева

Според изчисленията на кабинета новите 2000 мегавата в Белене ще струват 10 млрд. евро., а тези в Козлодуй - 12 млрд. евро. Това обаче изгкежда крайно нереалистично защото още преди 6 години прогнозната цена на "Белене" беше 10.5 млрд. евро, а заради инфлацията и поскъпването на материалите сумата вече е над 16 млрд. евро. При това тези сметки бяха правени с наличните руски реактори, а както вече е ясно няма как те да се използват.

Има и нещо много важно - дори най-новите ядрени мощности доставят само базова енергия и производството им не може да варира значително в рамките на часове. Увеличаването на дела на тази енергия в микса прави системата по-трудна за управление, тъй като например нощем, само от тези централи ще се произвежда повече, отколкото се потребява. Което означава, че всички останали централи ще трябва да се изключват.

Тук идва е едно от най-странните твърдения в стратегията - че българското потребление на електроенергия ще се удвои в следващите 30 години спрямо сегашното. Преди повече от десетилетие, като се лансираше проектът "Белене", пак се говореше, че ще им ръст на потреблението на ток и нужда от нови мощности към 2020 г. Но фактите показват точно обратното.

Българският миньор

Най-актуалната тема в българската енергетика и най-голямата политическа дъвка са въглищните централи. По план те трябваше да бъдат ограничени още през 2026 г. заради ангажимента на България към ЕС за намаляване с 40% на въглеродните емисии, но депутатите задължиха правителството да предоговори това.

В плана на президента Радев няма затваряне на въглищните централи поне до 2030 г., а чак едва след това ще отпаднат по икономически причини. Реално обаче ако цената на електроенергията в следващите години остане в рамките на средната от началото на 2023 г. (130 евро/мВтч), въглищните централи не биха могли да работят много по чисто икономически причини - на тях са им нужни над 160 евро/МВтч за да покрият разходите си.

Без съмнение обаче до изграждането на достатъчно заместващи мощности ТЕЦ-овете имат своето място в енергийния микс, особено в зимните месеци.

Един от знаковите проблеми за хората в въглищните региони е нежеланието на българските политици да се дискутират териториални планове за развитие, които трябва да покажат бъдещето след като ТЕЦ спрат да работят.

В стратегията е сметнато, че по-ранното намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. "води до 17% по-високи цени на електрическата енергия, както на Българската независима енергийна борса, така на общия европейски енергиен пазар". Подобна трактовка е много подвеждаща, защото въглищните централи са най-скъпият производител и тяхното влияние върху общия енергиен микс е незначително.

Новите ВЕИ

Новата 30-годишна стратегия предвижда да се построят и 7 гигавата нови соларни и 2 гВт вятърни мощности до 2030 г. и едва още 5 гигавата до 2053г, като към тях са добавени 600 мегавата батерии. По време на срещата темата за офшорни вятърни централи в страната беше повдигната, но потенциалът в Черно море беше определен като "лимитиран". Това обаче не е съгласувано с Националния план за енергетиката и климата, където за 2030-а е заложено да имаме общо 3.1 гВт солари, при налични сега 1.4 гВт. или под 2 Гвт нови мощности. Не се взимат и предвид заявките към Електроенергийният системен оператор (ЕСО), които са за 33 гигавата нови ВЕИ мощности.

Планът залага силно на нови хидроцентрали, но тези проекти са изключително скъпи Фотограф : Надежда Чипева

Но дори и да се случи както пише в стратегията - то това означава 7000 мегавата нови мощноси на слънце или общо 8500 действащи към 2030 г. За сравнение от пролетта до есента средното потребление на България не надхвърля 4000 мегавата на час. Което ще рече, че при слънчево време и без наличието на батерии или ПАВЕЦ ще трябва да се ограничават мощности.

На кръглата маса за представянето на стратегията беше посочено, че Гърция има заложени 28 гигавата соларни мощности в същия срок, като министър Христов отговори, че южната ни съседка има огромен потенциал за ВЕИ. Това е важно, защото сега един от пазарите, към който България изнася най-много електроенергия е именно Гърция и ако той отпадне, то нуждата от мощности и у нас ще намалее. Подобен е случаят и с Турция, където се строи АЕЦ.

Дунавът чака своята централа

В същото време планът предвижда построяването на 870 мегавата ВЕЦ мощности в следващите 7 години, паралелно на всички останали инвестиции. Инициативата разчита на хидроцентрали по поречието на р. Дунав, които да са общ проект с Румъния (там ще се наложи наводняване на големи територии от брега), но не стана ясно дали другата страна въобще планира нещо подобно. Освен това в плана влизат новите ВЕЦ "Места" и ВЕЦ "Горна Арда", и разширението на ПАВЕЦ "Чаира", който е повреден и не работи, като няма и прогноза кога може да се възстанови.

Именно за най-големия ПАВЕЦ на Балканите трябва да се направи проект за реконструкция, да се определени колко ще струва ремонта и откъде ще се вземат парите. Очакванията са да бъдат нужни поне 2 млрд. лв.

От ПП "Продължаваме Промяната" заявиха сериозни резерви към новата енергийна стратегия, която според тях сериозно се отклонява от тенденциите на развитие заложени от съседните държави и инвеститорския интерес в региона.

"Преходът към декарбонизация се очертава още по- внезапен и без ясна стратегия за заместващи мощности. Проекти, които от десетилетия нямат никакво развитие сега отново се предлагат като алтернатива на въглищни ТЕЦ. Времевата рамка по изграждане на нови мощности и извеждане на стари от микса не съответстват времево. Въпреки моментната ситуация една дългосрочна стратегия трябва да засегне и развитието на газовия сектор и горивата като цяло. Престоящите трансформации в тези сектори изглежда, че не са разглеждани въобще", каза пред "Капитал" Радослав Рибарски, който е бивш шеф на енергийната комисия в предходния парламент и настоящ зам.-председател.

Със сигурност голямо предизвикателство за националната електропреносна мрежа ще бъде електрифицирането на транспорта. Очакванията на ЕС са след 20 години електромобилите да имат значителен дял в транспорта и за тях да са нужни хиляди зарядни станции из страната. Към момента такива има около 600, като според стратегията на служебния кабинет още 1000 трябва да бъдат построени до 2030 г. - число, което на пръв поглед звучи малко, но зависи и от какъв тип ще бъдат станциите.

Може би най-важният момент, на който трябва да се обърне специално внимание е развитието на мрежата, която в момента е централизирана. За да се резлизира дори част от 30 годишния план, тя трябва да се децентрализира и електроразпределителните дружества в страната да участват в този процес. Защото ако не се модернизира мрежата, нито ще могат да се изграждат малки соларни централи, нито ще е възможно да се направят всичките зарядни станции, които ще захранват колите в страната дори и да бъдат изградени мащабните проекти като АЕЦ и ВЕЦ.