🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Едно от исканията на бизнеса е свързано с мерки за развитие на градската газова мрежа, което да даде възможност за достъп на повече потребители. Засега това остава в сферата на пожеланията.
Едно от исканията на бизнеса е свързано с мерки за развитие на градската газова мрежа, което да даде възможност за достъп на повече потребители. Засега това остава в сферата на пожеланията.    ©  Цветелина Белутова

Газовият бизнес в България иска промени в сектора и компенсации за потребителите

Пречките за развитие на сектора и липсата на помощи за газа може да отприщят серия от дела

Едно от исканията на бизнеса е свързано с мерки за развитие на градската газова мрежа, което да даде възможност за достъп на повече потребители. Засега това остава в сферата на пожеланията.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Бизнесът се оплаква от държавен монопол и умишлено пренебрегване на сектора.
  • Липсата на компенсации за битовите потребители на газ е само част от проблемите.
  • Ако те не бъдат решени, може да се стигне до серия от дела за пропуснати ползи и непозволена държавна помощ.

Компенсации за тока, помощи за парното, субсидии за горивата, но нищо за потребителите на природен газ, чиято цена именно се повиши най-много през последната година. Това е равносметката за политиката на служебното правителство на Румен Радев, която може да доведе до поредната порция енергийни проблеми, гарнирани със серия от съдебни дела.

Причината е свързана с цялостната секторна политика - доминиращата роля на "Булгаргаз", липсата на мерки за развитието на градска газова инфраструктура, както и отсъствието на компенсации за битовите потребители на природен газ, става ясно от остра декларация на фирмите от бранша.

Напрежение се нагнетява и по линия на спорната енергийния стратегия, представена от служебния кабинет, която по-скоро полага основите за предоговаряне на Плана за възстановяване, отколкото реално да очертава бъдещето на сектора. Документът, който е пълен с противоречиви данни и обхваща развитието на сектора до 2053 г., е едва 24 (!) страници, в които място са намерили и данните за моментното му състояние - като производство и генериращи мощности.

Освен представителите на газовата индустрия спорната държавна политика за сектора засяга и близо 500 000 битови потребители и близо 10 000 малки, средни и големи предприятия, административни сгради и обекти от сектора на услугите и други.

Компенсации, ама друг път

Потребителите на природен газ са единствените потребители на енергия в България, които не получават никаква подкрепа от страна на държавата, заявяват в декларацията си от Българската асоциация "Природен газ", Българската газова асоциация и Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород, в които членуват близо 100 компании с общ размер на инвестициите (без участие на публичен или държавен ресурс) от над 2 млрд. лева.

Те изтъкват, че електрическата енергия за битови нужди и топлинната енергия са силно субсидирани, като това се случва в "специфичния подход" при ценообразуването, прилаган от Комисията за енергийно и водно регулиране. Резултатът в крайна сметка е ценова облага за едни за сметка на други. "За природния газ подобен подход не се прилага и нашите клиенти са против това да плащат чужди сметки, изтъкват от газовите организации. За компенсиране на потребителите на природен газ се говори отдавна, но реални стъпки до момента така и не са предприети", пишат още компаниите от сектора.

Преди седмица от "Продължаваме промяната" (ПП) предложиха механизъм за компенсиране на битовите клиенти на природен газ, който да влезе в сила от 1 януари (със задна дата) и да е валиден до края на април. На пръв поглед идеята не е лоша, особено на фона на непрекъснатите държавни дотации за "Топлофикация - София" (през заемите на БЕХ за погасяване на дълговете й към "Булгаргаз"), както и на определената от КЕВР цена на природния газ от почти 180 лв./мВтч за януари (което е с 33% повече от тази за миналия януари).

Мярката ще бъде гласувана в парламента на през тази тази седмица и вероятно ще получи подкрепа. Не е ясно обаче как ще се процедира с новите поправки, които включват компенсации за пелетите и дървата за огрев.

"За компенсациите трябва да действаме бързо - важно е не кой колко ще получи, важно е да се направи сега, за да се усети от хората", коментира пред "Капитал" председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов.

Ами газовата мрежа?

Газовият бизнес настоява още държавата да предложи комплекс от мерки за стимулиране развитието на градската газова инфраструктура, като тук влиза и развитието на мрежата до всички общински центрове. Мрежата в страната е в техническа готовност да транспортира значителни количества водород в смес с природен газ и това е най-ефективният и пряк път към постигане на целите на въглеродната неутралност, смятат от газовите организации. И припомнят, че за последните 15 години ресорното министерство е получавало проект на програма за ускорена газификация най-малко три пъти. Бизнесът настоява още за компенсаторен механизъм за съхранените обеми природен газ в хранилището "Чирен", "които са нагнетени там от нас в изпълнение на политиката на Европейската комисия (задължение за минимум 90% степен на запълване)".

Изтъква се още, че този механизъм трябва да предвижда или изкупуване от "Булгаргаз", или компенсация, до размера на пълните разходи, направени от компании, задължени да нагнетяват и съхраняват. "В противен случай участниците на газовия пазар ще претърпят сериозни вреди и загуби (включително и фалити) заради изпълнение на политическо решение с цел гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ", пишат още в своята декларация газовите организации.

Ако тези проблеми останат нерешени, от бранша заявяват, че "предстои в кратък срок българското общество да стане свидетел на завеждането на многобройни жалби и дела пред съответните компетентни институции за непозволена държавна помощ, претърпени вреди и пропуснати ползи, както и за противоконституционност на определени актове и др.". Те ще бъдат както от името на крайни клиенти, така и от представители на газовата индустрия. И ще бъде поредният проблем (финансов, политически, експертен) в полето на новото правителство, което и да бъде то.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ksr281149454 avatar :-|
    Nikoleta Borisova
    • - 2
    • + 1

    Отдавна потребителите настояваме за компенсации и за повече прозрачност в този бизнес, защото ни харесва да сме на газ вкъщи, в офиса... Има страхотни преимущества и доста по-голям комфорт от отоплението на ток например. Но наистина държавата не си мърда пръста да направи нещо за нас и се радвам, че газовивият бизнес се надигна и се изправи срещу безумния монопол на Булгарггаз и призова за компенсации.

    Нередност?
  • 2
    assholes avatar :-@
    BAte Venci

    Савецкият коптор тец софия е 530 млн назад заради КЕВР.

    Масрафът на това панелните соц коптори да се топлят, го плащат всички, най-вече тези които чакат кмета да говори с горския да им даде дърва.

    Нередност?
  • 3
    assholes avatar :-@
    BAte Venci

    logo-toplofikacia
    EN
    Покажи/Скрий навигацията
    Начало
    Новини
    Новини
    Сравнителна графика и финансов ефект от разликата между утвърдената от КЕВР цена на топлинна енергия и реалните цени, получени при прилагане на пазарните стойности на основните ценообразуващи компоненти за съответния период
    06 Януари 2023
    Недовзет приход след компенсацията към 31.01.2023 – 241 671 628 лв.





    Пояснения:

    * Данните за м. януари 2023 г. са предварителни;

    ** Сравнението на графиката е между утвърдената от КЕВР цена на топлинната енергия с Решение Ц-18/01.07.2022 г. и реалната цена за периода, определена по методиката на КЕВР, при прилагане на утвърдените цени на природния газ за съответния месец, както и актуалната борсова спот цена на въглеродните емисии за EEX EUA spot market

    *** В резултат на значително по-високите цени на природния газ спрямо заложената прогноза в ценовото решение на КЕВР, се очаква от юли 2021 до януари 2023 г. дружеството да акумулира недовзет приход в размер на 531 млн. лв.





    Сравнителна графика за изминалия регулаторен период 2021/2022

    Нередност?
Нов коментар