Пет пъти по-малка печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" през първото тримесечие

По-ниските цени на електроенергията на борсата променят финансовите потоци на ядрената централа, но тя пак остава машина за пари

Над 200 млн. лв. приходи на централата биват пренасочени към буферен фонд
Над 200 млн. лв. приходи на централата биват пренасочени към буферен фонд
Над 200 млн. лв. приходи на централата биват пренасочени към буферен фонд    ©  Надежда Чипева
Над 200 млн. лв. приходи на централата биват пренасочени към буферен фонд    ©  Надежда Чипева

На пръсти се броят компаниите в България, които отчитат печалба от над 200 млн лв. на годишна база. АЕЦ"Козлодуй" обаче прави това само в рамките на първите три месеца през тази година. Но колкото и внушително да е това, краят на кризата на енергийните цени се отразява значително на АЕЦ-а, тъй като печалбата на компанията спада петорно в сравнение със същия период през предходната година, която беше исторически рекордна и централата отчете почти един милиард лева положителен финансов резултат.

Отчетът за първото тримесечие на ядрената централа показва, че въпреки значително по-ниските цени на електроенергията на пазара в сравнение с миналата година, когато войната в Украйна подпали енергийните пазари, дружеството продължава да печели огромни суми от производството на ток. Но голяма част от тях се прибират от държавата за компенсации към бизнеса.

Многото ядрени пари

Приходите от продажба на електроенергия на практика спадат почти наполовина от миналогодишните - сега те са 807 млн. лв., докато през първото тримесечие на 2022 г. са били 1.5 млрд. лв. В същото време произведената електроенергия е една съща - 4.6 млн. мВтч. Разликата идва от цените на електроенергията, които през първите месеци на тази година бяха около 250 лв./мВтч, а в началото на 2022 се движеха около 410 лв./мВтч.

Разликата в следващите месеци ще става още по-голяма. Данните за април например сочат, че сега цената е била под 200 лв./мВтч, а миналата година - 340 лв. А това означава, че приходите на централата ще спадат допълнително.

С началото на войната в Украйна котировките скочиха до рекордни нива от порядъка на 700-800 лв. на мВтч през миналото лято, докато сега прогнозите са продължаващ спад.

От друга страна, АЕЦ-ът винаги продава една част от произведената електроенергия на регулирания пазар, като делът се определя от енергийния регулатор. От 1 юли 2022 г. ангажиментът на централата е увеличен значително - с 50%, и съответно продадените количества на борсата, където цените са по-високи, са спаднали. Това също може да се определи като фактор за по-ниските приходи на дружеството. Причината за увеличения дял на АЕЦ-а в регулирания пазар е, че КЕВР реши да не включва въобще държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" в микса на битовите потребители.

Все пак ядрената централа е успяла да пласира над 62% от производството си на борсата.

Таван на приходите

Съществена разлика в паричните потоци на дружеството има и заради по-големите плащания към фонд "Сигурност на енергийната система", който обира приходите на дружеството над 180 лв. на мВтч - т.нар. свръхприходи. Резултатът от мярката е, че във фонда са влезли над 200 млн. лв. повече, идващи директно от Козлодуй.

Повечето разходи на дружеството също биват обяснени с по-големите вноски във фонда в сравнение с миналия период. Разходите за оперативна дейност са се увеличили с 38%.

Прави впечатление също така, че Българският енергиен холдинг (БЕХ), през Националната електрическа компания (НЕК), е погасявал заема към ядрената централа, като в централата са получени 128 млн. лв. През миналата година НЕК взе пари назаем от БЕХ, за да се разплати към държавата за платеното оборудване в АЕЦ "Белене" и сега сумите се връщат обратно по веригата.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар