Производителите на енергия искат отмяна на тавана на приходите им от догодина

Текстовете реално са копирани едно към едно от настоящия бюджет, макар пазарните реалности в момента да са съвсем различни и нуждата от подобни мерки да е повече от спорна. Самата мярка беше въведена в края на миналата година във връзка с Регламента на ЕС за справяне с високите цени на тока и трябваше да работи до 31 юни 2023 г. Правителството обаче я удължи до края на годината макар още тогава да беше ясно, че няма как да сработи, тъй като борсовите цени на тока се понижиха значително и останаха под определените тавани.

Така до първите месеци на годината събраните суми действително се ползваха за компенсациите на бизнеса за скъпия ток. Впоследствие обаче това се промени, тъй като границата, над която се дават тези "обезщетения" е 200 лв./мВтч, а средните борсови цени вече трудно минават тези стойности.

Затова и от бранша са категорични - подобни действия ще рефлектират директно върху пазара, който вече няма да бъде така атрактивен за бизнеса, който може да предпочете някоя от съседните държави. Подкопават се и усилията за енергиен преход към нисковъглеродна икономика и опитите за постигане на енергийна независимост от Русия, смятат от бранша.

Ще изгоните инвеститорите

В свое становище от БФА изтъкват, че е очевидно, че "няма криза на пазарите на електроенергия - цените на природния газ и петрола са на исторически ниски нива, което проектира и завръщане към цени на електроенергията от нивата преди пандемията". Асоциацията е фактор, тъй като обединява над 650 компании от фотоволтаичната индустрия и 2000 МВт инсталирани мощности от възобновяеми източници. В нея участват не само инвеститори и производители на ток, но и различни секторни специалисти - проектанти, инсталатори, фирми, развиващи проекти, финансови институции, консултанти и др.

В свое писмо, изпратено до финансовия министър Асен Василев, експертите заявяват, че газовите хранилища в Европа са запълнени на 100%, а това има значителен принос за успокояване на цените на електроенергията. "Очевидно е, че мерките, приети от ЕК през октомври 2022 г., макар и спорни, поради намесата на пазара произведоха търсения резултат и не се налагат нови занапред, което е оценено от ЕК", пишат от БФА. И подчертават - предлаганата отмяна на действието на пазарните механизми и подмяната на пазарната цена с административно определена пределна цена за технология разрушава напълно средата за инвестиции в енергетиката.

Логиката е, че няма никаква сигурност за инвеститорите, щом държавата ще им налага таван на приходите, който може да се променя с решение на правителството. Така в един момент може да се окаже, че бизнесът им е крайно нерентабилен, въпреки че пазарните условия показват друго.

Същото е и за потребителите, които губят стимула си да инвестират в енергийно ефективни технологии и ВЕИ за собствени нужди, когато държавата им гарантира максимално ниво на разходите, над което покрива всичко с компенсации.

Лоша перспектива

От бранша изтъкват, че въвеждането на таван на приходите на практика е в противоречие с редица европейски регламенти и ще има пряк негативен резултат в перспективите за конкурентоспособност на българските технологични отрасли за енергия от възобновяеми източници, които ще бъдат отслабени спрямо своите конкуренти от Европа и други региони на света. Причината е, че на редица пазари се прилагат политики за подкрепа и ускоряване на внедряването в голям мащаб на цели вериги за създаване на стойност в областта на технологиите и внедряването на енергия от възобновяеми източници.

Всичко това в крайна сметка рискува да превърне България в аутсайдер с общи негативни последици за икономиката и брутния вътрешен продукт на страната, обобщават от БФА, чийто експерти подчертават, че са готови на среща с финансовия министър.

Обратен ефект

На сходно мнение са и експертите на Българска ветроенергийна асоциация и Асоциация "Хидроенергия", в които също членуват редица стратегически инвеститори. Прилагането на таван на приходите на електроенергийните производители до края на 2024 г. биха попречили на изпълнението на целите на България в контекста на Зеления преход и Европейското климатично законодателство, смятат те.

"Наред с това прилагането на тази мярка без обосновка и оценка на ефектите от нея би довело до редица негативни последствия за електроенергийния сектор и инвестиционния климат у нас, като същевременно ще постави под риск функционирането на дългосрочния пазар на електрическа енергия в България", смятат експертите.

Нещо повече - според тях финансовият ефект от прилагането на подобна мярка би бил нищожен в сравнение с дългосрочните икономически и специфични за сектора негативни последици.

И още проблеми

Това обаче са само част от негативните последици от евентуалното въвеждане на таван. Друг проблем е, че потенциалното удължаване на мярката би създало регулаторна несигурност, която застрашава развитието на нови инвестиции, особено във възобновяеми източници, смятат от асоциациите.

"Прилагането на мярката за таван на приходите за производителите на електрическа енергия поставя в неравностойно положение един спрямо друг участниците на пазара, които и към момента търпят ограничения, поради монополния модел на пазара на електроенергия, който налага цялата енергия на производителите да се реализира през платформите Българска независима енергийна борса, като в същото време не се предоставят достатъчно гъвкави продукти, които да позволяват адекватно управление на риска", пише в становището, подписано от съпредседателите на Асоциация "Хидроенергия" Радослав Славов и Миглена Стоилова, която оглавява и Българската ветроенергийна асоциация.

В този смисъл мярката ограничава допълнително свободата и е в пълно противоречие с принципите на либерализация на пазара на електроенергия, обобщават те и канят на среща финансовия министър Асен Василев.