Какво се обърка в схемата за ВЕИ и батерии

Въпреки значително по-скромния интерес пред "Капитал" от министерството неотдавна определиха кандидатстването по мярката като "атестат за добрата икономическа кондиция на бизнеса у нас".

Договорите с одобрените кандидати предстои да бъдат сключени след извършване на обичайните служебни проверки, като към фирмите вече са изпратени покани за предоставяне на документи по контрактите. Очакванията са, че това ще се случи до края на месеца.

При всички случаи реализацията на тези проекти ще има голям ефект за българската енергийна система, защото ще намали значително потреблението на електроенергия от мрежата и съответно нуждата от централизирано производство в големи ТЕЦ. Дори тази година след реализирането на подобни проекти в индустрията има спад от около 5% в консумацията на ток.

Как се стигна дотук

Слабият интерес по мярката за ВЕИ и батерии донякъде бе предизвестен. Подаването на документи по нея стартира през февруари, а крайният срок за заявленията бе май. Очакванията на МИР бяха, че интересът към схемата ще бъде голям, и дори обявиха, че при необходимост са готови да преговарят за допълнително увеличаване на бюджета, така че повече фирми да стигнат до реализиране на проектите си. И това не бе невъзможно. Бюджетът по процедурата вече беше увеличен на няколко пъти - първоначално той беше само 20 млн. лв., тъй като проектите се определяха като пилотни и демонстрационни с оглед на факта, че ВЕИ системите с батерии все още са далече от масово внедряване в България. Все пак заради интереса към чиста енергия той бе увеличен до 40 млн. лв., а на следващ етап - по настояване на работодателските организации, достигна внушителните 200 млн. лева.

• Сумата 200 млн. лв. на субсидиите за ВЕИ и батерии няма да бъде увеличавана
• Мярката за ВЕИ и батерии за бизнеса - много въпроси, малко подадени проекти

Макар процедурата да беше отворена още през февруари, повече от месец след стартирането й от МИР отчетоха единствено запитвания по нея, което още тогава говореше за слаб интерес. Все пак разработването на подобни проекти е по-специфично и отнема повече време в сравнение с масовите схеми за финансиране и е възможно това също да е допринесло за липсата на подадени заявления към онзи момент. Но всъщност най-голямата пречка се оказа, че по мярката за ВЕИ например бе необходимо да бъде предоставен идеен или технически проект, разработен съвместно с лицензиран проектант. А такива не се намират лесно у нас.

"Всичко това изисква време за прецизно изработване и е основната причина тя да има по-дълъг от минималния възможен срок за кандидатстване от два месеца, а именно тримесечен", обясниха за "Капитал" от МИР. В последствие обаче стана ясно, че бюджетът по схемата няма да бъде увеличаван именно поради слаб интерес.

"Предварителната прогноза за очаквания интерес към мярката отговаря на реалния интензитет на кандидатстването и средствата ще са достатъчни за тази първа пилотна процедура", обясниха експертите на МИР, които все пак допуснаха, че в рамките на оценяването ще бъдат направени по-точни разчети.

И все пак - интерес

Въпреки всичко портфолиото на компаниите, с които предстои да бъдат сключени договори за финансиране, е повече от богато. Първото място например си делят пловдивската "БТЛ индъстрийз" ЕАД и костинбродската "Мултипринт" ООД. И двете компании са с еднакви по размер общо допустими разходи по проекта - 2 849 000 лева. Първата компанията е българското дружество на чешката компания BTL - "БТЛ индъстрийз", която произвежда медицинска апаратура за физиотерапия, кардиология и естетика с основни пазари ЕС и САЩ.

За "Капитал" изпълнителният директор на българския клон Георги Петков коментира, че компанията не е срещнала трудности при кандидатстването и е използвала консултантска помощ. "Надяваме се да постигнем годишни спестявания в размер на 500 000 лв. Кандидатствахме, защото разбрахме, че има такава програма, а ние така или иначе бяхме решили да изградим такъв парк на покрива на новата ни сграда", коментира Петков за "Капитал". Към момента дружеството, както и всички останали одобрени фирми предстои да сключат договори, като очакванията на "БТЛ индъстрийз" са, че това ще се случи в края на октомври.

Костинбродската печатница "Мултипринт" разполага с производствена база 43 хил. кв.м, където е разположен целият затворен производствен цикъл - предпечат, листов и ролен печат, довършителни процеси, складиране и транспорт, а електроенергията е съществено перо от разходите. "Месечният ни разход за електроенергия е голям и затова се надяваме новата инсталация да покрие голяма част от нуждите ни. Самото кандидатстване не беше проблем, тъй като използвахме консултанти, но освен това всичко се подава електронно и не се налага да се ходи на гише", коментира за "Капитал" икономическият директор на "Мултипринт" Георги Иванов.

Останалите компании от топ 5 на дружествата с най-големи проекти по мярката за ВЕИ и батерии са харманлийската "Арас-текстил" ООД, която се занимава с производство на спално бельо, олекотени завивки, възглавници и други, и "Доландия България" ЕООД с основна дейност производство на електрически компоненти и хидравлични агрегати.

В топ 5 е и производителят на акумулатори "Елхим-Искра" АД, която е компания със среден енергиен интензитет. "Цените на електрическата енергия за 2022 г. повишиха в голяма степен дела й в разходите и респективно повишиха себестойността на продукцията. Това доведе до решението да участваме в програмата с цел намаляване на разходите и количествата енергия, потребявана от електроразпределителната мрежа", обясни за "Капитал" прокуристът на дружеството инж. Росен Димитров.

Едно от условията по схемата бе сградата (офис или производство) да е собственост на кандидата. Фотограф : Надежда Чипева

Освен това през дните, когато фирмата не работи или потреблението е по-ниско, енергията ще бъде съхранявана в батерии и използвана в работни дни, което ще повиши нейната ефективност, обясниха от компанията. "Преди резкия скок на цените през 2022 г. средният процент от месечните разходи за електроенергия бе около 5. През 2022 г. този процент се повиши на 10.3. След реализирането на проекта прогнозираме намаление на потребяваната енергия от електроразпределителната мрежа с около 1400 MWh годишно, което при сегашните цени е около 310 хил. лв.", каза още инж. Димитров.

Общите допустими разходи по проектите на трите дружества са между 2.7 и 2.8 млн. лева. А очакванията им са, че инвестициите ще доведат до по-ниски разходи за електроенергия, но и до оптимизиране на работните процеси.

Проблем ли бяха условията

За експертите от правителството причините за непълното усвояване на бюджета по процедурата са комплексни. "Батериите като технология за съхранение на енергия все още не са широко разпространени в България. Те са задължителен елемент и в основата на проектите по процедурата, което оскъпява цялостната инвестиция и я прави по-малко атрактивна за предприятията", отчитат от Министерския съвет. Освен това произведената енергия от фотоволтаичната система е само за собствено потребление и не може да бъде предмет на търговска сделка, допълват от МС.

В допълнение, от началото на подготовката на мярката (края на 2022 г.) до крайния срок за кандидатстване (май 2023) е налице значителен спад в цените на електрическата енергия, което прави инвестициите в подобни енергийни съоръжения недостатъчно рентабилни и недостатъчно рентабилни. Борсовите индекси на електрическата енергия буквално се сринаха в сравнение с тези за същия период на м.г., а държавата удължи плащането на компенсации за бизнеса за разходите за ток, които буквално сложиха таван на цените и дадоха сигурност на компаниите. Но това направи подобен вид инвестиция неатрактивна за част от бизнеса.

За сравнение - цената на борсовия ток (в сегмента "Ден напред") се срина с около 60% от 482.64 лв./MWh през декември 2022 г. до 193.08 лв./MWh през април, месец преди изтичането на крайния срок за кандидатстване по схемата.