Законът за офшорния вятър събра серия от критики

Част от забележките са свързани с неясноти около договорите за разлика и дискриминацията между отделните ВЕИ производства

За разлика от Румъния страната ни все още не може да развие офшорния си потенциал. Германската wpd вече обяви, че ще изгради 1.9 гигаватова вятърна централа на север от България за около 2.5 млрд. евро

Румяна Гочева

За разлика от Румъния страната ни все още не може да развие офшорния си потенциал. Германската wpd вече обяви, че ще изгради 1.9 гигаватова вятърна централа на север от България за около 2.5 млрд. евро © Reuters

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Проектът за норматив, който да регулира офшорния вятър, бе приет от депутатите на първо четене, но същинският дебат предстои.
Целта на промените е да се зададе ясен статут на новите проекти и така да се отключи потенциала на Черно море.
Това донякъде ще реши проблема с липсата на подходящи терени на сушата, но този с липсата на капацитет остава.

Серия от забележки и критики събра проектът на Закон за енергията от ВЕИ в морските пространства. Част от тях се отнасят до това, че не е необходимо регламентът на вятърните централи да бъде в отделен закон, а други - че някои от разпоредбите могат да фаворизират проектите за сметка на останалите ВЕИ на сушата.

Забележки има и по отношение на т.нар. договори за разлика, които според някои експерти всъщност представляват държавна помощ, за която се изисква нотификация.

Все пак проектът беше гласуван на първо четене от парламента, но същинският дебат по него тепърва предстои.

Законопроектът беше внесен през декември в Народното събрание от група депутати, начело с Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), Делян Добрев (ГЕРБ) и Рамадан Аталай (ДПС). Оттогава досега събраните становища са почти 10 (само публикуваните от парламента), а дебатите по темата показват само едно - работата по проекта тепърва предстои.

Какво се предлага

Най-общо се предвижда проектите за вятърни турбини в морето да се развиват в приоритетни и неприоритетни зони. За първите ще се обявява търг за проучване и концесия, а при вторите ще се проучват потенциалът и възможностите за изграждане на вятърни електроцентрали. Концесиите ще се откриват с решение на енергийния министър, като самото министерство ще издава и разрешение за проучване в неприоритетните.

Концесиите ще бъдат за срок до 30 години, като този срок може да се удължи веднъж с не повече от пет години по желание на концесионера. При откриване на процедурата в съответния договор ще бъде записана стойността на направените предварителни проучвания, която инвеститорът ще трябва да възстанови в рамките на половин година.

Проектът предвижда и друг интересен момент - компаниите ще работят по договори за разлика, като максималната цена няма да може да надхвърля 160 лв./мВтч. От една страна, това означава фиксиран доход за инвеститорите, но и възможност за печалби от страна на държавата, ако цената на борсовия ток е по-висока. Всички тези финансови операции ще се случват през фонд "Сигурност на енергийната система" (ФСЕС).

Трудна работа

В свое становище от ФСЕС критикуват серия от неясноти, свързани именно с договорите за разлика. Например фондът трябва да прави плащания въз основа на доклад, който удостоверява количеството електрическа енергия, реализирано на борсата, продажната цена и списък на купувачите. Докладът сам по себе си не е документ, който оправдава разходите, пишат от фонда. От "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) пък директно заявяват, че предвидените договори за разлика имат характера на държавна помощ и като такава трябва да бъдат нотифицирани.

"Подобни договори ще бъдат сключвани единствено с производители на електрическа енергия от вятър в морските пространства, което необосновано ги поставя в коренно различни търговски условия спрямо други производители, използващи същата технология", пишат в своето становище от ЕСО. И обобщават - към настоящия момент е заявен инвеститорски интерес за изграждане на ВЕИ централи с обща инсталирана мощност, надвишаваща 35 000 MW, като близо 10 000 MW от тях ще произвеждат ток от вятър. А това, заедно с всичко останало, не обосновава въвеждането на насърчения за изграждането на офшорни вятърни мощности, смятат от компанията.

Подкрепа, ама не съвсем

В същото време според ЕСО проектът "безспорно запълва нормативна празнина", но експертите не считат за удачно статутът на офшорните вятърни централи да бъде уреден в отделен закон, тъй като по своята същност те са ВЕИ. С други думи, това може да стане или в Закона за енергетиката или в Закона за ВЕИ. В същото време според експертите на Ангелин Цачев ЕСО ще трябва да осигурява мрежови капацитет само за мощности за производство на енергия от вятър в морските пространства.

"Считаме, че резервирането на капацитет за бъдещи мощности за производство на електрическа енергия, за които не е налице дори инвестиционно намерение, ще препятства реализацията на други обекти за производство на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници", пишат в становището си от ЕСО. И препоръчват прецизиране на разпоредбата, според която ресорният министър може да изиска от ЕСО становище за присъединяване и проект на предварителен договор, преди да са проведени каквито и да е концесионни процедури.

"Освен че противоречи на действащата нормативна уредба, валидността на подобно становище до избора на концесионер на практика означава резервиране на капацитет за неопределено дълъг период от време при невъзможност за използването му за присъединяване на други мощности", изтъкват от ЕСО. Експертите на Ангелин Цачев считат за крайно необосновано и предложението, предвиждащо нова процедура за планиране изграждането единствено на бъдещи мощности, които са разположени в териториални води. "В случая се касае за мощности за производство на електрическа енергия от вятър, като не считаме за целесъобразно отделното им планиране", посочват още от ЕСО.

Още неясноти

В свое становище от Министерския съвет не смятат, че трябва да има отделен закон за офшорния вятър и изразяват сериозни резерви по отношение на зоните за изграждане на нови ВЕИ. Експертите са на мнение, че решението за предоставяне или възлагане на концесия съществено се различава от действащия ред за изграждане и експлоатация на енергийни мощности, като за възприетия подход няма мотиви. И изтъкват, че се създават предпоставки за концесия за строителство на вятърни централи както в приоритетни, така и в неприоритетни зони, за които процедурата е значително по-облекчена, а условията - занижени.

"Това създава риск от увреждане на околната среда, предпоставки за проблеми с корабоплаването, туризма и др.", пишат в своето становище от правителство, без обаче да кометира факта, че и Турция, и Румъния планират изграждането на офшорни вятърни централи, а в моретата около Европа такива има със стотици.

Ще трябват и пари

Експертите на ЕВН акцентират на спецификите на присъединяване, а от МРРБ и МОСВ настояват за прецизиране на някои от текстовете. Министерството на енергетиката пък също не смята, че е нужен отделен закон за офшорния вятър и смятат, че е нужен по-дълъг срок за влизането в сила на новите разпоредби.

Ако проектът бъде приет, то той заработи със задна дата - от първи януари 2024 г., а за привеждането в съответствие на законовите и подзаконовите нормативни актове е даден само месец. В същото време от енергийното министерство изтъкват и заложените нови правомощия на министъра - като предоставянето на права и разрешаването на проучване на потенциала и възможността за изграждането на вятърни централи, както и по концесионните режими за тяхното изграждане и реализация и др., които изискват административен капацитет и "значителен финансов ресурс". Точно от колко пари се нуждае министерството за вероятното създаване на нови дирекции и назначаването на още чиновници обаче не се споменава.

Становище има и от сдружение "За туризма на Калиакра", които подкрепят проекта. Системният подход към проблема и внимателното балансиране на различните интереси и изисквания правят законопроекта цялостен и устойчив, смятат от сдружението.