Банките по пътя към климатична неутралност

Неутралността по отношение на климата се отнася до идеята за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове чрез балансиране на тези емисии, така че те да са равни на (или по-малки от) емисиите, които могат да се неутрализират чрез естественото пречистване на планетата. В основни линии това означава, че следва да намаляваме емисиите чрез активни действия.

Как банковите мениджъри виждат пътя към климатична неутралност?

Международната банкова федерация (IBFed) и "Делойт" анкетираха 39 банкови ръководители и директори от Европа, Азия, Африка, Австралия и Северна Америка. Проучването включи също представители на десет банкови асоциации и една международна организация. Резултатите могат да се обобщят в 7 основни области.

• Има общо съгласие на ниво националните юрисдикции относно необходимостта от навременен преход към неутралност.

2050 г. се признава от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и други научни органи като годината, до която трябва да се постигнат нулеви нетни емисии, за да се ограничи повишаването на температурата под 1.5 градуса по Целзий и да се изпълнят целите, поставени от Парижкото споразумение.

Сроковете за постигане на междинните и крайните цели за нулеви нетни емисии обаче варират в зависимост от държавата или региона. Повечето банки разчитат на различни международни и национални инициативи, за да мобилизират действия по отношение на климатичната неутралност.

• За банките може да е предизвикателство да постигнат нулеви нетни емисии по-рано от датата, в която икономиките, в които оперират, са готови да ги постигнат.

Повечето банки в световен мащаб напредват с плановете си за подкрепа на целите за неутралност по отношение на климата, водени от собствената си мисия, но и от клиентското търсене. Банките трябва да направят това, докато управляват собствените си рискове, свързани с климата и околната среда, риска от обезценка на климатично застрашените активи в своя портфейл и очакванията на регулаторите. Поради тази причина повечето респонденти смятат, че банките трябва да играят съществена роля в прехода към климатична неутралност, но някои уточняват, че

• Банките не трябва да са двигатели на прехода, а посредници.

Ролята на банките е основно да се фокусират върху областите, върху които те могат да повлияят най-много, за да постигнат положително въздействие.

Колкото и да са важни, банките са само един играч в националната или регионалната екосистема. Въглеродно тежките сектори трябва да дадат своя принос чрез иновации, за да намалят въглеродния си отпечатък. Междувременно, за да се справят с несъвършенствата (предимно регулаторни) и специфичните за региона въпроси, правителствата и другите индустрии трябва да отговорят с по-ясни насоки, хармонизирани методи и координация.

• В някои юрисдикции политиките за изключване от финансиране са основният инструмент на банките за смекчаване на въздействието върху климата.

Това обаче не е достатъчно за постигане на целта за неутралност по отношение на климата. В интерес на устойчивата трансформация е да се включат и други действия като програми за ангажиране на клиентите и устойчиво финансиране чрез иновации на продуктите и услугите.

Въпреки че измерването на емисиите на парникови газове се счита за ключово за определяне на целите и привеждане в съответствие с климатичната неутралност, проведеното изследване посочва, че

• измерването на емисиите от тип 3 (Scope 3 или непреките емисии по веригата на стойността) все още е предизвикателство за повечето банки и корпорации

поради липсата на данни и хармонизирани методологии (въпреки появата на инициативи като "Партньорство за въглеродни счетоводни финанси", или PCAF).

Настоящата енергийна криза ще има неоспоримо въздействие върху стратегическите програми на банките по отношение на постигането на климатична неутралност поради неизбежното въздействие върху цялата екосистема.

• В краткосрочен план енергийният избор може временно да се върне към енергийни източници с по-високи емисии, но това няма да промени цялостната траектория на устойчивостта.

Като цяло анкетираните казват, че остават ангажирани с предишните си цели и приоритети. В средносрочен и дългосрочен план енергийната криза може да бъде стратегическа възможност за ускоряване на по-устойчивото производство на енергия и намаляване на зависимостта от енергийни източници с интензивно генериране на емисии. Може да се направи извод, че пътят към неутралност по отношение на климата може да не е линеен и банките следва да са гъвкави и да приемат адаптирани във времето цели и планове за определени клиенти.

Навременният преход към климатична неутралност следва да се поддържа от социално единство. Нивото на социална ангажираност е от ключово значение, за да се гарантира, че преходът се подкрепя от всички заинтересовани страни.

• Развиващите се страни ще се нуждаят от финансова и технологична подкрепа от развитите страни, за да постигнат този преход.

В заключение, успехът на прехода зависи от съвместен, междусекторен и междуинституционален подход към решенията, които биха могли да бъдат от полза за всички.