Последната несбъдната мечта на Джейми Даймън, краля на Уолстрийт

Шефът на JPMorgan за рецесията, Китай и какво ще прави след това

Това, което Даймън е създал за близо 18 години начело на JPMorgan Chase, е банковият еквивалент на Версайския дворец или Тадж Махал

Ексклузивно съдържание от The Economist

Това, което Даймън е създал за близо 18 години начело на JPMorgan Chase, е банковият еквивалент на Версайския дворец или Тадж Махал © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Джейми Даймън е неспокоен. Шефът на JPMorgan Chase току-що се е завърнал от дългия празничен уикенд за 4 юли с голямото си и разрастващо се семейство: неговата съпруга, четири дъщери и куп внуци. Той няма голямо търпение за разправиите, които съпътстват заснемането на интервю - причината, поради която той, неговите посредници, снимачен екип, вашият колумнист и главният редактор на The Economist са се събрали в нюйоркската централа на най-голямата американска банка.

Даймън не иска да се мотае в коридора, за да се заснеме неговото "влизане"; нито пък ще чака, за да бъде надлежно монтиран микрофон и да бъде настанен в стола си, преди да започне разговор за обществената политика. "И така, ще започваме ли", призовава той.

Правенето на нещата е методът на Даймън. Той е нетърпелив, опортюнистичен, прагматичен - типът човек, който просто се заема с работата. Когато преподавателят му по математически анализ в 12-и клас напуснал, той започнал да се учи сам. Току-що завършил бизнес училище, започва да работи в American Express, защото иска да изгради нещо, вместо само да движи пари.

Банковият еквивалент на Версай

Това, което е създал за близо 18 години начело на JPMorgan Chase, е банковият еквивалент на Версайския дворец или Тадж Махал. Това е най-успешната американска банка - и с пазарна капитализация от 435 млрд. долара безспорно най-ценната в света. Под ръководството на Даймън акционерите ѝ са получили добра годишна възвращаемост от 10.6% - два пъти повече от повечето други големи кредитори. Нейната инвестиционна банка се нарежда в челната тройка в почти всички сфери на дейност, в които иска да се конкурира. Търговската ѝ банка е най-голямата в Америка. Тъй като е толкова голяма - и тъй като на банките в Америка, притежаващи над 10% от всички депозити, е забранено да придобиват повече (освен ако не спасяват фалираща банка, както направи JPMorgan с First Republic през април) - тя може да расте само бавно.

"JPMorgan е най-добрият принос, който мога да дам. Ние имаме 300 хил. служители. Ние се грижим добре за тях и им даваме възможности."

Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan

Тогава не остава много за вършене за човек, склонен към действие. (Буквален строителен проект - новата централа на банката му на Park Avenue - едва ли ще задоволи Даймън.) Вместо това той насочва привидно неизчерпаемата си енергия към други проблеми. Той пропуска банковата миникриза (в по-голямата си част тя е преодоляна) или риска от рецесия (тя или ще е лека, или няма да е; и в двата случая той се тревожи повече за Украйна и продоволствената сигурност в Африка). Той е най-оживен по други теми: социална мобилност, деескалация на глобалните конфликти и защитата на капитализма, който според него е несправедливо злепоставен. Годишните му писма до акционерите, които някога са се ограничавали до размисли относно управлението и банковото дело, сега съдържат повече политически разсъждения от типичната американска политическа кампания.

Предлага решения на проблеми в САЩ

Той предлага решения на проблемите, които най-много би желал Америка да реши. За социалната мобилност той би разширил данъчните кредити за спечелените приходи и многократно се връща към оплакването от разходите за образование. "Трябва да свършим по-добра работа с нашите обществени колежи, твърди той. Трябва да го направим по-евтино, а не по-скъпо."

Джейми Даймън мечтае за открит диалог с Китай, от която той не смята, че Америка като по-проспериращата страна трябва да се бои. Китайците не са "високи десет фута". Те внасят петрол, нямат продоволствена сигурност, по-бедни са и имат по-слаби въоръжени сили. "Може би са наваксали в някои сфери, но идеята, че Америка трябва по някакъв начин да се страхува от Китай: не трябва."

Той смята, че преминаването към индустриална политика за защита на националната сигурност е мъдро. Но Америка трябва да внимава с инструменти като контрол на износа. "Ако това се отнася за свръхзвукови ракети, мисля, че трябва да го направим. Ако това е свързано със задържането на китайския народ, мисля, че не трябва да го правим."

Въпреки ранната си подкрепа за идеята за "стойността за заинтересованите страни", която разглежда начина, по който компаниите се отнасят към работниците си, доставчиците, обществото като цяло или околната среда, той не е "буден" капиталист. По-скоро той е прагматик. Всички изпълнителни директори се опитват да имат най-добрите продукти или услуги, нуждаят се от страхотни служители и да държат клиентите си щастливи, твърди той. "Това беше просто хуманизиране на бизнеса, че се грижим за клиентите си или служителите, или екипите, или каквото и да било." Това не го прави нищо друго освен "червенокръвен, шумен, подкрепящ свободния бизнес, патриотичен американец".

Интересът на Даймън към обществената политика, решителността, ресурсите и амбициите му сочат в една посока - политически пост. През годините се появиха спекулации за президентска кандидатура. Но той бързо отхвърля тази идея. "Никога не съм вярвал, че съм особен подходящ за това", казва той. "Може би има общи умения по отношение на администрацията, управлението, лидерството, но те не са нещо необичайно." Знаейки как да се ориентираш в политическите арени или как да водиш кампания, е по-трудно. Даймън смята, че преминаването от бизнеса към политиката е трудно. " Мисля, че е много трудно да се направи. И всъщност, ако просто погледнем историята, това е почти невъзможно." Президентът Доналд Тръмп е изключението, а не правилото. И това не е замислено като комплимент. "Бих се притеснил от още едно президентство на Тръмп", казва той. Да се обърне Америка навътре и да се откаже от позицията си в света би било огромна грешка.

Даймън е завинаги?

Ако не лидер на свободния свят, то може би министър? "Може би един ден това ще се случи", разсъждава Даймън. "Обичам страната си. За мен семейството ми е на първо място. Но страната ми е на следващото място", обяснява той. "JPMorgan е тук, долу", добавя той, сочейки надолу.

Реалистът в него вероятно знае, че назначението му във финансовото министерство - най-очевидният пост - е малко вероятно. Пътят от Уолстрийт до правителството не е толкова добре утъпкан, колкото е бил преди. Демократите отдавна се отнасят с подозрение към висшите финансови институции, а републиканците се отнасят с по-голямо подозрение към тях под ръководството на популиста Тръмп. "JPMorgan е най-добрият принос, който мога да дам", настоява г-н Даймън. "Ние имаме 300 хил. служители. Ние се грижим добре за тях и им даваме възможности." Един политик не би могъл да го каже по-добре.