Пари ще има: Новият милиард за млади компании

• Къде отидоха парите от Фонда на фондовете
• Най-динамичните IT компании: Триумф на стартъпите и рисковия капитал

Сега започва нов сезон на разпределяне на над 1.5 млрд. лв. публични пари към стартъпи и в морето от пари има риск дори да се окаже, че няма толкова много качествени проекти и идеи. Над десет години след първите фондове на Eleven и LAUNCHub рисковият капитал в България върви към промяна на модела. Пари има - колко от тях ще отидат в стартъпи е въпрос както на финанси, така и на семантика, но ако оставим това настрана, парите за дялово инвестиране до края на 2030 г. ще бъдат рекордно много. В началото на годината Фондът на фондовете (ФнФ) започна търсенето на мениджъри на фондове за общо 100 млн. евро публичен ресурс, който се надява да достигне 130 млн. евро с частни пари. Интересът към тези пари е висок - за трите отделни фонда има съответно четири, десет и десет кандидата, макар много от тях да се повтарят.

Още 170 млн. евро от ФнФ трябва да бъдат пуснати по същата програма и към тях пак трябва да има частна добавка. Допълнително през февруари започна и публичното обсъждане как да се изхарчат още 56 млн. евро за фонд за технологичен трансфер и отделни 32 млн. евро за "иновативни предприятия", термин, чието разчитане отново е въпрос на семантика.

Освен това Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) трябва да разпредели общо 180 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост към три фонда за дялови инвестиции, чиято стойност с добавянето на частен капитал може да достигне 250 млн. евро. Към тях се добавят още около 120 млн. евро, които да минат през ЕИФ за нови фондове.

Макар вече да са повече регионални, отколкото български фондове, пари за местни компании има и от вече съществуващи фондове като Eleven, LAUNCHub и BrightCap Ventures. Към тях се добавят и клубове на бизнес ангели, както и потенциални пари от голяма продажба на български стартъп, които досега почти винаги са се превръщали в още инвестиции. Така само публичните пари за дялови инвестиции би трябвало да бъдат най-малко 1.5 млрд. лв., които да бъдат инвестирани до 2030 г. С допълнения откъм частен капитал, нови итерации на стари фондове, ангелски инвестиции и ресурс от потенциален голям изход сумата може лесно да нарасне и до над 2 млрд. лв.

Има и лоша новина - заради процедурите по разпределяне 2024 г. ще бъде суха, защото парите по предишния мандат на ФнФ вече са инвестирани. Това е проблем предимно за най-младите стартъпи, които разчитат на рисковия капитал, за да съществуват, преди (оптимистично) да заработят на печалба.

Целият този "златен" дъжд означава, че с новите пари трябва да дойде и променена стратегия. Досега с малко изключения фондовете за стартъпи в България инвестираха малки суми в много компании. Това бе така по дизайн, защото за разлика от САЩ, в неразвитите части на Европа рисковият капитал все още е много повече публична политика и много по-малко бизнес с пазарни механизми.

Проблемът с малките суми е, че по този начин наистина качествените компании често остават недостатъчно финансирани, особено когато фондовете нямат възможност да правят последващи инвестиции. Същевременно за фондовете с мандат за много сделки е трудно да намерят стотици компании, в които да инвестират, и се получава странен проблем - да имаш повече пари, отколкото стартъпи, в които би инвестирал. През следващите години това трябва да се промени, защото по-смислено звучи фондовете за стартъпи да не финансират много компании с малки суми, а да се подкрепят по-малко компании, но с повече финансиране.

Не толкова рисков капитал

Рисковият капитал в България всъщност не е толкова рисков. Или по-точно казано, рискът в много случаи е за данъкоплатците от западните държави, които финансират европейските фондове. Основният донор на пари за стартъпи са публични институции, които изискват малко допълнително частно финансиране. Тези пари се инвестират от професионалисти, но все пак при тях често липсва чувството, че залагат собствените си пари, а това неминуемо се отразява и на инвестициите им. Допълнително всички фондове са с конкретен мандат - те имат фиксирана сума пари и трябва да инвестират в определен минимум от компании за определен период от време. И понеже това е публична политика, чиято цел е по-скоро да стимулира възможно най-много предприемачи, отколкото да открие следващия Google, най-често става дума за мандат от сравнително малко пари, разделен на много сделки.

Това беше моделът, който проработи при първите фондове на Eleven и LAUNCHub. Тяхната цел бе да инвестират по-малко пари в много компании и по този начин да дадат начален тласък. Затова и тези два фонда се считат за голям успех, въпреки че от тях в крайна сметка излязоха малко на брой средни по размер компании, а почти всички останали фалираха. Наистина големите фирми се появиха едва при последващите им фондове, които са и значително по-успешни.

Оптимистичната теория на инвестициите с публични пари гласи, че веднъж щом системата заработи, държавното финансиране ще намалее и ще бъде заменено от частни пари, които пък ще дойдат, след като успешни стартъпи, финансирани с публични пари, бъдат продадени. Тази теория е логична, но в нея има и един проблем - институциите, които раздават пари, биха се оказали безсмислени, ако оптимистичната теория се сбъдне. Mоделът с публични пари работи в цяла Европа, включително и в развити пазари като Германия и Франция. Това се случва и в България, където с публични пари се финансират и по-големи фондове за инвестиции в по-зрели дружества в региона. Такива например са Invenio Partners и BlackPeak, които работят с пари от ЕИФ и ЕБВР, но в тях има и значителни суми частен капитал.

Същевременно, макар повечето пари за финансиране на стартъпи да идват по европейска линия, те идват и с много географски ограничения - конкретно, че фондовете не могат да инвестират в компании извън собствената си страна. Всички фонд мениджъри с пари от ФнФ, с които "Капитал" разговаря, казват, че работата им би била значително по-лесна, ако могат да разглеждат и компании от съседни страни. Това обаче би било в разрез с идеята на тези пари и е предвидимо какво би се случило, ако те се отворят и към други държави.

В последните си фондове Eleven и LAUNCHub, които отдавна не инвестират по публичен мандат (макар в тях да има и институционални пари), се превърнаха в регионални фондове. Ивайло Симов, управляващ партньор в Eleven, казва пред "Капитал", че България продължава да е най-голямата страна в портфолиото на фонда, но процентът на инвестиции е около една трета. Eleven и LAUNCHub могат да си позволят да бъдат регионални фондове именно защото техните места в екосистемата бяха заети от други у дома - предимно тези към ФнФ.

Тук не е САЩ

Рисковият капитал като публична политика идва и с много ограничения, които правят работата на фонд мениджърите по-трудна. Александър Терзийски, партньор във фонда NV3 (третият фонд на NEVEQ), който работи с пари от ФнФ, казва, че рисковият капитал в Европа е поне две поколения зад това, което се случва в САЩ. "Ако там си говорим за VC 3.0, в Европа сме 1.0. Когато изключим големите центрове като Берлин, Париж и Лондон, ясно личи, че Европа, дори не България, е много назад с материала", казва Терзийски.

Заедно с Йордан Зарев, друг партньор в NV3, дават и примери. Ако средната инвестиция на фонд за рисков капитал в САЩ е около 10% от портфейла му, в България дори при фондовете с мандат за по-малко и по-големи сделки става дума за около 5%. Докато идеята в САЩ е да се подкрепят малко на брой компании и след това да се инвестират още пари в отличниците от портфолиото, в Европа доминиращата идея е да се подкрепят повече компании с по-малко пари еднократно. Не помага и фактът, че джобовете на американските фондове са несравними с повечето европейски и една тяхна инвестиция понякога се равнява на цял европейски фонд.

Когато един пазар стигне до зрялост, държавните помощи могат да бъдат дръпнати. Тънкият въпрос е кога идва този момент. За момента трябва да го има този институционален капитал, но не трябва да бъде вечен - колкото по-бързо се стигне до пазарните принципи, толкова по-добре.

Йордан Зарев

партньор във фонда NV3

Неразвитите екосистеми водят и до друг проблем. На теория ФнФ и ЕИФ пускат различни финансови инструменти, които трябва да идат в компании, намиращи се в специфичен етап от развитието си. На практика повечето фондове в България гонят сходни компании. Ако питате който и да било от фондовете за стартъпи, включително и по-старите такива, на кой етап инвестират, всички ще ви отговорят с думата "сийд", т.е. ранен етап. Това, от една страна, е проблем на терминологията, но, от друга, показва и че няма ясно очертани етапи на растеж. Както отбелязва Терзийски, "всеки е сийд в неговата си глава".

Пример за това е Morningside Hill, фондът, който управляваше най-много пари за стартъпи при миналия инвестиционен период на ФнФ. Още в началото му партньорите от фонда обясниха стратегията си, че няма да бъдат изцяло технологичен фонд, което обяснява разнообразното портфолио. По-важното е, че Morningside Hill трябваше да инвестира в компании във фаза на растеж, т.е. с продукт и пазар за него. Това условие беше изпълнено наполовина - компаниите имаха продукт, но рядко имаха пазар.

Павел Велков, управляващ партньор в Morningside Hill, казва, че компаниите, които отговарят на това определение, рядко имат нужда от рисков капитал, особено когато има ограничения колко голяма може да бъде инвестицията. "Някои от тези, които намерихме и им предложихме инвестиция, ни отказаха. Такива компании имат много повече опции. Те влизат и в категория, в която могат да кандидатстват и за грантове, и за пари от международни институции", казва Велков.

Той дава и друг пример за ограничение, което сериозно спъва работата на фондовете с публични пари, спрямо практиката на Запад - условието да не се инвестира в компании в т.нар. затруднено положение. Правилото гласи, че всяка компания на над тригодишна възраст, която има общи загуби, надвишаващи половината от внесения капитал, е в затруднено положение. То е създадено, за да се ограничат потенциалните измами, но крайният ефект е, че по този начин отпадат голям брой компании в начална фаза на растеж, които трупат загуби, докато разработват продукта си. "Бюрократично погледнато, почти всички стартъпи се оказват в затруднено положение - затова и набират пари", казва Велков.

Трудно се намират компании, защото те не са наясно какво е това дялово инвестиране и какви фондове има. Много от тях са свикнали на грантове и кредити.

Павел Велков

партньор във фонда Morningside Hill

Какво трябва да се промени

Някои от тези пречки не могат да бъдат прескочени, защото са правила, идващи от Европейската комисия (ЕК). Други обаче могат. Следващите фондове с публични пари трябва да се държат възможно най-много като такива с частни пари - да дават повече пари на по-малко компании не само като крайна сума, но и като процент от портфейла на фонда. Още по-важно е част от тези пари да бъдат заделени за последващи инвестиции след края на активния период на фонда, когато вече личи кои са компаниите отличници. Това ще позволи не само допълнителна подкрепа, но и има бизнес смисъл от гледна точка на фондовете - те ще могат да увеличат или поне запазят процента си във фонда, когато влязат по-големи инвеститори.

Дори концепцията за фондове акселератори като първите на Eleven и LAUNCHub (копирана до голяма степен в миналия мандат на ФнФ от Innovation Capital и Vitosha Venture) вече не може да работи с подобни суми и бройки компании. Един от най-големите проблеми за тези фондове се оказа инфлацията. Докато през 2012 и 2019 г. 50 хил. евро имаха сходна стойност и можеха да позволят на предприемачи да проверят дали идеята им може да се превърне в продукт, сега подобна сума се равнява на няколко месечни заплати за един опитен програмист.

Няма и нужда от толкова много компании, подкрепени с малки суми, защото те могат да бъдат набавени и през ангелски инвестиции. Някои от фондовете имаха проблеми с това да достигнат бройката инвестиции по мандат. "Има предизвикателство в това да намериш и най-добрите 20, които евентуално ще ти избият парите, и да намериш другите 80, които са по-рискови. Но това е част от задачата", казва Стоян Недин от Vitosha Venture.

Сходно е мнението и в NV3, където Александър Терзийски отбелязва, че "парите бяха много и ще бъдат много при сравнително малък пазар". Той отбелязва, че най-голямото ограничение от тази гледна точка е географското. Колегата му Йордан Зарев добавя, че има и по-голяма дупка в архитектурата на финансиране, която трябва да бъде запълнена. "В България липсват пари между сийд и мецанин. Сега, когато вече има една сериозна фуния от четирите настоящи фонда, от нея ще излязат поне няколко компании, които да имат нужда от по-големи инвестиции. Там трябват няколко фонда с тикети в милиони евро. Няколко, не един", казва Зарев.

Не всички са съгласни с тезата, че е възможно да има прекалено много пари. Тодор Брешков от LAUNCHub казва, че е нужно постоянно вливане на пари, нови стартъпи, работа с университети и разказване на успешни истории. "Затова не мисля, че има прекалено много пари. Трябва да има усещане и разбиране, че парите няма да свършат, а ще има постоянно вливане от различни инвеститори", казва Брешков.

Някои от идеите за промяна в стратегията вече са възприети от Фонда на фондовете. Трите конкурса за фондове за 100 млн. евро, които вече са в активна фаза, предполагат по-големи портфейли и по-малко на брой сделки, или с други думи - по-добре финансирани компании, преминали през по-ситна цедка. Също важно е, че всеки от фондовете ще трябва да инвестира процент от парите си в компании извън София. Намирането на подобни стартъпи ще бъде трудна задача предвид свръхконцентрацията на технологични компании и капитал в столицата, но именно затова има смисъл от подобно правило.

Голям проблем е, че всички тези пари ще дойдат наведнъж. Пускането на средства за дялови инвестиции в България прилича на стрелба с базука, при която първоначалният удар е силен, но след това има дълго време на презареждане. За институциите това има смисъл, защото по този начин могат да пуснат няколко фонда при една и съща процедура, но от инвестиционна гледна точка практиката не е добра идея. Както посочва Ангел Ангелов от Innovation Capital, в един идеален свят един стартъп би трябвало да може да мине последователно през всеки един от фондовете към ФнФ. "Вместо това ние всички получаваме пари по едно и също време и се борим за едни и същи компании", обобщава Ангелов.