Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Управляващите обмислят нови мерки за сваляне на цената на тока

В последните няколко години основната дейност на управляващите е да търсят нови резерви за свалянето на цените на електроенергията. Миналия понеделник работодателската организация КРИБ представи на премиера 15 мерки в тази посока, които обаче не бяха обявени. По информация на "Капитал" повечето от тях няма как да има ефект върху цените, но поне три могат да бъдат евентуално приложени и по всичко изглежда, че имат подкрепата на управляващите. На първо място се предвижда разширяване на обхвата на енергийните компании, които плащат 5% такса върху приходите си. Парите от таксата са второто най-важно перо за фонда "Сигурност на електроенергийната система", който беше основан през миналата година и със средствата на който се попълва част от тарифния дефицит на НЕК. Сега целите са Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и "Булгартрансгаз". Ако сега ЕСО и "Булгартрансгаз" се включат във фонда, това ще доведе до около 50 млн. лв. допълнителни приходи в него. Второто перо, което се очаква да донесе спестявания от около 40 млн. лв., е падащата цена на газа. През второто тримесечие на тази година ще започнат да се усещат рекордно ниските цени на петрола от средата на 2015 г. Това ще доведе до намаляване на преференциалните цени на топлофикациите и заводските когенерации.

Третото значително перо, което може да доведе до сваляне на цените на електроенергията, са приходите от продажбите на държавните въглеродни квоти. Миналата година в Закона за енергетиката беше записано, че 100% от тях трябва да влизат в енергийния фонд, но според Закона за предотвратяване на измененията в климата 21% от тях трябва да влизат в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. В момента се обсъжда и тези средства да се прехвърлят към енергетиката. Тези 21% се равняват на около 60 млн. лв. годишно и биха довели до допълнително намаление на таксата за задължение към обществото.

Германия e против готвената от ЕК допълнителна такса за индустрията

Германия твърдо отхвърли плановете на Европейската комисия (ЕК) да принуди индустриалните компании, които притежават собствени електрически централи, да плащат допълнително за финансирането на възобновяемата енергия. Това става ясно от доклад на икономическия министър на Германия, цитиран от Reuters.

В нетипично драматичен тон министърът казва, че тези планове биха стрували на германската индустрия 760 млн. евро на година. Таксата за възобновяема енергия би довела до допълнителна деиндустриализация, пише в доклада, който ще бъде изпратен в Брюксел през следващите няколко дни. Досега много компании, особено тези в енергийно интензивната индустрия със собствени електрически мощности, бяха изключени от плащането на допълнителни такси. Според доклада сега ЕК иска да принуди тези фирми да плащат най-малко 20% от зелената такса до 2019 г., докато новите електроцентрали трябва да плащат таксата в пълния й размер.

От своя страна Брюксел иска Германия да предложи нови правила за това как да се прилага отстъпката за индустриалните фирми. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на ЕК Марош Шефчович, който беше на посещения в Берлин миналата седмица.

Германският министър обаче се противопостави на искането, като заяви, че таксата ще засегне най-ефективните централи, което е против целите на климатичните политика.

Инвеститорите в зелена енергия се насочват към Латинска Америка

Зелената енергия в Латинска Америка отбеляза почти тройно увеличение през 2015 г., което е най-големият ръст в света, движена от националната политика и растящото търсене на електроенергия. Това показва годишният доклад на консултантската компания PwC, цитиран от Bloomberg. Стойността на сделките в сектора на възобновяемата енергия в региона са достигнали 7.6 млрд. долара при 2.7 млрд. през 2014 г.

Този ръст се дължи основно на увеличаващото се търсене на енергия и особено тази от чисти източници като мярка за ограничаването на въглеродните емисии.

"Мултинационалните компании заемат все по-силни позиции в Латинска Америка, където те имат перспектива поради липсата на достатъчно енергия в дългосрочен период", каза Артур Рамос, партньор в PwC. По думите му много страни в региона предлагат договори с нисък риск за инвеститорите.

ЕON ще преразгледа инвестиционната си политика

Инвестиционната стратегия и дивидентната политика на най-голямата енергийна компания в Германия EON в близките години ще бъде поставена на "истинска проверка" заради кризата в енергийната индустрия, пише Bloomberg.

Базираната в германския град Есен компания се придържа към плана си да плати 50 евроцента дивидент за 2015 г., каза финансовият директор Майкъл Сен в интервю миналата седмица. "Ние виждаме значителна икономическо влошаване, което няма да остане без последствия. Цените на едро са ниски през цялото време, а цените на горивата паднаха значително", е посочил той.

По думите му всичко това ще има последици върху финансовата мощ на компанията, бюджета за инвестиции и дивидентната политика. В същото време според прогнозни оценки дивидентът, който ЕОN ще плати на акционерите си, за 2016 г. ще е 50 евроцента за акция и ще се увеличи до 52 евроцента през 2017 г.

Иран отказва да се включи в сделката за петрола

Властите в Иран заявиха, че ще се противопоставят на всякакви планове за ограничаване на производството на петрол от страната, съобщава Reuters. Няколко страни в ОПЕК се опитват да убедят Техеран да се включи в обявените миналата седмица договорки за замразяване на добива.

Във вторник двата най-големи производителя на петрол - Саудитска Арабия и Русия, се споразумяха да замразят добива на нивата от януари. Сделката, в която участват и Венецуела и Катар, обаче зависи от включването на другите големи производители. Това би било първото съвместно действие между страни във и извън ОПЕК за регулиране на пазара от 2001 г. Иран обаче не смята да се отказва от плановете си за постепенно увеличение на добива, за да възстанови пазарните си позиции, загубени, докато страната беше подложена на международни санкции.

"Искането Иран да замрази производството си е нелогично. Докато санкциите бяха в сила, някои държави увеличиха добива си и това причини свръхпредлагането и спада в цените. Как сега те очакват Иран да сътрудничи и да плати цената", коментира представителят на Иран в ОПЕК Мехди Асали. Той добавя, че Иран ще се придържа към плановете си за увеличение на производството до нивата отпреди санкциите.

Засега обявените планове за замразяване на производството не успяват да повишат цените на петрола. Анализаторите изтъкват, че производството на Саудитска Арабия и Русия е на рекордни нива, така че замразяването му няма да има ефект върху баланса между търсенето и предлагането.

Американската Duke energy corp. е наела съветник, който да подмогне процеса на продажба на енергийните централи на компанията в Централна и Южна Америка, съобщи Bloomberg. Две трети от съоръженията на Duke в региона са водни централи като половината от тях се намират в Бразилия.

118 млрд. не достигат на ЕК за деинсталиране на спрените ядрени реактори и изграждането на хранилища за съхранение на отработените отпадъци, става ясно от доклад на Европейската комисия, цитиран от Reuters. Измежду всички страни - членки на ЕС, единствено Великобритания има достатъчно средства, за да посрещне разходите по извеждане от експлоатация на реакторите си.

Американската AES откри най-голямата платформа за съхранение на енергия, която оперира в световен мащаб. Съоръжението, което се намира в Холандия, е изградено по технологията Advancion 4 и може да достигне капацитет на съхранение до 20 мегавата.