КЗК: Общият презастрахователен договор за "Зелена карта" не вреди на конкуренцията

Регулаторът не помогна на застрахователния бранш в по-дългото отлагане на една от наказателните мерки от европейското бюро

Новият ръководител на Националното бюро Борислав Богоев не дава информация за това как се изпълнява мониторинговата процедура по "Зелена карта", защото законът не го задължавал

Гергана Михайлова

Новият ръководител на Националното бюро Борислав Богоев не дава информация за това как се изпълнява мониторинговата процедура по "Зелена карта", защото законът не го задължавал © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не помогна на българските застрахователи да избегнат общия презастрахователен договор, наложен с наказателния мониторинг по системата "Зелена карта". След като преговорите по разпределението на разноските по него доведоха дотам, че три компании, сред които и лидерът на пазара на "Гражданска отговорност" "Лев инс", ще трябва да поемат 80% от разхода, Националното бюро на автомобилните застрахователи опита да отложи с още малко сключването на договора, сезирайки КЗК с въпроса дали такъв общ презастрахователен договор не би навредил на пазарната конкуренция.

Решението от 21 ноември е категорично, че такава опасност няма и ангажиментът към международната система може да бъде спазен. Междувременно, тъй като тълкуването на местния регулатор не влияе върху мониторинговата процедура, а срокът за сключването на презастрахователен договор изтече, от Брюксел наложиха допълнителни санкции за България. По информация от източници на "Капитал" те са под формата на парични глоби в размер на 138 хил. евро за всеки две седмици закъснение, като една от тях вече е била платена.

Без притеснения за конкуренцията

Общият презастрахователен договор, с който се покриват рисковете от неплащане на щети при катастрофи в чужбина, не застрашава конкуренцията между играчите, предлагащи "Гражданска отговорност", защото всяка компания е длъжна да определя цените си индивидуално и дори и да има промени в разхода за презастраховане, то не би следвало цените на задължителната застраховка да се вдигнат с един и същ процент при всички компании. Това в синтезиран вид е становището на 5-членния състав на КЗК, което означава, че Националното бюро на автомобилните застрахователи ще трябва да пристъпи към финализирането на процедурата по сключване на общ презастрахователен договор, още повече че сроковете за него отдавна изтекоха. Това е наказателна мярка за българския пазар, наложена с мониторинг от края на миналата година и по предварителна информация се договаря с консорциум, предвождан от германската компания Munich Re.

Изследвайки поставения въпрос за евентуалната вреда върху конкуренцията, от КЗК са потърсили становище от Съвета на бюрата "Зелена карта", което преразказват обширно в мотивите си. От текста му става ясно, че проблемът на България с международната система за обезщетения "Зелена карта" съвсем не е потушен близо година след налагането на безпрецедентния удар.

От Съвета на бюрата посочват, че "настоящата ситуация в България застрашава финансовата стабилност на системата" на европейско ниво и че "според наличните данни тази ситуация е причинена от един български застраховател", без да го назовават. Европейският орган е информирал за това компетентните власти в България, Европейската комисия и Икономическата комисия за Европа и ООН.

Твърдението, че има експоненциално нарастване на исканията към българското бюро, се подкрепя с числа: от 354 през 2017 г. броят на исковете достига 5710 през 2018 г., при положение че общият брой на исковете в системата към миналата година е бил 7608. По принцип до искане към бюрото се стига, когато застраховател не е покрил сам претенции по катастрофа - от "Лев инс" от години обясняват, че не правят това с цел да избегнат източване на компанията от недобросъвестни лица, включително представители и кореспонденти. Претенциите към българските застрахователи към този момент са възлизали на 19.6 млн. евро от общо предявените 27.8 млн. евро във всички държави, участващи в международната система.

Според Съвета на бюрата българските застрахователи са напълно свободни в избора си на презастраховател до момента, в който не изпаднат в положение на системно нарушение. В същото време общият презастрахователен договор би донесъл ползи за самия български пазар, тъй като би подсигурил покритието и платежоспособността на участниците.

Става ясно и че България ще може да се възползва от преходен период, в който отделните застрахователи ще могат да се присъединяват към общия презастрахователен договор при изтичане на досегашните им, но това трябва да стане най-късно до 1 януари 2020 г. Като неприемлив се определя вариантът за сключване на общ презастрахователен договор с 16 поддоговора, какъвто е бил обсъждан в бранша.

Цената на спечеленото време

Любопитна подробност от текста на решението на КЗК е хронологията на мерките по мониторинга, за които информацията досега винаги е била неофициална. Причината е, че новоизбраният ръководител на Националното бюро Борислав Богоев отказва да дава всякаква информация с оправданието, че в закона не било разписано да се обяснява на журналисти. Според Съвета на бюрата на 12 април българското бюро е било уведомено, че следва да осигури общ презастрахователен договор до 15 май 2019 г., в противен случай ще последват санкции. Такива са наложени с единодушно решение на Управителния комитет от 12 юни, като се предвижда санкциите да са считани от 1 септември.

Информацията за санкциите досега е била неофициална и според източници те са под формата на парична глоба в размер на 138 хил. евро за всеки две седмици забава. По информация от източник от застрахователния бранш една глоба вече е била платена. Това прави производството за печелене на време чрез производство в КЗК доста скъпо упражнение.