Казусът "Зелена карта", или как ГЕРБ слага бариера пред влизането в еврозоната

Справянето с този казус обаче беше и един от ангажиментите, които България пое за влизането й в еврозоната, така че видимо лобистката депутатска инициатива може да се окаже и изненадващ препъникамък по амбициите на страната да стане част от паричния съюз от началото на 2024 г. Според източници на "Капитал", запознати с разговорите по темата, Европейската комисия едва ли би приела, че с този вариант на текста се гарантира решаване на казуса.

На такова мнение е и Министерството на финансите в отговорите си до "Капитал" по темата: "Считаме, че ако законопроектът бъде приет с предложената от народните представители добавка, становището на Европейската комисия по него би било негативно, тъй като добавеният текст противоречи на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II за гарантиране на правилното функциониране на системата "Зелена карта" в България. Тази добавка на практика би легализирала неспазването на Вътрешните правила на Съвета на бюрата от страна на НББАЗ, което е обратно на поетите от България ангажименти."

Редакция на редакцията

Основният замисъл на Министерството на финансите беше да се вкара един допълнителен член в Кодекса за застраховане, с който да се бетонира основния принцип в системата "Зелена карта" - "първо плащаш, после оспорваш". След като първоначалния предложен вариант срещна отпор от бранша, беше създадена работна група. която да изготви по-балансиран вариант. Текстът ще действа за напред, т.е. няма да засегне вече натрупаните около 10 млн. лв. просрочия по различни дела на застрахователите.

Така финалният текст, зад който се обединиха бизнеса и институциите, гласи: "Бюрото заплаща, при спазване условията и сроковете на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, предявените към него гаранционни искания от други национални бюра във връзка със задължения на негови членове."

В предложената от депутати редакция обаче към това се дописва "...когато са представени документи за валидност на претенцията, включително банково извлечение за плащане на увреденото лице или неговите наследници".

Видимо целта е да е така да се ограничат възможни измами със завеждане на завишени или фалшиви щети, които да източват ресурс от българските застрахователи. Самите те говорят за организирани схеми най-вече от Южна Италия. По думите на генералния секретар на НББАЗ Стефан Софиянски (който е и бивш изпълнителен директор на "Лев инс") за тези измами са сезирани българската, италианската и европейската прокуратура.

Темата засяга най-вече застрахователите с българска собственост, които доминират сегмента на "Гражданската отговорност" (близо 80%) за разлика от по-доходоносната "Каско", където дружествата от чуждестранни групи имат 60% дял.

Предложеното решение така, че да се удовлетвори Европейската комисия, наистина е нетипично и не присъства в законодателствата на другите страни членки, но пък и проблемът се оказва специфично български. Директор в един от големите играчи на пазара обясни пред "Капитал", че този тип измами са насочени предимно към България, от една страна, защото страната е под мониторинг и в слаба позиция, а от друга, заради липсата на функционираща система "бонус-малус" в страната. Ако имаше такава, шофьорите, участващи в измами, бързо щяха да получават санкция чрез по-големи премийни вноски и нямаше да са толкова склонни да участват в подобни схеми.

Проблемът с добавката е, че такова изискване няма във въпросните вътрешни правила на Съвета на бюрата и според експерти няма практика такива документи да се разменят между бюрата. Те естествено трябва да съществуват и при наличие на спорове да служат за доказателство, но системата на "Зелена карта" не предполага плащането да става след доказването на валидността на претенцията. Отделно пък и остава неясно какво се случва, ако българското бюро или някои негови членове, стъпвайки на този текст, решат да оспорват дали документите са достатъчни или автентични.

С дъх на лобизъм

Всъщност първо в икономическа комисия, а после и в парламентарната зала на първо четене беше приет оригиналният текст на МФ, но с уговорката между четенията да се направят нужните редакции, съгласувани с бизнеса. На 18 януари зад този подход застават общо 120 депутатите от ГЕРБ, ПП (с няколко въздържали се), ДПС и ДБ, докато "Възраждане", БСП и "Български възход" гласуват с против. Отхвърлено е предложението на председателя на икономическа комисия Мартин Димитров да се дадат едва три дни за предложения, което предвид готовия текст от работната група и краткия оставащ живот на парламента има основание.

Буквално на същия ден обаче ГЕРБ са готови със своите идеи и петима депутати от партията внасят предложение с въпросната добавка. Ден по-късно това прави и депутатка от "Български възход", чието виждане е дословно същото като това на колегите й от ГЕРБ. Двете предложения, както и мотивите към тях са абсолютно идентични, като дори и правописните грешки в тях се повтарят - например разделното изписване на думата "встъпва" като "в стъпва".

Всичко това създава усещането, че народните представители не са точно автори, а по-скоро пощенски кутии за предложенията. От МФ обясняват пред "Капитал", че в рамките на работната група "това допълнение беше предложено от отделни представители на заинтересовани организации (Съюз за стопанска инициатива), но беше отхвърлено от останалата част на работната група, с мотивите че то противоречи на правилата за функциониране на системата "Зелена карта" и вместо да реши настоящите проблеми, ще ги задълбочи".

Съюзът за стопанска инициатива е работодателска организация, в която членува лидерът по "Гражданска отговорност" в България "Лев инс". Неин изпълнителен директор е бившата барета Алексей Петров, който е и сред основателите на застрахователната компания, като е сочен и за неин реален собственик. В интервю за "Труд" преди Коледа Петров надълго разкритикува промените в Кодекса за застраховане и обяснява как, ако те се приемат, цената на "Гражданска отговорност" ще скочи до 1000 лв. Там той също така обвинява вносителите му в лобизъм в полза на съмнителни италиански кореспонденти, които биха се облагодетелствали от него.

От финансовото министерство казват още, че категорично не подкрепят този текст, с мотиви че "той противоречи на вътрешните правила на Съвета на бюрата, би довел до пречки и проблеми за функциониране на системата "Зелена карта" и в този смисъл противоречи и на целите на настоящия законопроект за гарантиране на правилното й функциониране в България".

Вместо това ведомството застава зад текста на работната група без спорните 19 думи, с които иначе про-евро ориентираната ГЕРБ може ефективно да сложи още една бариера пред членството на България. Вариантът без нея също е внесен, но от Мартин Димитров и още двама депутати от ДБ и ПП, така че веротно оставащите дни на Народното събрание може би ще има опит за блиц прокарване на реформата. Или на контрареформата.