Добивната индустрия е произвела продукция за 2.9 млрд. лв. през 2019 г.

Секторът като цяло отчита ръст на обемите и стойността, но продължава спадът във въгледобива

Поскъпването на златото е основната причина за ръста на произведената минна продукция в страната през миналата година.

Иглика Филипова

Поскъпването на златото е основната причина за ръста на произведената минна продукция в страната през миналата година. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Добивът на подземни богатства в страната се е увеличил леко през миналата година като обем, но заради поскъпването на златото стойността на произведената продукция нараства изпреварващо и достига общо 2.9 млрд. лв. Това показват данните от годишния бюлетин на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Цените на някои метали обаче отбелязаха значителен спад на международните пазари, което създаде затруднения пред много рудодобивни компании, коментира председателят на камарата Николай Вълканов, който е и основен собственик на мините за оловно-цинкови руди. В страната се добиват също медни руди, както и неметални подземни богатства и горива. През 2019 г. продължава тенденцията от последните години за свиване на добива на въглища, а течните горива като цяло имат незначителен дял.

Производство

Добивът на полезни изкопаеми през миналата година остава почти непроменен през миналата година, като нараства с малко над 1% до 109.9 млн. тона общо. Най-много се увеличава производството на скалнооблицовъчни материали (22%), но при минимални обеми като цяло. Ръст от 8% има и при добива на инертни материали, който е свързан главно с развитието на строителството. При рудите, които са ключова група суровини с близо една трета от целия добив, увеличението е 3%. Най-значителен е спадът при въгледобива - 7%, като низходящата тенденция продължава втора поредна година, а резултатът от 32.1 млн. тона продукция е най-слабият от 2014 г. насам. Това е и причината производството на твърди горива вече да е на трето място по обем за сметка на инертните материали.

По стойност обаче произведената продукция в сектора се увеличава по-бързо от обема на добитите полезни изкопаеми, като нараства с 3% до 2.9 млрд. лв. през 2019 г. Най-голям е ръстът в рудодобива - 11%, което се дължи най-вече на високите цени на златото. Основният производител на благородния метал под формата на концентрат в страната е "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската компания Dundee Precious Metals, която от миналата година има и втори работещ проект в страната - край Крумовград. От БМГК посочват, че медта също е възстановила нивата си след спада в средата на миналата година. Най-големите производители на меден концентрат в страната са "Елаците мед" и "Асарел-Медет". Стойността на добива на въглища обаче, където ключов играч е държавната "Мини Марица-изток", намалява с 16% спрямо предходната година.

Икономика на добива

Производителността в добивната индустрия продължава плавно да се увеличава, като през 2019 г. е над 137 хил. лв. на един нает. От минната камара уточняват, че това се дължи на направените инвестиции в сектора - близо 3 млрд. лв. за последните десет години. Трябва да се отчете обаче и фактът, че през миналата година има около 3% намаление на заетите в минната индустрия до малко под 20.8 хил. души. Това е резултат най-вече от трайния спад на заетите във въгледобива (7% за 2019 г. и общо 33% за последните десет години), макар че това остава подсекторът с най-голям дял работници (43% от всички в добивната индустрия).

Средната годишна заплата в сектора през 2019 г. достига 21 139 лв. (над 1760 лв. на месец), което е ръст от 4% спрямо предходната година. По данни на камарата това е 42% над средното за страната, което поставя добива на четвърто място след секторите IT, финанси и застраховане и енергетика по заплати.

Секторът в България

В минерално-добивната индустрия работят едва около 0.1% от всички предприятия в страната, но те са сред големите работодатели и създават между 4 и 5% от брутния вътрешен продукт. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.

Действащите концесии за добив са общо 524, а разрешенията за търсене и проучване са 243. По данни на Министерството на енергетиката през 2019 г. концесионните плащания са над 72 млн. лв., като отбелязват лек спад от предходната година, когато са близо 75 млн. лв. С най-голям дял от плащанията са компаниите, добиващи руди (40%), следвани от въгледобивните (28%) и фирмите за строителни и скалнооблицовъчни материали (24%).