Нов дуел за "Булсатком"

Продажбата не е изненада - компанията премина през финансово преструктуриране заради натрупаните големи задължения през годините и така стана владение на няколко фонда и банки, които сега търсят печеливш изход от инвестицията си.

Кой огледа оператора

Крайният срок за подаване на обвързващи оферти е изтекъл в началото на тази седмица по информация на няколко източника на "Капитал". Потенциалните кандидати са имали време да разгледат подробно състоянието на "Булсатком" в т.нар. виртуален data room - онлайн пространство за финансова и правна информация и документи за проверка при сливания и придобивания.

Доскорошният най-голям акционер в БТК Спас Русев официално наддава самостоятелно Фотограф : Цветелина Белутова

Първоначалният интерес там е идвал от най-различни играчи на пазара, и то не само от България, които са оглеждали оператора. Най-често спряганият брой е пет заинтересовани. Сред тях са Спас Русев, два български телекома, Telekom Srbija и френската група Canal+. Съвсем друг въпрос е кой остава на финала и е подал оферта. Опция за изкупуване като част от акционерното споразумение има и основателят на компанията Пламен Генчев.

Засега е ясно, че най-голям интерес на този етап към "Булсатком" има Спас Русев, който поне официално действа самостоятелно и вече е подал оферта, която на този етап е и единствената потвърдена. След продажбата на БТК на United Group той разполага с капитал за инвестиции, което се показва през последните две години и от влизането му (и оттегляне впоследствие) в Telekom Albania, както и от заявения интерес към мобилния бизнес на Telekom Romania. Пред "Капитал" той потвърди за интереса си към "Булсатком". Но за Русев ще е трудно да управлява самостоятелно и дълго такава компания. По-скоро възможностите са той да наддава от името на United Group, а след време БТК да поеме компанията... или само абонатите й. Ако второто се случи, може да има антимонополни проблеми, тъй като телевизионните клиенти на БТК ще станат над 1 млн., като се добавят над 650 хиляди от "Булсатком", и така телекомът ще държи почти две трети от пазара. А такава сделка би трябвало да е недопустима от КЗК.

Същото се отнася и за "А1 България", които имат половин милион абонати на телевизионни услуги. Те също са оглеждали "Булсатком" в data room, но по-скоро не са подали оферта. Според източници от пазара не бива да се изключва и вероятността след време двата телекома да си разделят клиентите на "Булсатком".

Чешката PPF, компанията майка на третия голям телеком - "Теленор България", също е проявила най-малкото първоначален интерес към оператора. За нея само абонатите на "Булсатком" не биха били цел за придобиване, а цялата компания, защото досега не е предлагала телевизионна услуга в България. Интерес за "Теленор" са фиксираните услуги (интернет и телевизия) на доставчика, а не толкова сателитните. Но високата цена на "Булсатком" е пречка пред подобна сделка.

За друг посочен кандидат - Telekom Srbija, поне на този етап се знае малко. Най-големият сръбски телеком е контролиран от държавата и оперира и в Босна и Херцеговина и Черна гора, както и в част от Косово. Не е ясно как България се вписва в стратегическите му планове, като не са изключени и политически интереси. До редакционното приключване на броя от компанията не отговориха на запитването на "Капитал" за потенциален интерес. Но по информация на "Капитал" консултантите на държавния сръбски телеком са правили сравнително задълбочено проучване на "Булсатком", затова нагласите са били да се получи обвързваща оферта.

Първоначално френският гигант Canal+ също е направил детайлно проучване на "Булсатком", но до оферта не се е стигнало. Canal+, част от групата Vivendi, не присъства на българския пазар, но през миналата година разшири бизнеса си в региона, като купи доставчика на платена телевизия M7 Group, работеща в Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Белгия, Германия и Нидерландия.

Основателят на "Булсатком" Пламен Генчев също е упражнил опцията си да изкупи обратно създадената преди 15 години в Стара Загора компания Фотограф : Надежда Чипева

Партньори за оферта от доста време търси и основателят на компанията Пламен Генчев, който държи около 20% от обикновените акции в дружеството. Като част от сегашното акционерно споразумение, което изтича в края на годината, той има опция да подаде оферта, която да има предимство пред други при определени условия. Според източници на "Капитал" той също я е използвал и се е включил в надпреварата. Но юристи, запознати със споразумението, коментират, че то е доста сложно и разтегливо и трудно ще се приложи опцията. В същото време има твърдение и в обратната посока: че споразумението на Генчев е желязно и трудно може да бъде подминато. Така не е изключено след време да има и съдебни спорове по евентуалната сделка, които да се решат в британски съд. Самият Генчев едва ли има налични достатъчно собствени средства, затова ще има нужда от финансиране, като няколко източника сочат ПИБ като най-възможна опция.

А цената

Бъдещата продажба на най-големия доставчик на телевизионни услуги в България ще зависи основно от един фактор - цената. Според източници на пазара сегашните акционери поставят най-ниска възможна оценка от порядъка на 120 - 130 млн. евро, но очакванията са и за с 40 млн. евро по-висока сума. Реалното плащане би било доста по-малко, тъй като компанията има около 70 - 80 млн. евро задължения. Те са основно към сегашните акционери, така че бъдещ собственик вероятно ще трябва да ги рефинансира.

Водещи в преговорите са двата най-големи акционера в "Булсатком": лондонският фонд за подценени активи Blantyre Capital и нюйоркският фонд BlackRock, като ползват за консултант Raiffeisen Investment. Те са получили офертите (или офертата) и ще изберат купувач. Сред другите акционери и инвеститори в компанията са и Пламен Генчев, Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и фондът Integral.

От Blantyre не отговориха до редакционното приключване на броя на запитванията на "Капитал" за потенциална сделка. От "Булсатком" пък заявиха, че на този етап няма да коментират. Но мълчанието е класическо при подобни сделки. Ако офертата все пак се хареса, смяна на собствеността може да има напролет.