Неустойките на Домусчиев към държавата за БМФ падат наполовина*

Текстът на настоящото решение на арбитража не е публичен, но от обяснението на АППК пред "Капитал" става ясно, че явно последното заключение на арбитража е приело, че към тонажа на БМФ трябва да се включат и корабите в строеж, както и тези под наем. "Оттук се получава несъответствието между претендираната от АППК и установена от Арбитражния съд неустойка", отговориха оттам, като допълват, че позицията им остава, че е неправилно в тонажа да се отчитат кораби в строеж или наети кораби, а само и единствено собствените кораби на параходството.

Настоящото решение на арбитража е окончателно и задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение, но всяка от двете страни по спора има процесуалната възможност да поиска отмяната му в следващите три месеца.

И двете страни не отвориха конкретно каква ще е политиката им от тук насетне. Мажоритарният собственик на БМФ не би искал да коментира решението на Арбитража при БТПП до окончателното приключване на спора с АППК. А от АППК написаха, че към настоящия момент в агенцията продължава разглеждането на всички възможни и законово допустими последващи действия, като се обсъждат и всички аргументи за предприемане на едно или друго действие.

Ако държавата избере отмяната, това би означавало опит да получи цялата сума, но и забава на плащането с години и неясен изход, както и риск от решение в другата крайност - неустойката да се приеме за нищожна. Или шансът сега да се стигне до плащане изглежда голям. От друга страна, намалената значително сума изглежда по-платима от братята.

Какво беше договорено

Приватизацията на 70% от капитала на "Параходство Български морски флот" започна през 2007 г. (останалите 30% останаха собственост на държавата). На 8 ноември 2007 г. германско-българският консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" подава предварителната си оферта. Дружеството е учредено през септември с цел приватизацията на БМФ. Първоначално миноритарен акционер в него е "Адванс пропъртис", а германската връзка е по линия на мажоритарния акционер "Кей Джи маритайм партнърс" на Маrtrade Shipping and Transport - чартьор от Дюселдорф. Към настоящия момент "Адванс пропъртис" вече притежава 99.96% от капитала му.

В края на февруари 2008 г. идва единствената окончателна оферта, а на 25 юли 2008 г. договорът за приватизационна продажба е одобрен от Министерския съвет и е сключен на 8 август 2008 г. Цената е 440.1 млн. лв.

Купувачът се сдобива с общ тонаж от търговски кораби 1 394 753 DWT (дедуейт). Те са 4 вида: за насипни товари (въглища, метали и т.н.), за генерални, контейнеровози и танкери. Първият вид е основен за БМФ - 1 162 972 тонаж от общия. При приватизацията въпросните бълкери са 45 на брой, като 14 от тях са под 20 години, а останалите 31 са над 20-годишни. Високата възраст на флота води до по-високи разходи, липсата на автоматизация изисква по-голям екипаж, има чести и скъпи ремонти, висока консумация на гориво.

Поетите от купувача задължения са свързани с инвестициите, с корабите и с числеността на плавателния състав и заплащането му. В срок от 10 години от подписването на договора купувачът се задължава да инвестира 779.88 млн. лв. в кораби. Плавателните съдове трябва да са със средногодишен общ тонаж не по-малък от 1 300 000 DWT. Минимум 60% от общия тонаж трябва да плава под български флаг или под знамето на друга държава - член на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство, а средната възраст на корабите, които плават под въпросните флагове, трябва да падне под 20 години.

Разбъркване на морето

Две години преди да приключи 10-годишният срок за изпълнението на поетите ангажименти, става ясно, че нещата не се развиват по план за купувача, който започва да твърди, че има "стопанска непоносимост" да изпълни изискването за тонаж. През лятото на 2016 г. "Кей Джи маритайм шипинг" завежда исково молба до Арбитражния съд за изменение на приватизационния договор.

Основното, на което се стъпва, е, че преди и по време на приватизацията пазарът се намира в най-високите нива на световния фрахтов пазар, като търсенето на превози по море и цените растат, като в дадени моменти дори не може да се отговори на търсенето.

През втората половина на 2008 г. обаче се случват две събития, обяснява в исковата си молба собственикът на БМФ. "В края на август приключва олимпиадата в Пекин, с което приключва и нуждата от един голям обем товари (желязна руда, въглища, първични железни продукти цимент), които се импортират по море. Второто събитие е фалитът на Американската инвестиционна банка "Лемън брадърс". Или започва Световната икономическа криза. "Морската търговия достигна историческо дъно през 2015 г.", продължаваше молбата. Индексите, които определят навлото на различните видове кораби, се сриват, както и приходите и печалбите на корабособствениците.

Отделно силните за флота години 2006 - 2008 са довели до големи поръчки към корабостроителниците и голям свободен тонаж започва да излиза няколко години по-късно и това пречи на покачването на навлото, а излизането на много нови и по-ефективни кораби прави наематели и застрахователи доста по-взискателни по отношение на възрастта на флота.

Междувременно от дружеството се освобождават от тонаж, като аргументите към момента на исковата молба са, че процесът на освобождаването му от значителен тонаж е неизбежен и необратим предвид настъпилите след приватизацията обстоятелства.

"Факт е, че ако ръководството сляпо следваше поетите ангажименти по отношение на тонажа, то значително щеше да изпадне в невъзможност да покрива оперативните си разходи и да възстановява направената инвестиция... Ако ръководството бе решило да държи извън експлоатация стар тонаж, за да удовлетвори изискванията и извежда поетапно, би било финансово нецелесъобразно, защото всеки запазен такъв кораб би струвал в рамките на 1000 до 1500 долара на ден допълнително."

Така през 2016 г. се стига до претенцията да се измени договорът, като вместо 1 300 000 DWT към десетата година общият тонаж да бъде 880 000 DWT, а средносписъчният плавателен състав - 803 души, като по договора през 2018 г. той трябва да е 2360 души.

В крайна сметка Домусчиев след намеса на ВКС загуби делото за промяна на приватизационния договор. То щеше да създаде прецедент за всички приватизационни договори и така се тръгна в посока плащане на неустойка или закупуване на още тонаж.

Дълга и съдебна

През втората половина на 2019 г. стана ясно, че държавата в лицето на Агенцията за публичните предприятия и контрол предяви да й бъде платена неустойка от 52 252 446 лв. пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (БТТП) за неизпълнение на средногодишния общ тонаж на корабите на БМФ за целия 10- годишен следприватизационен период. Изпълнението на условието за общия тонаж се отчита в края на десетте години (т.е. за целия период от 14.08.2008 до 31.12.2018 г.), а данните за персонала се подават всяка година и там неустойките са година за година, като те са платени. На "Кей Джи маритайм шипинг" е даден тримесечен срок да платят неустойката за тонаж.

На свой ред "Кей Джи маритайм шипинг" завежда иск пред Арбитражния съд на БТПП, като твърди, че неустойката по приватизационния договор не се дължи, тъй като държавата е получила заместваща облага. През декември, след като най-накрая се е убедила, че Домусчиев няма да плати доброволно, и малко преди изтичане на давностния срок агенцията също завежда иск срещу "Кей Джи маритайм шипинг" пред арбитража.

Настоящото решение, което намалява неустойката наполовина, не е публично. От обясненията на АППК пред "Капитал" става ясно, че "приетата от Арбитражния съд експертиза потвърждава изцяло установения от АППК тонаж на притежаваните (собствени) кораби от Параходство БМФ. Отделно от това експертното заключение включва и изчисление на тонажа на корабите в строеж и на корабите, наети на беърбоут чартър (кораби под наем). Арбитражният съд е приел за изпълнение на задължението за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството както на собствените кораби, така и на корабите в строеж и корабите, наети на беърбоут чартър.

От последния консолидиран отчет на БМФ за 2020 г. става ясно, че плавателните съдове, менажирани от БМФ и собственост на дружества от групата, са 31 и плават под малтийски флаг. Към края на годината те са на средна възраст 7.8 години, като общият им тонаж е 1.136 хил. DWT, като в доклада се казва, че корабите се котират успешно на международния фрахтов пазар. Основните товари са две групи - минералните торове и агропродуктите.

От отчета става ясно, че през 2020 г. в групата са придобити три кораба за превоз на насипни товари с общ тонаж 136 530 DWT. С тяхното получаване е завършил проектът от 2017 г. по строежа на кораби, предназначени за превоз на насипни товари, поръчани в корабостроителен завод в Китай. През 2019 г. пък е започнат и още един проект със същия завод за строителство на 4 кораба за насипни товари - тип Laker за получаване през 2021 г. и 2022 г., а в началото на 2021 г. са сключени договори за строителство на още 4 кораба от същия тип.

Към момента от "Параходство Български морски флот" изчисляват тонажа си на 1 478 007 тона, отговориха оттам на "Капитал". Или повече от изискването по договор към края на десетата година от подписването му. Но доста по-късно, което вероятно ще струва 25 млн. лв.

(обновена на 13.01)