Североизточна България е с най-голям потенциал за развитие на вятърната енергия
Севда Йончева, вицепрезидент за България на компанията CWP и изпълнителен директор на дъщерното дружество "Добротич Уинд" АД
Съдържание от "Добротич Уинд"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Севда Йончева е вицепрезидент за България на компанията CWP и изпълнителен директор на дъщерното дружество "Добротич Уинд", което към момента разработва инвестиционен проект за най-големия вятърен парк в страната. Тя е опитен професионалист в сферата на вятърната енергия с реализирани няколко големи за България проекта, сред които вятърен парк "Ветроком" (72.5 MW) и вятърен парк "Шабла" (42MW). Споделя, че за нея работата ѝ е мисия, защото проектите, по които работи, допринасят за енергийната сигурност, намаляване на вредните емисии и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.За компанията
"Добротич Уинд" АД развива най-големия проект за вятърен парк в България с планирана мощност 519 MW, разположен в общините Вълчи дол и Ветрино, Варненска област. Отскоро зад проекта стои международната компания CWP Europe, която развива портфолио от проекти в Югоизточна Европа. Основана през 2006 година, CWP е сред лидерите в развитие на ВЕИ електроцентрали с реализирани проекти с обща мощност над 2000 MW и финансиране над 4 милиарда долара. Сред успешните реализации са най-големите вятърни паркове в Румъния и Сърбия.Каква е ролята на вятърната енергия в енергийния микс на страната?
От една страна, вятърната енергия е напълно въглеродно неутрална, това означава, че приносът ѝ е значителен за намаляване на въглеродния отпечатък като цяло, а това е пряко относимо към световния проблем с климатичните промени. Заменянето на фосилните горива с местен ресурс като вятъра е нещо, което е сред водещите приоритети на Европейския съюз в контекста на Зелената сделка и целите за нулеви емисии. Североизточна България е с най-голям потенциал за развитие на този тип енергетика заради наличието на подходящ ветрови ресурс и сравнително по-малко ограничения от гледна точка на земеползването. Развитието на този потенциал ще помогне за балансиране на енергийната система, тъй като часовият и годишният профил на производство допринасят точно в моменти с най-голямо търсене и допълват много добре профила на производство на соларните централи.
Подходящият ветрови потенциал на Североизточна България, амбициите на Варна да стане център на трансформацията на енергийния сектор и развитието на проекта "Добротич Уинд" са елементи, които могат да променят енергийната карта на страната.
Тук е мястото да кажа, че за страна като България е важно държавният енергиен микс като цяло да е разнообразен, което да гарантира устойчивост по време на различни енергийни кризи. Свидетели сме на подобна криза в контекста на войната в Украйна, която доведе до преоценка на енергийната политика на ЕС.
Какви са предизвикателствата, които вашият екип среща по време на развитието на проекта?
Нужна е работа за информиране на населението, бизнеса, неправителствения сектор и отговорните институции за развитието на вятърната енергетика и нейното положително въздействие върху околната среда, ползите за икономиката и здравето на хората.
Трябва да има екипна работа между институции, които имат тези функции по закон, и бизнеса за постигане на по-високо ниво на информираност. Ветропарковете освен енергийни са и инфраструктурни проекти, всеки такъв проект преминава през редица процедури, за да бъде изобщо допуснат до изпълнение. В сравнение с почти всички други индустриални проекти обаче при експлоатацията на вятърните паркове не се отделят вредни емисии. Те имат многократно по-ниско въздействие върху заобикалящата ги среда в сравнение с други технологии за добив и производство на електроенергия. Това е факт, доказан от безопасната работа на вятърни паркове в Европа и по света, а от над 15 години и у нас. България има енергийна стратегия и закони, които насърчават развитието на ВЕИ проектите.
Проектът ни е голям и след неговата реализацията България ще намали значително енергийната си зависимост от вносни горива, а това явно не се харесва на всички. Целенасоченото разпространение на митове за вятърната енергия създава притеснения в част от местното население. Затова ние работим активно за повишаване на информираността на местното население.
През изминалото десетилетие пазарът в България се разви до такава степен, че модерните вятърни паркове са високоефективни и имат ниска себестойност на произведената енергия. ВЕИ технологиите вече са евтини, достъпни и конкурентни. Ако трябва да сме съвсем точни - това е най-евтината електроенергия на пазара в момента.
Защо избрахте регион Варна за реализиране на инвестицията?
Критериите са комплексни. Вятърният ресурс в Североизточна България е най-добър, както вече споменах. В близост до Варна има много индустрия и туристически обекти, съответно има много големи консуматори на електроенергия, а те имат нужда от надежден и екологично чист източник. Бяхме привлечени и от дългосрочните регионални и общински програми, които насърчават развитието на вятърни проекти в района.
Варна е център на вятърната енергетика в България от 15 години и тук бяха създадени много работни места в периода 2008 - 2012 г., когато бяха инсталирани множество вятърни паркове. Това способства за развитието на експертиза и специалисти, които впоследствие работят по развитие, изграждане и техническа поддръжка на вятърни проекти в цяла Европа.
Освен това ние искаме да допринесем за развитието на региона и населените места извън Варна. Изпълняваме социални политики във всички страни, в които развиваме проекти, и България не прави изключение. Социалната кампания на проекта "Добротич Уинд" стартира още преди етапа на разрешителни, което е ясен сигнал за нашата ангажираност към обществото. Тя ще продължи до края на живота на парка, около 35 години, и ще подпомогне реализирането на множество социални инициативи, насочени към здравеопазването, образованието, спорта и подпомагането на хора от уязвимите социални групи. Размерът на социалната кампания ще зависи от реализираните вятърни турбини, но очакваме той да е около 15 милиона лева за експлоатационния период на проекта.
