Историята на "Тандем-В": От трабанта до луксозните колбаси

Начало: сандвичи с ипотечен кредит

За братята Кирил и Тодор Вътеви бизнесът с месни продукти преди създаването на "Тандем-В" е абсолютно непознат. Кирил Вътев е треньор на юношеския национален отбор по борба, посветил е живота си на спорта и въобще не мисли да се занимава с друга дейност. Но вселената има други планове.

"След пълна отдаденост на треньорската работа ми отнеха едно златно поколение в "Левски Спартак", което създадох. Вложил бях 10 години в това поколение, постигах резултати, но никой не ги отбелязваше, затова реших, че е по-добре да се махна от спорта", спомня си той. Признава, че при напускането на треньорския пост изобщо не знае как изглежда животът извън спортната зала, а финансовото му състояние по това време се оценява на един трабант и последната му заплата.

Две години си играе на "сляпа баба", като опитва различни бизнес начинания. Продава облекла на консигнация, зъзне на битака, отваря кафене в Бяла Слатина, работи на полето в Гърция заедно с брат си.

Двамата братя се връщат в София и решават да правят сандвичи. Основният плюс на начинанието е, че до този момент то е непознато като бизнес, тъй като сандвичите се приготвят на място от служителите в различните заведения. Затова собствениците на кафенета и бистра харесват идеята да получават готов продукт. Минусът е, че братята живеят на квартира, не разполагат с необходимите оборотни средства и единственото възможно обезпечение пред банките се оказва апартаментът на родителите им в столичния квартал "Обеля".

Ипотекират семейното жилище, получават кредит и купуват три хладилника, резачка за колбаси, ръчни приставки за опаковане и суровини. Работният им ден започва в 5 сутринта, когато купуват хляб от фурната, продължава със зареждане на останалите необходими продукти и с приготвяне на сандвичите. После се захващат с доставката им по заведенията, за което им помага верният спътник трабантът.

"Във всички тежки моменти, когато ни е идвало да захвърлим всичко и да се откажем, ни държаха думите на татко, светла му памет, който ни каза: "Аз съм горд, че с тези две ръце - той беше строителен работник, съм направил този апартамент. Ваш ще е резилът, ако го загубите. Давайте." И с това се започна", разказва Кирил Вътев.

Кирил Вътев Фотограф : Георги Кожухаров

Бизнесът потръгва, братята са регистрирани като еднолични търговци, продажбите растат. Неочаквано събитие обаче ги провокира да поемат в нова посока. "По онова време пазарувахме колбаси за сандвичите от новосъздаден частен цех. Един ден собственикът му ни изгони, след като се бяхме наредили на опашката. Каза, че "пазаруваме всеки ден" и явно "много работим и много забогатяваме", затова трябва да си ходим. Бяхме шокирани от абсурда да откаже продажба на клиенти, които му правят голям оборот. Решихме, че след като човек с такова мислене може да развива подобно производство, можем да го направим и ние", спомня си Кирил Вътев.

Така през 1993 г. е учредена "Тандем-В". Ентусиастите за работа са двамата братя, един технолог и три помощнички. Първата произведена продукция е 30 кг кайма и 10 кг шишчета.

"Не е за вярване, но когато започнахме, не разпознавахме свинско от телешко месо. Нямахме професионална бъркачка, работехме с една тестомесачка, която трябваше да пренесем от Нови Искър през един канал, с една ламарина, която реже ръце. Валеше дъжд. И като успяхме да я натоварим в буса, се спогледахме с брат ми и той каза: "Щом този канал прескочихме, ще успеем, да знаеш", разказва Кирил Вътев.

От 30 килограма до 3 тона на ден

"Тандем-В" започва в помещение под наем - в стола на столичния завод "Искра". Вътеви пакетирали първите количества кайма в тарелки и прозрачно стреч фолио и тръгнали към магазините. Последвал първи отказ, после втори. Решават да рискуват и оставят каймата на търговец, без да искат плащане веднага. На другия ден собственикът на магазина ги упрекнал, че не са оставили телефон за поръчка, защото "каймата изчезнала, докато я сложи на рафта".

На шестия месец от работата на компанията първите 30 килограма кайма на ден стават 3 тона, а на петата година "Тандем-В" произвежда почти всякакви видове месни продукти във високия ценови клас.

"От 1993 до 2002 г. беше време, когато на пазара липсваха стоки, а хората имаха пари. Каквото произведеш - се изкупуваше веднага, не можехме да смогнем. Ние започвахме работа в 5 часа сутринта и вече имаше чакащи на опашка. Клиентите идваха на място и плащаха веднага в брой. Първоначално идваха само за кайма, впоследствие започнаха да искат от нас да направим и кренвирши, и наденица и др. Така без маркетингови похвати самите клиенти ни развиха портфолиото. Без никакви търговски усилия продавахме по 12-15 тона продукция на ден, но в основата е това, че започнахме с много добър технолог, с когото работихме дълго", обобщава Кирил Вътев.

За по-малко от две години фирмата се разраства и става лидер на пазара в София, а месните й предложения достигат 400. Появяват се имитатори, което принуждава "Тандем-В" да брандира обвивките и опаковките на продуктите си. А под ръководството на френски технолог започва производството на варена шунка по специална рецепта, съобразена с вкуса на българския купувач.

Фотограф : Георги Кожухаров

Години на дефицит и скачащ долар

През 1996 г. заради огромния дефицит на месо компанията се принуждава да изкупува живи животни. Вътеви наемат кланица в село Дриново до Попово, реконструират я, а впоследствие я купуват и работят само с прясно българско месо от нея.

Този модел се променя в годините не само поради липсата на достатъчно българско месо, но и защото според технологичния процес за различните колбаси са нужни различни групи месо. Това води до задръстване с остатъци от месо, които не могат да бъдат оползотворени веднага, което означава разходи и замразяване на пари. С времето практиката принуждава фирмата да се настрои пазарно и да се откаже от единствения си доставчик - собствената кланица, както и да позволи на кланицата да си намери и други клиенти.

Продажбите растат, компанията става все по-стабилна, но идва кризата през 1997, когато доларът и марката скачат почти на всеки час. Това принуждава "Тандем" да търси нестандартни за времето си решения. "Започнахме да калкулираме цените в марки и да ги сменяме според актуалния курс. Така вързахме лева за марката още преди валутния борд", обобщава Кирил Вътев.

Работният ритъм не се променя, двамата братя участват плътно в производството. "Имам два случая, в които влизам в цеха в събота сутринта и излизам в понеделник вечерта. Без спиране, без сън, само кафета и работа. После си неадекватен две седмици и не искаш да повториш подвига, но времето го налагаше", спомня си Кирил Вътев.

Фотограф : Георги Кожухаров

Строителство с перипетии

Производството под наем в стола на "Искра" продължава девет години. "Директорката на завода, като видеше, че се увеличава потреблението на електроенергия, веднага ни вдигаше наема. Ние й казвахме, че имаме договор с фиксиран наем, но тя отсичаше: "Носете си договора където искате и се оплаквайте на когото искате, тук аз решавам." Всъщност тя ни насърчи трескаво да търсим възможност да изнесем производството в собствен обект", спомня си Кирил Вътев.

Затова следващият етап от фирмената история е свързан с изграждането на собствено предприятие, което не минава гладко. "Първо обиколихме месокомбинатите в България. Отидохме с един-единствен въпрос: "Колко трябва да произведе това предприятие, за да си покрие разходите и да е на нула." В Русе ни казаха, че на ден трябва да преработи 600 прасета, а във Враца, че няма шанс предприятието да произведе толкова, че да си покрие разходите. Решихме, че, ако ще правим нещо, трябва да гледаме опита извън страната", разказва Кирил Вътев.

Фотограф : Георги Кожухаров

Вътеви се свързват с германския проектант Йозеф Фалкенщайн, известен с над 200 завода по целия свят, изградени по негови проекти. "Само един от заводите му в Бразилия е с капацитет 1300 тона на ден, което е двудневното потребление на България. Покани ни да видим фабрики по негови проекти в Германия, Австрия и Швейцария, които преобърнаха цялата ни представа за месопреработка. И тогава си казахме, че или ще правим такова предприятие, или не, защото не искаме неефективно, нехигиенично и неперспективно предприятие", уточнява Кирил Вътев.

Йозеф Фалкенщайн започва работа, "Тандем" намира терен 13 декара до зеленчуковата борса в столичния квартал "Слатина". Проектът е на стойност 20 млн. марки, но когато Вътеви тръгват да го съгласуват, за да получат строително разрешение, нито една българска институция не го одобрява, защото не отговаря на... българския държавен стандарт (БДС).

"Става дума за 1997-1998 г. Бяхме далеч от ЕС, искахме да направим нещо по европейски стандарти, а това се оказа абсолютно неприемливо по това време. Германският проектант ни предложи да намерим български екип и да му дадем да препише проекта, посъветва ни също да направим нещо по-малко като размер, за да не плашим чиновниците. Събрахме български екип, закупихме 4 декара терен в кв. "Военна рампа", на който сме и сега, след което започна битката с българските проектанти. Те познаваха съвсем други норми, които не кореспондираха с изградената ни вече представа за предприятие. След много усилия започнахме да строим през 2000 г., а през 2002 се преместихме от наетото помещение и се освободихме от рекета на хазайката", коментира Кирил Вътев.

Така "Тандем" изгражда първото за България месопреработвателно предприятие по европейски стандарти със собствена лаборатория, в която се изследват проби от всяка партида, и със съвременни апарати за контрол на целия производствен процес.

Фотограф : Георги Кожухаров

По темата за рекета Кирил Вътев си спомня 1994 г., когато рекетът е бил "чист" - с директно искане за плащане. После през 2001-2002 г. пък една групировка настоява фирмата да се снабдява с месо от нея. Предложението среща отказ, тъй като кандидат-партньорите нямат документи за търговия, изисквани по закон. Следват кражби на бус със стока, както и на лични автомобили, но фирмата устоява. "Рекетът не си е отишъл, просто е по-рафиниран, сменил си е формите. При всякакъв опит за натиск отказвам да давам пари под масата. Не бягам от плащане, но само по банков път и срещу фактура", категоричен е Кирил Вътев.

Години на ръст и кризи

През 2003 г. след тежък одит компанията получава ветеринарно-санитарна оторизация за свободна търговия на европейския пазар. Но това не води до стремглав експорт. "Направихме опити за износ на продукти в Гърция, в Германия, но се оказа, че е много наивно да очакваме зашеметяващи резултати. Местните гръцки вериги например отказаха веднага щом разбраха, че продуктите не са произведени в Гърция. Още тогава ни стана ясно, че старите членки на ЕС си бранят местното производство, защото бяха осъзнали колко е важно да купуваш национални продукти", размишлява Кирил Вътев.

Следват години, в които пазарът се променя, навлизат международни търговски вериги, което принуждава фирмата да реорганизира продажбите си. Клиентите вече не идват на място в предприятието, "Тандем" организира собствена дистрибуция, купува бусове, назначава и обучава шофьори.

През 2005 г. двамата братя разделят бизнеса - Тодор Вътев поема кланицата и съществуващите по това време фирмени магазини, а Кирил Вътев и синът му Дамян - месопреработвателното предприятие "Тандем".

Три години по-късно софийската фирма става собственик на специализирано предприятие в Габрово за традиционни български продукти като луканка, суджук, пастърма, филе "Елена" и др.

А през 2006 г. Кирил и Дамян Вътеви се впускат в ново приключение - създават ферма "Биологика" за пасищно месодайно говедовъдство в полупланинската зона край севлиевското с. Дамяново.

Днес Кирил Вътев анализира, че тази идея е изпреварила времето, в което се търси био телешко месо. Преди 17 години производството му се оказва страшно скъпо, нерентабилно и с малцина ценители. "Вложихме много усилия да пуснем био месни продукти, но очевидно не успяхме заради високата им цена, а тя е висока, защото суровините са много скъпи. Допуснахме и грешка в бизнес модела, защото едновременно да отглеждаш майчино стадо и да правиш угояване на телета е грешка. В нормалния свят това са две отделни дейности. А ние искахме да правим всичко от А до Я сами", коментира Кирил Вътев.

Сега "Биологика" е самостоятелна семейна фирма, която се управлява от Дамян Вътев и обработва 9000 декара земя с пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и 300 декара овощни градини. А младият Вътев дори завършва второ висше образование със специалност "Растениевъдство" в Аграрния университет в Пловдив.

Дамян Вътев Фотограф : Георги Кожухаров

След години на ръст през 2010 следва първият спад на фирмените продажби. "Оцеляхме и по времето на тази световна финансова криза, защото започнахме доста по-прецизно да контролираме разходите, тъй като приходите намаляха много. Съкращения на хора не сме правили, но реорганизирахме и оптимизирахме много процеси във фирмата", обобщава Кирил Вътев.

Ново поколение и разширение

През последните няколко години в "Тандем-В" следва смяна на поколенията. И двете деца на Кирил Вътев са здраво свързани с компанията. Дамян Вътев е до баща си от 10-годишен, когато участва в правенето на сандвичи. После работи в производството, пласмента и счетоводството и още докато учи "Стопанско управление" в УНСС, на 21 години, става маркетинг мениджър на семейната фирма.

Богдана Вътева също работи "под прикритие" от 14-годишна, когато печели първите си пари в сектор "Опаковане". Вече пораснала, се занимава с маркетинга и прави първата си акция на турне с National Geographic из България за представяне на фирмените детски миникренвирши.

Новото поколение - Богдана Вътева, Дамян Вътев Фотограф : Георги Кожухаров

През лятото на 2018 тя се дипломира в Brunel University в Лондон със специалност "Бизнес, маркетинг и мениджмънт", а на 19 април 2019 поема оперативното ръководство на "Тандем-В" като управляващ съдружник. 2019 е трудна година за сектора заради разгорялата се африканската чума по свинете. "Тогава бяха отчетени най-драстични скокове в цените на суровините, регистрирани някога в историята на месопреработвателния бранш", спомня си Богдана Вътева.

Първото й работно място като управител е в звеното за обезкостяване на месото, където се учи да транжира. Там работата започва сутрин в 6.30 и продължава до 14 часа при 7 градуса температура, а работещите са дългогодишни служители, които я познават от дете.

"Смятам, че изкарах достойно дълго време там. Колегите не ми даваха много, но аз работих там повече, отколкото те предполагаха. Исках да мина през всички процеси в производството, но за съжаление не можах да го направя, защото започна целият процес по разширение и реконструкция на предприятието и се наложи да вляза в детайли в проекта", коментира Богдана Вътева. Запознава се в детайли с плановете, работи с проектантите и участва в изготвянето на чертежите.

Богдана Вътева Фотограф : Георги Кожухаров

Идеята за разширението на предприятието е стара - от 2015, когато "Тандем" подава проект по Програмата за развитие на селските райони. Одобрението от фонд "Земеделие" обаче идва три години по-късно, при това с редуциране на искания бюджет. След всички сблъсъци с разрешителни, материали и строители разширението става факт. Целта му не е да увеличи капацитета на фирмата, а да помогне за решаване на тесни места в работния процес, свързани с опаковане и пласмент. Освен това е предвидено отделено помещение за нови сушилни, за да се увеличи производството на най-скъпите колбаси - луканки и филета, които допреди разширението се произвеждат само в предприятието на фирмата в Габрово, обяснява Кирил Вътев.

"Обектът обаче няма издаден акт 16, защото община "Сердика" от три години насам ни бави с издаването му. Приключили сме всичко, проблемите са извън нас. От общината обясняват забавянето с мотиви за грешна регулация, с нуждата от изменения в регулациите. Всичко това не зависи от нас. Получихме авансово половин милион евро и трябва да получим още толкова след акт 16, но не знам дали и кога ще се случи това", обобщава Кирил Вътев.

(от ляво надясно) Дамян Вътев, Богдана Вътева, Кирил Вътев Фотограф : Георги Кожухаров

Ковид и дебютът на младите

Пандемията от коронавирус и свързаните с нея регулации и ограничения от март 2020 поставят на изпитание мениджърските умения на новото поколение, управляващо фирмата. "Ситуацията беше крайно непозната за всички. Заедно с брат ми измислихме вариантите за работа така, че да не спираме производството в случай на заразени или контактни със заразени", разказва Богдана Вътева, управляващ съдружник. Разделят служителите - от производството до администрацията - на два екипа, които не се засичат в предприятието. Всеки екип работи по една седмица и се редува със следващия. "Беше изключително трудно и предизвикателно, защото трябваше да работим със същото натоварване, но с половината от обичайно заетите", обобщава Богдана Вътева.

През есента на 2020 променят отново модела - разделят екипите, но в рамките на един ден. "На практика създадохме две огледални производства и удължихме работния ден - 8 часа се труди единият екип, 8 часа - другият", обяснява Богдана Вътева.

Годината след пандемията е добра за фирмата, особено след като пазарите на суровини и материали се нормализират. През 2022 обаче всички бизнеси са застигнати от следващи турбуленции, резултат от войната в Украйна и изключително драстичните скокове на електроенергия, суровини и материали. Налагат се корекции на цените на крайните продукти, но компанията оцелява и този път, дори очаква отново да отбележи ръст на приходите.

За тези 30 години от съществуването й пътят на "Тандем-В" е изпъстрен с превратности и възходи, но и с грешки - например неуспешните опити с фирмени магазини или с налагане на друга търговска марка в по-нисък ценови клас, прави равносметка Кирил Вътев. Неизменна остава обаче философията на компанията: "Произвеждаме само продукти, които бихме дали на децата си", категоричен е той.

Богдана Вътева, Кирил Вътев, Дамян Вътев Фотограф : Георги Кожухаров