Какво е измама с храни и има ли защита срещу нея

Случаи на измама с храни

Опитът ни показва, че двата основни типа икономически мотивирани измами с храни са:

1. Продажба на храни, които са негодни за консумация и потенциално вредни, като например:

• рециклиране на странични животински продукти и връщането им в хранителната верига
• опаковане и продажба на храни от животински произход (мляко, месо и т.н.) с неизвестен произход
• съзнателно продаване на стоки след изтичане на техния срок на годност.

2. Умишлено погрешно етикетиране на храна, като например:

• заместване на скъпоструващи продукти с по-евтина алтернатива (например отглеждана във ферми риба бива продавана като "див улов" или ванилия бурбон бива заместена с ванилин) или
• неверни твърдения за източника на съставките, т.е. за техните географски, растителен или животински произход.

Измама с храни е налице и при случаи на имитация (продажба на стоки имитиращи утвърдени и реномирани марки), подправяне на продукти (използване на оригинални опаковки за фалшифицирани храни), кражба, контрабанда, измама с документи, както и други криминални случаи, когато фалшифицирането на храната има за цел да причини вреда на общественото здраве, икономическа вреда или др.

Критерии за дефиниране на измамата с храни

Измама с хранителни продукти съществува тогава, когато физическо или юридическо лице умишлено измами потребителите, получавайки по този начин несправедливо предимство и нарушавайки приложимото законодателство.

Съществуват четири основни критерия, които определят дали даден случай трябва да се разглежда като измама с храна. Ако конкретен фактически състав отговаря на всичките четири критерия, тогава се счита, че е налице подозрение за измама. Критериите са:

• Нарушаване на правото: това включва нарушение на една или повече законодателни норми.
• Намерение: може да се провери чрез редица фактори, които дават сериозни основания да се смята, че някои "несъответствия" не са случайни (като подмяната на висококачествена съставка с по-нискокачествена такава).
• Икономическа печалба: под формата на пряко или косвено икономическо предимство.
• Подвеждане на потребителите: включва някаква форма на измама на потребителите. Измамливият елемент може да се търси и под формата на недеклариран риск за общественото здраве (например недекларирани алергени).

Глобалната инициатива за безопасност на храните (GFSI) изготви списък на няколко типа поведение, които илюстрират обхвата на измамите с храни:

• имитация/фалшифициране - представянето на продукт като нещо различно от това, което всъщност е. Тук попадат неправомерната имитация на марки, защитени наименования или географски произход; указания за определена религиозна допустимост (Halal, Kosher), указания за качество (Fairtrade, Sustainable Production, Organic) или указания за системи за безопасност (BRC - разреждане - с цел създаване на по-големи количества, като се добавят евтини суровини, например вода. Разреждането е главно въпрос на качеството, но може да ескалира в проблем на безопасността на храните
• заместване - на декларирани скъпоструващи съставки с по-евтини варианти. Скандалът с конското месо попада основно в тази категория
• прикриване - например на някои от по-горните манипулации. Прикриването може да означава и скриване на някои нежелани последици от употребата на даден продукт
• невярно етикетиране - прилага се за всички форми на измами с храни, но най-често при манипулации на маркировка за срок на годност
• сив пазар/кражба - за които има наказателноправни последствия
• неодобрени изменения в рецептата/съставките - тези изменения са пряко свързани с изискванията за допустимост на определени съставки. Например всеки продукт, използван с технологична цел при производството на храна, е хранителна добавка, и може да се използва само ако е включен в положителния списък към Регламент (ЕО) 1333/2008. В тази категория попадат също новите храни (например CBD) и генномодифицираните организми.

Изброеното по-горе показва, че фактическите състави зад понятието "измама с храни" обхващат голямо разнообразие от действия. Списъкът от GFSI не трябва да се разглежда като категорично очертани категории, а като инструменти за подпомагане на идентифицирането на противоправното поведение. То от своя страна може да се окаже, че е възможно да бъде класифицирано в повече от една от категориите. При някои от изброените нарушения рисковете за човешкото здраве и необходимостта от защита правата на потребителите са по-очевидни, отколкото при други. Във всички случаи обаче е налице измама и пренебрегване на интересите на потребителите, което създава определено ниво на несигурност у тях и вреди на репутацията на хранителната индустрия.

Видове защита

Законът за защита на конкуренцията забранява имитацията като действие, което може да доведе до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на храната. Забранена е и имитацията на търговски марки и географски означения по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкуренти.

Ефективна защита би могла да се постигне и чрез Закона за марките и географските означения, когато измамата засяга права на интелектуална собственост.

От друга страна, защитата на потребителските интереси е ясно уредена в Закона за защита на потребителите.

Измамата може да бъде квалифицирана и като престъпление по реда на Наказателния кодекс. Съгласно съдебната практика от обективна страна при измама "деецът въздейства върху засегнатия субект, като създава у него неправилна представа относно такива обстоятелства, които, ако не са били възприети по начина, по който са представени от дееца, пострадалият не би взел решение за имуществено разпореждане или поне не при условията, при които същият го е направил". В резултат на предприетия акт на имуществено разпореждане от страна на измаменото лице се стига до причиняване на имотна вреда. Член 209 от НК урежда две форми на изпълнителното деяние - възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на невярна представа у адресата на измамата и поддържане на вече изградени у него погрешни представи. От субективна страна измамата изисква наличието на пряк умисъл, т.е. (i) съзнание у дееца, че в резултат на неговото неправомерно въздействие у измамения ще възникнат неправилни представи и (ii) предвиждането, че в резултат на същите ще бъде ощетено чуждо имущество. Допълнителен субективен признак на измамата е наличието на користна цел, т.е. набавянето на имотна облага.

Наред с посочените по-горе варианти съществува и възможността да се търси защита срещу измамата с храни посредством официалния контрол върху храните. Българската агенция за безопасност на храните е органът, който осъществява официален контрол за спазване на изискванията на действащото законодателство спрямо inter alia: (i) страничните животински продукти, непредназначени за консумация от човека; (ii) суровините и храните с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води и (iii) съответствието на качеството на пресните плодове и зеленчуци със стандартите на Европейския съюз за предлагане на пазара. Ето защо БАБХ може да бъде уведомена за установени измамливи действия с храни. В тези случаи БАБХ предприема самостоятелно разследване доколко измамата може да бъде квалифицирана и като нарушение на Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Видно от изложеното, българското законодателство предлага няколко възможности, посредством които паралелно да се потърси и постигне ефективна защита на интересите на уредените от измама с храни.