Големите вериги изригнаха с позиция срещу непазарното задължение какво да продават

При неспазване на разпоредбите в постановлението за хранителните вериги са предвидени имуществени санкции - от 15 до 25 хил. лева при първо и от 30 до 50 хил. лева при повторно нарушение. Контролът е поверен на Българската агенция по безопасност на храните.

Преразпределение и изкуствен монопол

Според търговците с приетото постановление "не се увеличават българските стоки в търговските вериги", а държавата "само преразпределя пазара между българските производители, като дава предимство на едни за сметка на други".

"Допускаме, че при приемането на постановлението министър Танева е подвела своите колеги в правителството относно негово конкретно съдържание, например 90% монопол за млечните продукти. Нашата основна отговорност е да защитаваме интересите на милионите български потребители, които очакват от нас богат избор от безопасни висококачествени храни на изгодни цени - министър Десислава Танева да им обясни от кои любими свои продукти трябва да се лишат, за да сложим на рафтовете по нареждане с постановлението други - на близки до нея кръгове", се посочва в изявлението. "Преразпределянето на пазара се прави не на база качество и цена на стоката, а в зависимост от местоположението на производителя. Чии интереси всъщност защитава министър Танева", питат от веригите.

Големите търговци заявяват също, че не носят отговорност за "проблемите в селското стопанство, трупани с години - 11 млрд. лв. от европейските фондове са отишли в няколко джоба вместо за обединяване и подпомагане на малките производители. Българско сурово мляко за 90% от пазара в България няма - ще продават на потребителите продукти със сухо или вносно мляко на каквито си искат цени при гарантирани с постановление 90% техни продукти на рафта - ето това е господстващо положение, основано на липсваща в България суровина. И веригите няма да могат да спрат това негарантирано и занижено качество да стигне до потребителите, защото постановлението ни задължава да го продаваме. Чий интерес защитава в млечния сектор министър Танева? На малките фермери или на някой голям олигарх", питат от веригите.

От компаниите посочват, че постановлението противоречи на български и европейски закони. И създават условия за корупция с неясните понятия като "достатъчно площ" и "по подходящ начин".

Тема, която не се застъпва в позицията, но прави правилото неизпълнимо, е бързото откриване, пакетиране, логистика, маркетинг и ценообразуване за новите задължителни регионални продукти.

Феновете на идеята

Животновъдите и преработвателите обаче подкрепят изцяло предложението 90% от предлаганите в търговския обект мляко и млечни продукти да бъдат произведени от регионални производители и изцяло от българско сурово мляко. "Това изискване не ограничава веригите от гледна точка на оборот и обем. Става въпрос единствено за предлагане на такива продукти или, казано образно, от 50 кофички с кисело мляко на регала 45 да са български", коментира за "Капитал" Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той подчерта, че животновъдите могат да осигурят достатъчно количества българско сурово мляко, особено през пролетно-летния сезон. "От 250 регистрирани млекопреработващи предприятия поне половината са малки и средни и регионални, които нямат никакъв достъп до пазара. За първи път държавата прави фина регулация на отношенията между производители и търговци в интерес на производителите", обобщава Михайлов. Според него веригите работят с 35-45% средна рентабилност при млякото и млечните продукти. "В същото време аз като преработвател, когато бях доставчик на една голяма верига, се борех за 5-7% годишна рентабилност и не можех да я постигна", казва Владислав Михайлов.

"Мярката не е на администрацията, а на всички преработватели и особено на животновъдите, които умират. За всички нас това е глътка въздух в правилната посока", коментира за "Капитал" Димитър Зоров, председател на другата браншова организация - Асоциацията на млекопреработвателите в България. Според него в момента в страната се вкарва сурово мляко от Полша и Германия на дъмпингови цени, които сриват усилията на местните фермери. Освен това от началото на извънредното положение поръчките на търговците към млекопреработвателните предприятия са спаднали с между 20 и 40% заради намаляващо потребление. "За нас това е катастрофално, някои фирми в бранша започват да съкращават хора", казва Димитър Зоров.

Според Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси", изискването за 90% присъствие на млечни продукти от българска суровина ще редуцира предлагането на сирене от 4 лева и кашкавал от 6 лв. за килограм. "Няма как продукт, произведен от българско сурово мляко, а не със сухо мляко и вносни млечни полуфабрикати, да струва толкова. Истинските млечни продукти са в по-високи ценови граници и това ще се разбере, когато мярката влезе в сила", казва Присадашки.

Малко икономическа логика

Николай Вълканов, основател на консултантската компания "Интелиагро", коментира за "Капитал", че изискването за 90% присъствие на български млечни продукти е "измислено от големите за големите". "Супернадценена не винаги качествена продукция ще бъде поставена на челно място в магазините на веригите, при това без да са платили и стотинка за това място", опасява се Вълканов. Той цитира данни, според които големите вериги държат 54% дял в търговията на дребно. "Местните производители нямат достатъчно капацитет, за да продават в големи вериги, но имат достатъчно пазарна свобода да продават в специализирани магазини, в малки квартални магазини", посочва Николай Вълканов.

Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители", също застава зад тезата, че късите вериги на продажба са най-подходящи за малките регионални производители. "Ние сме привърженици на свободата на избор, нека потребителят да има свобода да избира сред повече предложения и да гласува за тях с портфейла си. Но политика не се прави от днес за утре, при това без анализ и пресмятане на ефектите. Освен това не може всички храни да се слагат под общ знаменател. Ако трябва да се прави политика, тя трябва да е по-фрагментирана, по-целенасочена", обобщава Николов пред "Капитал".