Вторият щурм към Луната

NASA се готви да изпробва най-мощната ракета носител, създавана до момента, която да върне човечеството в далечния Космос след около две години

SLS е официалният наследник както на легендарната "лунна" ракета Saturn V, използвана от САЩ по време на програмата Apollo преди около половин век, така и на космическите совалки, от чиито "модернизирани" компоненти до голяма степен е направена

Момчил Милев

SLS е официалният наследник както на легендарната "лунна" ракета Saturn V, използвана от САЩ по време на програмата Apollo преди около половин век, така и на космическите совалки, от чиито "модернизирани" компоненти до голяма степен е направена © NASA

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Били сме вече там." Това беше сухата реплика, с която преди около 11 години бившият американски президент Барак Обама с лека ръка прекрати космическата програма Constellation. Така той зачеркна амбициозните планове на своя предшественик Джордж У. Буш не само да върне американските астронавти на Луната, но и да изгради там изследователска база. Вместо това Обама смело обеща подготовка за кацане на астероиди до 2025 г. и на Марс до 2035 г. На практика обаче това бяха все неща, за което човечеството по онова време нямаше нито технологичните възможности, нито достатъчно политическа воля. Година по-късно Обама сложи точка и на легендарната космическа програма Space Shuttlе, без да осъзнава, че по този начин ще лиши САЩ от възможност самостоятелно да изпращат хора в орбита за близо 10 години.

Десетилетие по-късно светът е в зората на нова космическа надпревара. Настоящият щатски президент Джо Байдън избра различен подход и заложи на приемствеността по отношение на Космоса. Той реши да не прекратява настоящата лунна програма Artemis, рестартирана от неговия предшественик Доналд Тръмп. Републиканецът си беше поставил амбициозната (макар и нереалистична) цел да върне САЩ на Луната до 2024 г. и това да бъде "големият финал" на неговия втори мандат.

Но за да бъде в крак с времето, този път NASA има намерение да изпрати там първата жена и първия цветнокож астронавт. И макар че през задаващата се година едва ли ще чуем съвременен римейк на прословутата реплика на Нийл Армстронг за малката крачка, която е "огромен скок за човечеството", почти сигурно е, че ще видим как новата космическа надпревара, насочена към далечния Космос, престава да бъде само гръмка политическа реторика. Защото този път САЩ се конкурират не само с Русия, но вече и с изгряващи космически сили като Китай, Индия, а дори в някаква степен с набиращата скорост частна космическа индустрия, която често кара проектите на NASA да изглеждат като нещо архаично и икономически несъстоятелно.

Готови за полет!

В първата половина на 2022 г., след серия сериозни технически предизвикателства и години пропуснати срокове, американската космическа агенция най-накрая ще направи реално изстрелване на новата свръхтежка ракета носител Space Launch System (SLS). Първият й напълно функциониращ прототип беше окончателно завършен в края на октомври, в момента преминава през последни технически проверки и би трябвало да извърши своя премиерен полет най-рано в средата на март. Според последния одитен доклад на NASA обаче съществува вероятност тестовата мисия да се забави и до началото на лятото.

На практика SLS е официалният наследник както на легендарната "лунна" ракета Saturn V, използвана от САЩ по време на програмата Apollo преди около половин век, така и на космическите совалки, от чиито "модернизирани" компоненти до голяма степен е направена. Поне за известно време тя ще носи короната на най-мощната и всъщност единствена функционираща платформа за междупланетни пилотирани полети - поне докато частната космическа компания SpaceX на милиардера Илън Мъск успее да демонстрира работещ прототип на своята двустепенна свръхтежка ракета за многократна употреба Starship. И да, към момента нито една държава или корпорация по света не разполагат с алтернативни технологични способности да изпраща астронавти в далечния Космос.

Основно предназначение на SLS на NASA ще бъде да транспортира 6-местната пилотирана капсула Orion до точки отвъд околоземната орбита. За момента единствената подобна дестинация, за която е реалистично да се говори, е орбитата на Луната - космическият кораб не може да каца самостоятелно на други небесни тела и ще е способен да извършва автономен полет с продължителност само до 21 дни. За по-далечни експедиции или по-дълъг престой в междупланетното пространство от порядъка на 30 до 60 дни Orion ще трябва да извърши скачване с космическа станция, която ще му осигурява допълнително електрическо захранва и по-мощни животоподдържащи системи за екипажа. Подобна инсталация отвъд околоземната орбита обаче за момента не съществува.

"Порталът" към Луната

По план изграждането на първата станция в далечния Космос ще започне най-рано след три години и ще носи името Lunar Gateway. Както се разбира от нейното име, тя ще е съоръжение в орбита около Луната, ще може да подслонява до четирима астронавти и ще служи като междинна спирка при бъдещите кацания на лунната повърхност. Първите й два сегмента ще бъдат изстреляни през ноември 2024 г. на борда на тежката частна ракета Falcon Heavy.

Но тъй като миниатюрната станция едва ли ще достигне първоначални оперативни способности преди датата на първия планиран полет с "прилуняване", стратезите на NASA са принудени да потърсят алтернативен подход. За целите на третата мисия от програмата Artemis САЩ планират предварително да изпратят около Луната специален частен спускаем апарат на име HLS. Той ще е предназначен единствено и само за транспортиране на хора от орбита до повърхността и обратно. Въпреки шумните протести и съдебни дела от страна на декласираните конкуренти Blue Origin и Dynetics неговата разработка беше възложена единствено на SpaceX, като за целта космическата компания ще получи от NASA финансиране в размер на 2.89 млрд. долара. Фирмата на Мъск планира да използва като спускаем апарат модифициран лунен вариант на Starship, чиито размери многократно ще превишават големината както на междупланетната капсула Orion и апаратите на конкурентните фирми, така и на бъдещата лунна орбитална станция.

Едва при четвъртия полет от програмата Artemis и последващите мисии орбиталният комплекс Lunar Gateway ще може да влезе в ролята си на междинна спирка при изследването на естествения спътник на Земята. По думите на администратора на NASA Бил Нелсън съдебната сага около HLS обаче е забавила проекта с поне 7 месеца, което със сигурност ще измести бъдещия първи пилотиран полет до Луната поне за май 2025 г. Според последния одитен доклад на щатската космическа агенция допълнителни забавяния могат да се очакват и по линия на програмата за разработка на нови лунни скафандри, които ще бъдат готови за реална употреба най-рано през април 2025 г.

Завръщане в далечния Космос

За да се стигне до всичко това обаче, предстоящият премиерен тестов полет на SLS и Orion, който се очертава да е истински спектакъл, трябва да мине безаварийно. Близо 100-метровата ракета носител ще изпрати към Луната пилотираната капсула без екипаж по траектория, която минава на около 100 км над повърхността на земния спътник. След това апаратът ще влезе в т.нар. отдалечена ретроградна орбита, където в близко бъдеще ще бъде разположена станцията Lunar Gateway. След престой там от порядъка на 1-2 седмици Orion ще се насочи обратно към Земята, където ще трябва да демонстрира, че безпроблемно може да намали своята "транслунна" скорост (над 40 000 км/ч), навлизайки в атмосферата, без да заплаши живота и здравето на бъдещите астронавти.

Ако всичко около премиерната мисия мине по план, NASA ще започне подготовката за Artemis II - 10-дневен полет на Orion до Луната и назад (без кацане) с четирима астронавти на борда. Единият от тях ще бъде канадец, който ще стане първият неамериканец, летял в далечния Космос. Първоначално мисията трябваше да бъде извършена в края на 2023 г., но в контекста на последните забавяния беше изместена за първата половина на 2024 г.

Artemis II ще е изключително важна мисия по няколко причини. На първо място това ще е първият пилотиран полет на хора в далечния Космос след повече от половин век пауза, а също така може да се осъществи с всички налични ресурси (за реализирането на Artemis III вече е нужен спускаемият апарат HLS, който все още не е построен). Преди да се отправят към Луната, астронавтите ще изпробват системите на Orion за скачване с други космически апарати още докато се намират в околоземна орбита. След това намерението на NASA е капсулата да се отправи на неколкодневно лунно пътешествие и премине отвъд най-далечната точка, достигана някога от човешки същества по време на мисията Apollo 13. Идеята е по този начин да се разбере как точно реагира човешкото тяло при по-дълъг престой в далечния Космос и какво е влиянието на радиацията при преминаването през т.нар. пояс на Ван Алън - области от магнитосферата на Земята, наситени с високоенергийни заредени частици.

Едва когато NASA се увери, че рискът за живота и здравето на астронавтите е допустим, нейното ръководство ще даде зелена светлина за първото кацане на Луната след повече от половин век пауза. Преди това обаче SpaceX също трябва да завърши разработката на своята революционна свръхтежка ракета носител за многократна употреба Starship/Super Heavy и в частност на нейния модифициран вариант, способен да се "прилунява". А както е известно, основателят на космическата компания Илън Мъск има склонност смело да залага в проектите си супероптимистични и почти невъзможни за спазване срокове...