България търси еднорог

България има принос към тази статистика. В самото начало на годината българско-американската компания Gtmhub набра 30 млн. долара и зададе тона за големи инвестиции. През ноември Payhawk обяви рунд на финансиране на стойност 113 млн. долара, който я оцени на 570 млн. долара. Месец по-късно, през декември, Gtmhub набра още по-внушителен рунд, този път за 120 млн. долара. Това са и двата основни фаворита за титлата първи еднорог - Payhawk, се оценява на 570 млн. долара (при предишния рунд месеци по-рано тази оценка бе "едва" 80 млн. долара), а Gtmhub не обявява оценка, но неофициално също струва между 500 и 600 млн. долара.

Настрана от сухите числа обаче, появата и броенето на еднорози е фетишизирана дейност в света на технологиите. Едно широко разпространено мнение е, че ефектът на дадена компания еднорог е ограничен само до нейните акционери. Това е силно опростено мислене, което пропуска ключовия "плод" на еднорозите - основателите инвестират полученото в други компании. Казано накратко, България има нужда от еднорог не толкова за да се хвали (макар този елемент да е изкусителен), а защото историята на технологиите показва недвузначно, че еднорозите раждат други еднорози. Кратката история на българският IT сектор - също.

Кентаври, еднорози за какво са ни?

Александра Козбунарова следи отблизо стартъп екосистемата от 2015 г. насам - първоначално като журналист в "Капитал", а впоследствие и в организацията EDIT и австрийската медиа TrendingTopics. Ако поставим 2012 г. за начална година на българската екосистема като истинска такава - и със стартиращи компании, и с фондове, които да ги финансират, тя е покрила целия път от десетките малки инвестиции на Eleven и LAUNCHub до значително по-мащабните рундове от последните две години. В това време Козбунарова е задавала стотици пъти въпроса кога ще се появи първият български еднорог - дотолкова, че в момента не е сигурна дали България има нужда от такъв.

"Много повече ме интересува да има няколко десетки мултимилионни компании, които да са основа за всичко, отколкото един еднорог, който да е самоцел на общността", казва Козбунарова.

В света на стартъпите, където за всичко си има термини и етикети, освен еднорози има и "кентаври" - компании с оценка над 100 млн. долара. Най-известният български кентавър със сигурност е "Телерик", купена от американската Progress за 262 млн. долара през 2014 г. Впоследствие от тази сделка излязоха около 40 нови компании и милиони долари за дялови инвестиции. Нищо не е по-показателно от факта, че трите дружества с най-големи рундове на финансиране за 2021 г. - Payhawk, Gtmhub и OfficeRnD - са създадени от бивши служители на "Телерик". Всъщност в момента само Payhawk е с оценка, двойна на "Телерик". Но тук влияние има и времето - днес световните милиарди към тех стартъпите са много и лесни.

Произходът на споменатото трио е и краткото обяснение защо България би спечелила от един еднорог - ако толкова компании могат да излязат от един кентавър, представете си какъв би бил ефектът на еднорог. Но тези две митологични същества обичайно вървят ръка за ръка - трудно е да се роди еднорог, ако преди това нямаш основа от компании кентаври.

"Когато най-накрая се появи български еднорог, той вероятно би бил ужасно скучен за повечето хора."

Александра Козбунарова

журналист

Козбунарова си обяснява скока в размера на рундовете и съответно оценките по два начина: първо, голяма част от работата по привличане на инвестиции остава под радара, чрез организации като асоциацията за рисков капитал BVCA, предприемаческата Endeavor и основаната от Богомил Балкански, Васил Терзиев, Павлина Янакиева и Иван Димов Bulgaria Innovation Hub (BIH), които правят връзката с по-големи чуждестранни фондове и ги насочват към компании от портфолиото си.

Второ, българските компании играят според силните си страни, а именно бизнес софтуер. За страничен наблюдател оценките на Payhawk (корпоративни карти за разплащане), Gtmhub (софтуер за планиране на работа) и OfficeRnD (софтуер за управление на споделени пространства и хибридни офиси) може да изглеждат странни, защото те решават проблеми на конкретен вид бизнеси, а не на широката публика. "Когато най-накрая се появи български еднорог, той вероятно би бил ужасно скучен за повечето хора", казва Козбунарова.

Едно стъпало нагоре

Даниел Томов, управляващ партньор във фонда за рисков капитал Eleven, може да каже, че не само следи отблизо състезанието за първия български еднорог, но и фондът му е дал началния тласък на някои от основните претенденти. В ретроспекция казва, че развитието през последните години изглежда логично, а големите рундове би трябвало да се задържат като тенденция. "Причините за тези големи рундове са няколко. Първо, пандемията разби мита, че американските инвеститори не излизат от САЩ и инвестират само в американски фирми, особено при такава ожесточена конкуренция на Източния и Западния бряг там - много пари гонят малко възможности, което накара фондовете да започнат да търсят извън САЩ."

"Втората причина е, че българската екосистема започва да става по-качествена, с много по-бърз темп на развитие. Появяват се т.нар. топ компании - равнопоставена компания на такава от Сан Франциско, Берлин или Лондон. Вече има критична маса от инфраструктура, която да поддържа тези предприемачи. Тази екосистема работи много задружно. Едните предприемачи помагат на другите, когато търсят ново финансиране и мобилизират контакти. Не мога да кажа в кой момент, но се качихме с едно стъпало нагоре", добавя той.

Според Томов е важно и да се появи и еднорог, но и да има много кентаври около него. За целта са нужни преди всичко качествени и професионални компании, защото "дори да познаваш всички фондове на света, ако нямаш компания, която да им предложиш, няма да се случи нищо". Но най-важното е тези компании да не са изключения, а резултат от систематична работа. "Не е въпросът всички да се втурнем и да кажем "хайде, да помагаме, да имаме еднорог" и после да няма втори."

"Ако еднорогът се случи, той ще породи след себе си други големи компании. Едното ще захрани другото."

Даниел Томов

партньор във фонда Eleven

Томов определя създаването на български еднорог като особено важна задача по две причини: самочувствието и създаването на нови компании като страничен (или директен) ефект.

"Ако еднорогът се случи, той ще породи след себе си други големи компании. Едното ще захрани другото. Това няма да се случи бързо. Дори другата година да имаме еднорог, прекият ефект ще дойде след години, след като компанията бъде придобита. Всичко това е изключително важно за самочувствието в екосистемата. За да може някой да си каже "ето, случи се, можем и ние" и да не гледаме винаги чужди примери", казва той.

И все пак: кога?

Остава въпросът кога може да се очаква появата на компания с оценка над 1 млрд. долара. На теория това може да се случи още следващата година. Основните претенденти, Payhawk и Gtmhub, набраха съответно 113 и 120 млн. долара през ноември и декември, месеци след предишните си рундове, които бяха за респективно 20 и 9 млн. долара. С други думи, ако компаниите видят възможност за голям рунд на финансиране в кратък срок от време, е малко вероятно да я изпуснат.

Даниел Томов прогнозира, че достигането на тази оценка от която и да било компания ще се случи в края на 2022 г. или през 2023 г. Надхвърлянето на числото 1 млрд. не би означавало нищо на практика. За да се усетят ефектите от един еднорог, той трябва или да бъде продаден, или да стане публична компания на борсата, за да може оценката да се превърне в ликвиден финансов ресурс. И когато това се случи, в една истинска бизнес приказка би означавало да се задвижи колелото на иновативните стартъпи за още поне десетилетие напред. Докато съществуването на еднорози в България, в едно розово бъдеще, не спре да ни прави впечатление.