Зърнопроизводители: Приходите нарастват, а печалбата спада

Коронавирусът бързо накара производителите да забравят успешната 2019 г.

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Миналата година се оказа рекордна за българското селско стопанство, като най-доволни останаха производителите на пшеница, царевица и слънчоглед. Това очаквано се отрази положително на приходите и печалбите на най-големите зърнопроизводители.

Класацията на топ 20 в сектора за 2019 г. показва, че лидерите през последните години запазват позициите си. Това не е изненада, защото през последното десетилетие важен фактор за ръста са милиардите евро субсидии, които секторът получава за отглеждане на зърнените култури. А най-голям дял от тях получават и най-големите компании.

Запомняща се година

Според данни на земеделското министерството реколтата от пшеница през миналата година е достигнала 6.16 млн. тона при среден добив 515 кг от декар, което е ръст над 6% спрямо предходната година. При слънчогледа реколтата се е запазила на сходно с предната година ниво - 1.92 млн. тона, а при царевицата произведеното количество е достигнало 3.99 млн. тона, или с 13% повече спрямо година по-рано.

Данните за износа показват рекорд при царевицата - в стойност продажбите зад граница скачат с 82% до над 800 млн. лв., като дори малко по-силен е резултатът при количествата - увеличение с 86%. От години най-експортната категория е пшеницата, при която също има ръст, но по-умерен - 15% до 1.7 млрд. лв.

Положителен ефект през миналата година оказа ръстът на цените на международните пазари, което е довело до поскъпване и на българската продукция с около 10-15% при различните култури.

Изключителната година се потвърждава и от финансовите резултати на 20-те най-големи производителя на зърно. Приходите им доближават 575 млн. лв., което е с почти 15% повече от предходната година и с 23% над тези през 2017 г. Общата печалба на лидерите в сектора през 2019 г. е била 63.2 млн. лв., което е леко понижение в сравнение с година по-рано. Най-голямо повишение на приходите отчита "Комерс" - 373%, а на печалбата - "Хера агро" с 306%.

Лидерите растат още

Както вече стана ясно, най-големите производители на зърно запазват позициите си, още повече че 2019 г. беше твърде успешна за сектора. За втора година лидер в класацията топ 20 е производителят на зърно "Златия агро" от Вълчедръм. Компанията е увеличила приходите си с 31.5% през миналата година и те са достигнали 88.57 млн. лв. Печалбата на дружеството, което е най-големият зърнопроизводител в Северозападна България, е нараснала по-малко - от 11.58 млн. на 12.21 млн. лв.

Както и през 2018 г., през миналата година останалите компании в топ 5 са няколко дружества, свързани с най-големия зърнен производител в страната - Светлозар Дичевски и неговият "Октопод холдинг". От второ до пето място са съответно "Сортови семена-Вардим", "Деси-Светла Симеонова", "Троя авто" и "Ресен". Техните приходи са от 30.8 млн. до 62.4 млн. лв., общо на четирите дружества - 174.59 млн. Печалбата и на четирите обаче драстично е намаляла.

Сушата и коронавирусът изправят производителите пред сериозни проблеми.

Челната шестица допълва "Кристера-агро" с приходи 30 млн. лв. Компанията е част от "Агрия груп холдинг", която действа главно в Североизточна България. Приходите на шестте най-големи производителя са 293.46 млн. лв., което е 51% от всички, влезли в топ 20.

Сред големите в сектора традиционно влиза и варненското дружество "БГ агро земеделска компания", управлявано от братята Ненко и Даниел Ненкови. То е едно от шестте в подреждането, чиито приходи са намалели през изминалата година.

В топ 20 влиза отново "Агро-бел 2001", действащо основно в Централна Северна България. Осем от дружествата са с постъпления под 20 млн. лв., сред които "Агросантия", "Агро фактор", "Агроспектър", "Агросантино", "Про агро" и "Хера агро".

Трудната 2020 г.

Отличната за целия сектор 2019 г. бързо остана в историята, след като глобалната икономиката беше ударена светкавично от коронавируса. Така през тази година селското стопанство е изправено пред най-сериозното си предизвикателство от години. Проблемите идват заради сушата, почти нулевия туристически сезон, означаващ консумацията на по-малко храни, трудности има и с търговията заради различни ограничения, наложени от държавите за ограничаване разпространението на коронавируса.

Не само България, но и други водещи производители в Европа са изправени пред най-лошата си реколта от години насам заради сушата. Данните на земеделското министерство показват драстичен спад на добивите от пшеница през тази година. Реколтата е с 20% под миналогодишната, а добрата новина е, че предварителният анализ показва, че качеството на хлебното зърно е добро.

Тази година произведената пшеница е малко над 4.6 млн. тона, или под обичайните между 4.8 и 6 млн. т на година. Средният добив също е нисък - 393 кг/дка при 515 кг/дка през 2019 г. В областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч са отчетени най-високи добиви - над 500 кг/дка. Но като цяло резултатите от жътва 2020 са по-лоши и от прогнозата на аграрното ведомство, което очакваше 408 к/дка среден добив, или общо близо 5 млн. тона.

Реколтата от ечемик е по-добра от миналата година, но средният добив (406 кг/дка) намалява спрямо 2019 г., когато беше 474 кг/дка.

По-слабата реколта ще се отрази на приходите и печалбата на производителите, а те вече поискаха държавна подкрепа заради големите проблеми, пред които са изправени.

Разместване при глобалната търговия

Крайностите във времето - от суша до наводнения, нанесоха щети на реколтата в Европейския съюз, докато в други части на света тя е изобилна. ЕС ще отстъпи до трето място сред износителите през този сезон, след като беше изпреварил Русия и стана лидер. Съвсем различно е положението в други водещи износители - Канада се готви за рекордни продажби, Австралия ще реализира най-голям експорт от 4 години, а Русия ще си върне първото място, сочат данни на американското министерство на земеделието, съобщава Bloomberg.

Австралия

През юни правителството прогнозира, че производството ще нарасне със 76% до 26.7 млн. тона, тъй като дъждовете са помогнали на реколтата след години на суша, а фермерите са се отказали от ечемика заради търговски спор с ключовия купувач Китай. Експерти очакват дори 30 млн. тона, което ще помогне на австралийската пшеница да си върне силните позиции в Югоизточна Азия.

Русия

Реколтата в Русия се очаква да бъде втората по големина в историята на страната. Москва вече продава на над 100 държави и връща позицията си на ключовия египетски пазар, където отново изпреварва румънското и френското зърно от началото на сезона. Американското министерство на земеделието очаква руският износ да се повиши с 10% този сезон, въпреки че засега темпът е по-бавен спрямо миналата година. Русия продава повече на традиционни пазари за износители от ЕС като Северна Африка и Близкия изток, което може да остави по-малко налично жито за доставка в Азия, което може да облагодетелства Австралия на този континент.

Северна Америка

Прибраната реколта в Канада е най-голямата в историята на страната и американското министерство на земеделието прогнозира, че износът ще подобри рекорда от началото на 90-те години на миналия век. Това означава, че доставките ще се конкурират с австралийското зърно в Югоизточна Азия. Силните перспективи за производството подлагат на натиск цените в краткосрочен план, считат от компанията Strategie Grains.

Слабият долар може да подкрепи продажбите на американската пшеница, а износът към Китай нарасна през последно време. Доставките от САЩ, макар че ще останат почти без промяна спрямо миналата година, трябва да надминат ЕС през този сезон.

Европейски съюз

Най-големият производител в съюза - Франция, продължава да изнася на традиционни пазари като Алжир, продължават доставките и за Китай, който се превърна в голям клиент миналия сезон. Има опасност френският износ да намалее наполовина този сезон поради слаба реколта, въпреки че по-добрата реколта в Полша и балтийските страни може да смекчи част от недостига в ЕС.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    azh21687103 avatar :-|
    azh21687103

    ZNACHI LYJAT LOGIKA NQMA VISOKI PRIXODI BEZ PECHALBA AIDEDE

    Нередност?
  • 3
    aussie avatar :-|
    aussie
    • + 1

    Крайно време е тези субсидии да се пренасочат към зеленчукопроизводителите.

    Нередност?
Нов коментар