Земеделие

Плодове и зеленчуци: Приходите на водещите 20 производители отново растат

Първите три компании в класацията държат близо 40% от пазара в стойност

Мара Георгиева

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Производството на плодове и зеленчуци продължава да е на приливи и отливи. Градините с овошки нарастват, площите със зеленчуци намаляват, а вносът остава стабилно висок. Така накратко изглежда картината в сектора през миналата година.

Повече плодове и по-малко зеленчуци

Площите, използвани за производство на зеленчуци в земеделските стопанства, намаляват. Те са били 40 хил. ха, което е с 10% по-малко от предходната година, сочат данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през 2019 г.

Продукцията от зеленчуци също е била по-малко - от 841 хил. тона през 2018 г. до 752.1 хил. тона, от които 100.8 хил. оранжерийни през миналата година. Най-голямо е производството на картофи, домати, дини и краставици.

При плодовете картината е по-добра - с малко над 12% нарастват площите с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения и достигат 73.4 хил. хектара. Производството се е повишило до 234.6 хил. тона от 228.5 хил. година по-рано, като най-голям дял заемат черешите, сливите и джанките.

Преработката се увеличава

През миналата година преработката на пресни плодове нараства с 16.6% до 114.3 хил. тона. При зеленчуците също се отчита повишение, но то е по-малко - 3.5% до 105.3 хил. тона. Произведена е 74 хил. тона готова продукция от плодове, a от зеленчуци - 101.8 хил. тона. Това показват предоставените статистически данни от 223 предприятия в сектора. С най-голям дял от преработените плодове са ябълките, черешите и прасковите. От зеленчуците с най-голям дял са доматите, пиперът и картофите.

Топ 20

Класацията на топ 20 на компаниите в сектора показва, че общите им приходи през миналата година са нараснали с 15.7% в сравнение с 2018 г. до 119.8 млн. лв.

Лидерът в класацията - "Оранжерии Гимел", участва с още една своя фирма - "Оранжерии Гимел - II", която е на трета позиция. Двете дружества заедно отреждат на "Оранжерии Гимел" 27.4% пазарен дял в стойност.

Втората в подреждането - ЕТ "Йордан Величков - Влади", е с 10.4% дял и заедно с "Оранжерии Гимел" държат 37.8% от пазара в стойност.

Освен "Оранжерии Гимел - II" други пет компании също са с приходи между 5 млн. и 10 млн. лв. за 2019. Тези пет заедно са с общ пазарен дял 28.9%. Дванадесет фирми отчитат между 2 млн. и 5 млн. лв. продажби. Техният общ дял от пазара е 33.3%.

Четиринадесет компании в класацията са по-високи обороти през 2019 г. спрямо предходната година, като при три от тях скокът е трицифрен - "Бата-2002" (376.5%), "Деив-2007" (152.4%), "Агро омега" (139.4%). Шест от дружествата отчитат намаление на годишните постъпления. Спадът е символичен при "Омега агро" (2%), едноцифрен при "Екотерра" и "Б.В.К. Винифера" и двуцифрен при "Грийнс", "Агрипланет", "Биофрута".

Най голяма печалба - над 1 млн. лв., декларират ЕТ "Йордан Величков - Влади" и "Омега агро". Шест компании в топ 20 за сектора са работили на загуба, като тя е продължаваща за пет от тях.

Пет дружества в таблицата са микро (с до 10 заети), 5 са малки (до 50 наети) и 10 - средни (до 250). Най-големи работодатели са "Оранжерии Гимел" (324 заети), "Оранжерии Гимел - II" (199), "Омега агро" (188).

Лидерите

Лидерите - "Оранжерии Гимел" и "Оранжерии Гимел - II", с едноличен собственик Гео Дундаров произвеждат биосертифицирани оранжерийни зеленчуци с марката "Гимел органик". Компанията е учредена през 1995 г., производствената дейност започва през 2000 г., а днес изнася продукция за Германия, Чехия, Австрия, Скандинавието, Англия и др.

В Звъничево, Пазарджик, групата разполага с 32 ха оранжерии и 50 ха открити площи, а в Левски, Плевен, с 12 ха оранжерии. По данни на дружеството годишно от обектите поемат над 360 камиона с биопродукция. "Гимел" притежава собствен цех за сортиране, калибриране, опаковане, охлаждане и съхранение на зеленчуците, развива собствена изследователска и развойна дейност за разработка на биологични сортове, произвежда биоагенти за борба с вредители. Освен това разчита на самостоятелно производство на ел. и топлинна енергия в двете оранжерии.

Втори в класацията е ЕТ "Йордан Величков - Влади". Фирмата е със софийска регистрация, производител и търговец на едро със зърно, семена, фуражи и др. Компанията има картофохранилище и складове в с. Трудовец, Ботевград, извършва земеделска дейност в землището на община Ружинци, Видинско, и Септември, Пазарджик, освен това отглежда оранжерийно краставици в с. Зверино, Мездра, и в с. Ръжево Конаре, Пловдив. Фирмата е и вносител на зеленчукови семена и минерални торове.

От 5 до 10 млн. лв. оборот

На четвърта позиция е фирма "Екотерра" - собственост на италианския хранителен холдинг "Ригони ди Азиаго". Компанията притежава още едно дъщерно дружество в сектора - "Биофрута", което също влиза в класацията (19-о място). Групата разполага с площи край Монтана и Пазарджик, където произвежда, преработва и търгува с пресни и замразени плодове и зеленчуци, включително и биосертифицирани. От доклада за дейността става ясно, че заради отчетената загуба за 2019 г. "Екотерра" е разсрочила задълженията си към дружеството майка и оптимизира разходите чрез производство на подходящи биокултури, които да осигурят възвращаемост на вложените средства.

Пети в класацията е "Грийнс" - един от най-големите производители на оранжерийни зеленчуци в България с централа в Първомай. Оранжериите са построени през 1966 г. под ръководството на френски и холандски специалисти. Днес съдружници в компанията са Йордан Александров Балабанов, Николай Стоилов Вълчев, Христо Стоилов Вълчев.

Създадената през 2005 г. "Агрипланет" (6-а позиция) произвежда зеленчуци и житни култури. По данни на дружеството годишно то търгува и дистрибутира повече от 14 хил. тона домати, като 80% от реализацията им е по предварително сключени договори. Компанията е собственост на Еро Фабрицио Фрески, Леонардо Фрасони, Алфредо Серена, Андреа Бертонаци, Диего Бертонаци и инвестира в собствена складова и производствена база, в обработваеми земеделски земи, машини и съоръжения, инвентар, реконструкция и модернизация. Част от инвестициите са за енергийна ефективност и ВЕИ в производствените помещения.

Фирма "Екоплод Милево" ООД (7) също е сред големите зеленчукопроизводители в страната. Съдружници в компанията са Красимир Кирилов Василев и Георги Колев Траков. Сред големите производители и търговци на плодове и зеленчуци е и "Агро омега" - Харманли (8), с едноличен собственик Емил Николов Зайчев.

От 2 до 5 млн. лв. оборот

"Омега агро" (9) с централа в Пловдив е собственост на Атанас Иванов Петров и Антон Щерев Щерев чрез "ВП Брандс интернешънъл" ("Винпром Пещера"). Компанията отглежда и обработва близо 7650 дка винени сортове лозя. Дружеството планира да инвестира в техника и инвентар за по-висока ефективност при отглеждане на лозовите насаждения и улесняване на ръчните операции, става ясно от годишния доклад за дейността.

"Алт Ко" (10) е собственост на Пламен Димитров Сапунджиев чрез "Блуум гардънс". Компанията отглежда оранжерийни домати и краставици в Кресна, където стопанисва близо 195 дка, от които 120 дка покрити. Дружеството е наемател на търговска площ на зеленчуковата борса "Слатина Булгарплод" - София, където основно продава продукцията си. Оранжерията е газифицирана, компанията продава ел. енергия на борсовия пазар.

На 11-а позиция е "Загора био" - собственост на Антон Стоянов Андронов и Ирина Василевна Динева чрез "Холдинг Загора" ООД. Компанията притежава две оранжерии. Според годишния доклад за дейността фирмата е натрупала загуба през миналата година поради недостигане на максималния си капацитет. През 2019 г. "Загора био" е произвела 1.840 млн. кг продукция, но въпреки сключените дългосрочни договори с най-големите вериги магазини в страната отново не е постигнала очаквания ефект от продажбите поради ниските цени на изкупуване и изискването за влагане на нови спомагателни материали.

Винени сортове лозя отглежда и "Бата-2002" - Бургас (12), собственост на Милена Димитрова Стефанова.

Тринадесетото място е за "Б.В.К. Винифера", която притежава оранжерии за плодове и зеленчуци край Любимец, Харманли, Момчилград. Съдружници в компанията са "Агро омега" и "Калиман инвест". Тя е сертифицирана по международния стандарт за безопасност на храните GlobalGap, има опит и във винарския бизнес.

"Деив-2007" (14) е собственост на Иван Лазаров Кабуров, който притежава оранжериен комплекс в с. Мало Конаре, Пазарджик. Оранжерийни зеленчуци отглежда и "Росела" - Симитли (15), в която съдружници са Таня Георгиева Бикова чрез "Кюстендилска череша" и "Рестийл". Оранжериите в Симитли са едни от първите в България. Създадени са през 1958 г. за използване на геотермалните води в производството на оранжерийни зеленчуци по примера на холандците.

На 16-о място в класацията е "Екопродукти" - Сливен, в която съдружници са Драго Колев Димитров и "Пенелопа груп" ЕООД. Фирмата е създадена през 2002 г. и отглежда плодове, бадеми и зърнени култури. Овощните градини са разположени в землищата на селата Малко Чочовени и Гавраилово.

Седемнадесетата позиция е за фирма "Агролоджик" (17), която се намира в село Поповяне, Самоков, и се занимава с производство и търговия на едро с картофи. Компанията е собственост на Славчо Георгиев Червенков.

Следващата в таблицата, "Траяна агро" - Стара Загора (18), е част от групата "Дерони" със съдружници Димитър Стоянов Ангелинов, Стоян Пейчев Стоянов, Русю Георгиев Делчунков, Иван Делчев Парадов, Боян Стефанов Токов.

Класацията завършва "Руж 9" - собственост на Даниела Кръстинова Павлова и Велислав Андреев Гайдаджиев чрез "Налан". Фирмата притежава лозови масиви край Любимец.

Много или малко са овошките

"Стимулирани от възможностите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони (ПРСС) и търсенето на алтернативни ниши с по-висока доходност, площите с овошки в България нараснаха с близо една трета между 2015 и 2019 г. Първенец по ръст са сливите, чиито площи се увеличиха с близо 60%, с което станаха и най-разпространеният овощен вид в страната. Стопаните заложиха и на друг вид с традиции у нас - черешите. Размерът на градините с тях порасна с около една трета (с 2740 ха) за четири години. Двуцифрен ръст (26%) на площите се отчита и при кайсиите и вишните. Впечатляващо увеличение има при крушите - с 45%, но от много ниска база. На този фон площите с ябълки и праскови остават относително стабилни", отчита в специален анализ Стилиян Гребеничарски от консултантската компания "ИнтелиАгро".

Експертът смята, че тези данни могат да заредят с оптимизъм наблюдателя, че секторът бързо се възстановява от летаргията си и бъдещето му изглежда повече розово, отколкото сиво. "За съжаление ръстът в площите е подвеждащ и не бива да се ползва за успокоение или илюзии. Зад грима на тези данни продължават да прозират дълбоки структурни недостатъци, които ще попречат младите овошки да родят задоволителни за производителите печалби", коментира Гребеничарски.. Той е убеден, че "макар и нови, много от градините, създадени през последните години, са морално остарели още с появата им - стари сортове, посадъчен материал с неясен произход и качество, неподходящи подложки, ниска гъстота, грешни формировки и резитби, липса на конструкции, защитни съоръжения и планиране на следберитбената обработка".

Всичко това обрича инвестициите още от самото им планиране и засаждане. "До голяма степен принос за това има устройството на мерките за инвестиции по ПРСР. С ниските си лимити за финансиране на посадъчен материал и конструкции те стимулираха стопаните просто да усвоят предлаганите им пари, избирайки възможно най-евтините опции. Не е изненада, че те се оказват и най-нискокачествените", обобщава Стилиян Гребеничарски. Според него е необходимо коренно преосмисляне на инвестициите в сектора и промяна на акцента им от размера на площите към качеството на насажденията. Крайно време е българското овощарство да се раздели със схващането, че щом сме произвели нещо, каквото и да е то, някой задължително трябва да го купи, и то на цената, която пожелаем, а друг да ни покрие неефективните разходи, категоричен е експертът.

Прогнози

Според прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) производството на домати през 2020 г. ще е над нивата от предишната година и ще достигне 148 хил. тона, а на краставици - около 74 хил. тона. Подемът на производството на краставици от открити площи ще продължи, като се очаква да бъде между 28 хил. и 30 хил. тона. Текущите оценки за производството на пипер е той да достигне 59 хил. тона през тази година.

Вносът на домати за последните 5 години в сравнение с предходните пет почти се е удвоил. През 2018 г. в страната са внесени около 88 хил. тона, през 2019 г. - почти 84 хил., а по прогнози на САРА за 2020 вносът им ще е в рамките 81 - 85 хил. тона.

Вносът на краставици през 2018 г. достига 29 хил. тона, като за последните 5 години темпът на ръст в сравнение с периода 2011 - 2015 г. е около 80%. През 2019 г. той достига 24.5 хил. тона, а прогнозата на САРА за 2020 г. е за около 25 - 27 хил. тона.

Вносът на пипер през 2019 г. е 31.3 хил. тона. Средното увеличение за последните 5 години в сравнение с предходните е около 40%. През 2020 г. се очаква вносът да бъде в рамките на 28 - 30 хил. тона. По данни на ЕК общото производство на домати за прясна консумация в съюза се очаква да падне с 2% на годишна база до 6.5 млн. тона.

По информация на Tomatonews изкупната цена, която в Италия се договаря за новия сезон при консервните домати, е 105 евро на тон. В Турция се очаква изкупните цени през настоящата година да паднат до 86 USD/т, а в Испания - 81.4 USD/т. Реколтата при консервните домати в световен план през тази година се очаква да нарасне, като заради коронавируса цените ще се увеличат с 5%, посочват от САРА.