Земеделие

Годината на земеделците

2019 г. беше изключително добра за производителите и търговците със земеделска продукция

Иглика Филипова

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

Миналата година беше изключително добра за производителите и търговците със земеделска продукция.
Добрата реколта и високите цени вдигнаха оборотите на 100-те най-големи компании в сектора с 19%.
Ефектът от продължителното засушаване тази година обаче вече се вижда в слабите резултати при пшеницата.

По-добра реколта и по-високи цени. Това стои зад силните резултати на земеделския сектор през миналата година. Традиционно сред най-големите компании се нареждат основно зърнопроизводители и търговци, като с малки изключения преобладаващата част от тях са български дружества. В същото време животновъдите са далеч по-малко, а производители на плодове и зеленчуци на практика липсват от лидерския списък.

Приходите на 100-те най-големи компании в сектора се увеличават с 19% през миналата година, като добавят повече от 1.3 млрд. лв. към сумарния резултат. Макар и по-плавно, растат и печалбите.

Като цяло годината беше по-добра за селскостопанските производители, като при всички основни култури беше отчетена по-силна реколта. Най-голям беше ръстът при царевицата (13%), а производството на пшеница се увеличи с повече от 6%. В същото време цените на международните пазари бяха по-високи, което се отрази благоприятно на резултатите на търговците на зърно, каквито са по-голямата част от най-едрите компании в сектора.

Продължителното засушаване тази година обаче не дава основание за много оптимистични прогнози. Това се потвърждава и от по-слабите резултати при прибраните досега култури.

Челната тройка

Двете най-големи компании в сектора - "Каргил България" и "Севан", запазват водещите си позиции през миналата година. След тях в челната тройка обаче се нарежда ново дружество - "Билдком", което почти удвоява оборота си и се изкачва от седма позиция предходната година. Благодарение на силния ръст през 2019 г. трите лидера успяват да преминат бариерата от 1.5 млрд. лв. оборот общо.

Лидерът "Каргил", който е част от американската група Cargill, работи от близо 15 години в България, като се занимава основно с търговия със зърнени и маслодайни култури. Компанията има офис във Варна, откъдето контролира транспорта по море. През 2014 г. групата добави и нови дейности в българското си портфолио, като отвори център за споделени бизнес услуги в София. С персонал около 900 души той обслужва бизнесите й в Европа, Близкия изток и Африка, като предоставя услуги в областта на финансите, транспорта и логистиката, доставките и човешките ресурси.

Вторият в класацията - търговецът на зърно "Севан", от друга страна, е българска компания. Тя е създадена преди четвърт век в Бургас от Артур и Армен Акопян, които са и основните собственици. През миналата година "Севан" регистрира впечатляващ ръст - 62%, което се дължи на по-големите изтъргувани обеми заради по-силната реколта. Основните пазари са в Азия, а зърното се изнася през "БМФ Порт Бургас". Компанията има и четири дъщерни дружества, които се занимават с производство на земеделска продукция в района на Бургас и Карнобат.

Значителен пробив през миналата година прави компанията за търговия със зърно и маслодайни култури "Билдком" на Ангел Георгиев, която удвоява оборота си и заема трета позиция в секторната класация. Част от групата на "Билдком" е и най-големият производител на слънчогледово масло в страната "Олива", който активно разширява позициите си на пазара последните години. През 2019 г. беше завършено строителството на нов, трети, завод за преработка на слънчоглед, рапица и соя край Варна, който тази година трябва да достигне пълен капацитет.

Другите големи

Най-впечатляващият ръст в сектора обаче отбелязва класираната сега на 4-то място "Кофко интернешънъл България", която е част от китайският гигант при храните Cofco. Оборотът й през миналата година скочи седем пъти, с което компанията се изстреля с цели 31 позиции нагоре. Това е и най-същественото разместване в секторната класация като цяло. Като се изключи то, представянето на компаниите в топ 10 е сравнително балансирано - половината се изкачват с по две-три места нагоре, а другата половина отстъпват с толкова.

Китайският конгломерат започна да прави директно бизнес в България преди две години, като 2019 беше първата му пълна година на местния пазар. Това е и причината за резкия скок на оборота. Бизнесът на Cofco в страната е свързан изцяло с търговия със зърно.

Петата в класацията компания - "АДМ България трейдинг", е единствената в топ 10, която през миналата година отчита лек спад на приходите и загуба, която обаче е значително по-малка, отколкото през 2018 г. Компанията се занимава с търговия със зърно и е част от американската група Daniels Midland Company (ADM), която е собственик и на разградския завод за преработка на царевица "Амилум". През 2017 г. "АДМ България трейдинг" изгради и собствено пристанище за зърно в Силистра с инвестиция за 11 млн. лв.

В топ 20 по-значителен ръст (55%) отчита варненският търговец на белен слънчоглед и зърнени култури "Меджик флейм", който е собственост на Едуард Багдасарян. Като цяло за последните три години компанията удвоява приходите си, след като към търговската си дейност добави и преработка. През 2017 г. дружеството направи първата си линия за белене на слънчоглед в Добрич, а впоследствие разшири дейността си. Заради по-високата добавена стойност на продуктите преработката ще засилва значението си за компанията. Интересът й към този бизнес се вижда и от обявените наскоро намерения на "Меджик флейм" да придобие един от най-големите преработватели на селскостопанска продукция в страната - "Клас олио", и свързаната с него "Кабакум груп - импорт експорт". Сделката наскоро получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

Като цяло девет от компаниите в сектора през миналата година успяват да преодолеят бариерата от 200 млн. лв. оборот, а 100-милионния праг прескачат 19 от дружествата.

Слаби прогнози

След рекордните резултати през миналата година обаче 2020 г. се очертава като далеч по-слаба, като основната причина е сушата в много райони на страната, включително Добруджа. Земеделци в Североизточна България казват, че сушата е унищожила около 90% от площите с пшеница и рапица, а подобни лоши резултати се очакват и при слънчогледа и царевицата.

По данни на земеделското министерство реколтата на пшеница тази година е с 20.6% по-ниска, като са произведени 4.6 млн. тона зърно, а добивът е спаднал с почти една четвърт до 393 кг на декар. За сравнение - през 2019 г. бяха прибрани над 6.1 млн. тона жито при среден добив 514 кг на декар. С близо 36% по-малко е и произведената маслодайна рапица тази година.

Към началото на септември значителен спад има и в производството на царевица и маслодаен слънчоглед, макар че прибирането на реколтата там не е приключило. Заради продължителното засушаване обаче средните добиви от двете култури към момента са с около 30% по-ниски от миналогодишните.

Проблемът обаче далеч не е местна специфика. Силни суши тази година имаше в цяла Югоизточна Европа, като освен България особено засегнати са Румъния, Гърция и Украйна. Това неизбежно ще се отрази на реколтата в региона.

В световен план обаче прогнозата за пролетниците е силно положителна, като се очакват рекордни равнища както при царевицата, така и при слънчогледа. Производството на пшеница тази година също е много добро, включително в Русия, макар че Европа като цяло не може да се похвали с високи резултати, като особено слаби са те във Франция - най-големият производител и износител на пшеница. На този фон цените остават високи, подкрепяни най-вече от силното търсене.