Преговорите за земеделието: Вместо завладян сектор, фокус върху малкия производител

Друга идея за достъп до пазара на българските производители, но в търговията на дребно, бе дадена от Пламен Абровски от "Има такъв народ". Той предложи да бъде създадена верига от общински магазини, в която различни производители да могат да предлагат продукцията си, като обяви, че вече работи по сходна идея в област Монтана.

"Демократична България" предложи допълнително финансиране за местните производители, като Албена Симеонова от партията посочи огромния дисбаланс в разпределението на земеделските субсидии: 80% от средствата отиват при 2% от фермерите. От коалицията представиха и програма за насърчаване на местните храни, сред целите на която трябва да бъдат увеличаване на производството, изработка на регулации за производство на храни от малки производители, повишаване на дела на био и местните храни в обществените поръчки и др. От партията акцентираха и от нуждата за връзка между производството на храни и вино и туризма.

От БСП се обявиха за къси вериги за доставки на храни и акцент върху продукти със защитени наименования. От партията съобщиха, че вече работят за утвърждаване на наименованието "планински продукт", което бе представено от ЕС преди четири години по линия на политиката за качество на храните. БСП предложи да бъде създаден и гаранционен фонд за фермерите.

Разминавания в идеите за тавани

От изказванията на различните партии си пролича и че няма единомислие дали трябва да бъдат налагани тавани на земеделските субсидии и евентуално в какви размери да бъдат те. Кирил Петков от "Продължаваме промяната" обяви, че за ферми над 15 хил. декара не са необходими субсидии, тъй като те са конкурентни, както и че тези пари могат да бъдат пренасочени към други сектори. За твърд таван се обяви и "Демократична България", като предложението на партията е той да е до 100 хил. евро. Същевременно обаче Пламен Абровски от "Има такъв народ" обяви, че голяма част от получаваните субсидии влизат в икономическия живот в страната през арендите и според негови данни би имало по-добър ефект, ако се наложи прогресивно намаляване на субсидиите, а не таван.

И в момента в България има наложен таван на базовото плащане на площ над 300 хил. евро (грубо за всяко стопанство, обработващо над 31-32 хил. дка земя), но той се заобикаля. Според доклад на европарламента България е на първо място в Европа по концентрация на земи в големи стопанства, а според доклад на ЕК - и в топ 3 на разпределение на субсидиите към големи получатели. Но проверка на "Капитал" показа, че годишно едва между 7 и 10 земеделци са обхванати от таваните на плащанията.

Възможните обяснения са две: или големите стопанства са раздробили обработваната земя измежду различни дружества и няма адекватен контрол за свързаност на получателите на пари, или слизат под праговете за тавани чрез възможността да приспадат разходи за труд.

По време на преговорите нито една партия не предложи механизъм за повишаване на контрола при евентуалните тавани, въпреки че най-вероятно държавите членки ще трябва да ги определят сами, ако се съди по течащите дебати за бъдещата Обща селскостопанска политика на ниво ЕС.

На фона на изтичащия след малко повече от месец срок за предаване на т.нар. стратегически план на България в Брюксел, който трябва да предложи модел за разпределението на европарите в селското стопанство, не се чуха и много конкретни идеи от партиите по него и по основни възможности: например дали страната трябва да се възползва от прехвърляне на пари измежду директните плащания и Програмата за развитие на селските райони или какви финансови и други инструменти за управление на риска в земеделието могат да бъдат заложени в българската стратегия. Макар част от участниците да акцентираха на нуждата от развитие на поливно земеделие, не бяха обсъдени и конкретни идеи за използване на еврофинансиране за това с изключение на идеята той да залегне в плана за възстановяване, по което няма единомислие.

Инвентаризация в горския сектор и поземлена реформа

Част от дебата бе отделена на управлението на горите, като партиите постигнаха относително съгласие, че в сектора е необходима инвентаризация и реформа. А идеите бяха в различни посоки. Александър Дунчев, който ръководеше агенцията по горите в служебния кабинет, а сега е част от екипа на "Продължаваме промяната", съобщи, че "голяма част от назначенията в горите се правят по политическа линия", като отзад винаги е стърчала "ръката на ДПС" и в по-малка степен на ГЕРБ. Той предложи агенцията по горите да бъде самостоятелен орган извън структурите на земеделското министерство, като бъде под надзора на вицепремиер, отговарящ за климатичните политики. БСП предложи да се работи за залесяване и забрана за износ на дървесина при необходимост, както и да бъдат направени промени в закона за лова. Тома Белев от "Демократична България" обяви, че горите се управляват под икономически и политически натиск. Идеите на партията включват план за поетапно изваждане на търговията на дървесина от държавните гори, конкурсно начало за ръководителите в горската администрация, създаване на публични дигитални карти на горите и др. В крайна сметка част от идеите за горския сектор останаха за допълнителни обсъждания.

По време на разговорите се чуха и други идеи: за промени в поземленото законодателство, евентуален закон за комасацията на земи и за браншовите сдружения, създаване на електронен регистър на земите, намаляване на ДДС за храни от т.нар. малка потребителска кошница, сред които са хляб, мляко и други, и т.н., повечето от които предстои допълнително да се обсъдят.

Партиите се обединиха и от нуждата за дигитализация и иновации в сектора, промотирането на продуктите от пчеларството, инвестициите в специализирано образование.