Провокацията като порок, или защо фалира Vice

Няколко години по-късно, заради стачка на фабриките за хартия в Квебек, Vice е принудено да премине към по-скъпа, гланцирана хартия. Този ход се отразява върху качеството на фотографиите и списанието като цяло и довежда до увеличаване на броя на рекламодателите. През 1996 г. името на списанието е променено на Vice, а 1998-а е първата година в историята на списанието, в която то привлича достатъчно реклама и излиза на печалба. Това обаче не променя скандалната му същност. Според Гавин Макинес, един от основателите на Vice, естетиката на списанието се ражда именно в тези години и е плод повече на необходимост, отколкото на целенасочено търсене.

В броя от март 1998 г. името на списанието е променено на Vice Преглед на оригинала

"Въпреки рекламодателите ние никога не успяхме да си позволим истински фотографи, така че кориците ни бяха снимки от обложките на стари грамофонни плочи, а фотографиите вътре бяха правени от приятелите ни, които сами снимаха това, за което пишат", спомня си Макинес.

"Не след дълго ексцентричен милионер купи компанията ни и ни премести в Ню Йорк в разгара на дотком бума, което беше време на краен фалш и заблуда", спомня си бившият редактор на Vice Сурош Алви. "Той купи една от първите дигитални камери, която струваше 20 бона и която беше надлежно открадната от офиса ни. Той обвини нас. После банкрутира и си тръгна. Това време като цяло беше доста неприятно."

Така Vice само за една нощ се озовават от лъскав офис в Манхатан в безлични складови помещения в Бруклин. Не само това, но списанието се оказва с огромни дългове и в следващите години трябва да измине бавния и мъчителен път по възраждането на бранда.

Vice се премества в Ню Йорк, но разпознаваемата провокативна естетика на изданието, която е вероятно най-отличителната му черта, си остава същата. През 2000 г. Раян Макгинли, който тогава е едва 22-годишен, напълно неизвестен фотограф, заснема първата си корица за списанието и малко след това е назначен за негов фоторедактор. Макгинли довежда във Vice емблематични фотографи като Тери Ричардсън, Ричард Кърн и Брус ЛаБрус, които са добре известни с документалния подход в работата си.

Фотография на Тери Ричардсън, която е използвана за корицата на фотографския брой на Vice от юли, 2004 г. Преглед на оригинала

През 2002 г. Vice започва агресивна политика на глобална експанзия и няколко години по-късно вече има офиси в множество страни по света. Текстовете и снимките от тези години поразяват със своята автентичност и често преминават границата на приемливото. Така например през 2007 г. Vice публикува работата на Енрике Метинидес (1934 - 2022), мексикански фотограф, познат с шокиращите си кадри за мексиканските таблоиди, заснети в периода 1949 - 1979 г. Vice се слави със своята издателска политика без цензура, но след като рекламодателите започват да напускат изданието на тълпи, то е принудено да се придържа към максимата "без вагини, без пениси".

В броя от октомври 2002, компанията Rockstar Games плаща за това името ѝ да се изпише с кокаин на гърба на списанието, за което служителят, поръчал рекламата, е уволнен Преглед на оригинала

Vice започва да излиза на български език през 2009 г. като част от плановете на Vice Media за глобално разширяване на бизнеса. С българското издание се захващат Гергана Мудова и Ния Янева от компанията "Дабъл фентъзи тийм".

"Дълго време работих в различни медии и просто исках нещо различно и това беше списанието, което се припокриваше с моите разбирания в онзи момент", спомня си Мудова. "Свързах се с централата и се срещнахме в Ню Йорк. Беше някак си много детско, като се замисля. По това време Vice Media не бяха толкова големи, но бяха доста настъпателни."

Мудова казва, че периодът, в който са избрали да започнат да издават Vice на български, се оказва изключително лош за бизнеса.

"Тогава се спука големият финансов балон в Америка, много банки фалираха, но нашите преговори с Vice вече бяха задвижени. Аз бях много притеснена и исках да отложим старта, за да видим как ще се развие медийната среда в България и дали има въобще смисъл да започваме", разказва Мудова.

Така или иначе, Мудова и Янева се престрашават и първият български брой на Vice излиза през април 2009 г. Първият редактор е Борис Костадинов. Много скоро след това поема Борислав Банев.

"Топчето гръмнахме с чутовно парти на Daddy G от Massive Attack, Krafty Kuts и Луи Остин", спомня си Банев. Корицата беше черно-бяла, с един глиган, а издатели бяха Гергана Мудова, която днес стои зад всички чудесни изложби на Фондация MUSIZ, и Ния Янева."

Корицата на първия български брой на Vice, който излиза през април 2009 г. с главен редактор Борис Костадинов Преглед на оригинала

Българското издание на Vice публикува както съдържание от оригиналното издание, така и текстове и фотографии на български автори. Както много други лицензни издания у нас в последните две десетилетия, то просъществува едва няколко години и е закрито през август 2013 г.

"Истината е, че България не беше готова за такъв тип издание като Vice. Спомням си, че когато ходехме на срещи с рекламни агенции и медиа шопове, им казвахме, че дигиталната част е много важна, а те ни питаха какво е това. Разпределението на медийния пазар в тези години беше такова, че беше напълно непосилно за две момичета да се справят, без да са част от голяма издателска група. По това време всичко беше външна реклама и телевизия. Рекламните бюджети за печатни медии бяха малки и предварително разпределени. Ситуацията беше допълнително усложнена и от това, че Vice беше безплатно, което ограничаваше приходите му до спонсорства и продажба на рекламна площ", обяснява Мудова.

"През 2013 Мърдок откупи дял и силно политизира Vice, с което загуби почти всичките си читатели - предимно развлечени, приятно напушени скейтъри, които коментираха статии за мюсюлманското порно, еротичните заведения в Токио, вълната от тийнейджърски самоубийства в Гренландия и снимките на Тери Ричърдсън. Може би и социалните мрежи бяха друг фактор, но до кончината си българският Vice беше брилянтен", казва Банев.

През годините провокативното съдържание се превръща в запазена марка на Vice. Заедно с него обаче списанието публикува и репортажи по сериозни социални и политически проблеми като живота в китайска фабрика, която работи с токсични химикали, детската проституция в Букурещ, Афганистан по време на режима на талибаните и студентската армия на Бирма. Джейсън Флорио от Vice е последният журналист, който интервюира генерал Ахмад Шах Масуд, лидер на Северния алианс в Афганистан. Масуд, който е известен като Панджшерския лъв, е един от потенциалните партньори на Запада в борбата срещу Осама Бин Ладен и е убит на 9 септември 2001 г. от мними журналисти, които носят бомби, скрити в камерите си.

Т.нар. immersive journalism (журналистика, в която авторът се потапя в средата и разказва историята от първа ръка) е друга от запазените марки на Vice и кара някои да определят списанието като "гонзо журналистика за YouTube поколението", сравнявайки стилистиката му с тази на Хънтър С. Томпсън (1937 - 2005) - американски журналист и писател, положил началото на т.нар. гонзо журналистика.

"В нашите "потапящи се" броеве оставахме в продължение на седмици в резерватите на индианците чернокраки в Северозападна Монтана и в миниатюрни, поразени от бедността, градчета в Апалачите", спомня си бившият главен редактор на Vice Джеси Пиърсън. "Докато редакторите бяха заети да интервюират всеки срещнат, фотографите на Vice неуморно щракаха с фотоапаратите си. Връщахме се от тези пътувания със стотици филмови ролки и записани интервюта. Надявахме се и се молехме броевете, които се раждаха от тях, да приличат повече на документални филми под формата на списание."

Вдъхновението за репортажите на Vice идва от класически произведения като "На дъното в Париж и Лондон" (1933) и "Пътят към кея на Уиган" (1937) на Джордж Оруел и филмите на американските документалисти Фредерик Уайзман и Албърт и Дейвид Мейзълс. През март 2007 г. тези задълбочени репортажи съвсем естествено довеждат до създаването на VBS.TV - онлайн телевизия с творчески директор Спайк Джонзи.

Друга запазена марка на Vice са модните фотосесии. И тук списанието преобръща конвенциите на жанра. През 2005 г. публикуват фотосесия на котенца, облечени в миниатюрни реплики на известни дизайнерски дрехи, заснета от фотографа Тим Барбър.

През 2005 г. фотографът Тим Барбър заснема фотосесията Kitty City с котенца от нюйоркските приюти, облечени в реплики на дизайнерски дрехи Преглед на оригинала

"За нас модните фотосесии често бяха извинение да създадем нещо по-близко до фотоесето. С помощта на непретенциозен стайлинг и малко проучване месечното ни задължение да снимаме дрехи се превърна в шанс да правим неща като това да публикуваме устната история на нюйоркските гангстери и байкъри през 60-те, да отидем в законен публичен дом в Невада и да публикуваме паралелни портрети на иракски жени, облечени както в бурки, така и в западни дрехи", казва Джеси Пиърсън.

Скорошният фалит на Vice Media е съвсем закономерен резултат от сериозните финансови проблеми, които групата изпитваше от години, и драстичните съкращения на персонал в медиите, които се опитват да оцелеят в условията на нестабилна икономика и слаб рекламен пазар. Искането, подадено от Vice Media в Съда по несъстоятелност на Ню Йорк, е част от плана за продажба на група кредитори.

Както може да се очаква, най-големият кредитор на Vice Media - Fortress Investment Group, ще стане един от новите собственици, като останалите два ще са Soros Fund Management и Monroe Capital. Тримата нови собственици ще сформират кредиторски консорциум, който ще инвестира 225 млн. долара под формата на кредит срещу почти всички активи на компанията. Освен активите новите собственици ще наследят и значителните задължения на компанията. Според някои изчисления Vice Media притежава активи от порядъка на 500 млн. - 1 млрд. долара. Сред брандовете на групата са Vice News, Vice TV, Vice Studios, Pulse Films, Virtue, Refinery29 и i-D. Очаква се продажбата да приключи след около два до три месеца. През това време ежедневната дейност на компанията ще остане незасегната от обявяването в несъстоятелност. Консорциумът ще осигури допълнителни 20 млн. долара в брой, които ще позволят на Vice Media да продължи да функционира, докато тече процесът по продажбата.