Как се пътува до Антарктида и назад

Простете сладникавия тон, но аз още дълго ще разплитам нишка по нишка пренаситените от изживявания сетива от пътуването, което ме отведе до Българската антарктическа база на о-в Ливингстън, на 13 811 км от родната ми София.

Подготовка

Проектът, с който исках да пътувам заедно с учените, беше одобрен. Бях мечтала за този момент от близо десет години, откакто срещнах проф. Христо Пимпирев и неговата "ледена любовница", както нарича континента двигателят на българската антарктическа програма. Започнах да заделям купчина няколко месеца преди пътуването ("на мама ѝ личи ентусиазмът", коментираха децата ми). Благодарение на натрупания опит от десетките водени от Българския антарктически институт. ежегодни експедиции до о-в Ливингстън, получих доста подробни препоръки как най-добре да се подготвя за пътуването. От задължителните няколко ката леки, топли и "дишащи" дрехи, и водо- и ветроустойчиви връхни, до слънчеви очила с висока UV защита заради изтънелия озонов слой над южния континент. Нямаш нужда от прекалено много дрехи - и на базата ни на острова, и на борда на кораба има перални и сушилни машини.

Личната козметика избрах внимателно - предупредили ни бяха да внимаваме да не замърсяваме с микропластмаси все още чистите антарктически води. Друго и да пропусне човек, непременно трябва да си вземе слънцезащитни кремове с висок фактор - и вятърът, и силните слънчеви лъчи могат сериозно да ти навредят. В рамките на няколко дни щяхме да преминем от януарските температури в София, през 35-те градуса под аржентинското слънце, до бръснещия вятър, който караше иначе невинните +4-5̊⁰С да ти напомнят близостта на полюса. Добавих пощенски марки и пликове - пощенският клон на Българската антарктическа база е с код 1090, има си помещение на базата, печат и делегиран представител на "Български пощи", но няма продажба на пощенски материали. И нещо много лично добавих - флаг, който децата ми бяха отпечатали с наша снимка. За пътуване до края на света ти трябва котвата-семейство.

Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК421) Автор : Любов Костова Преглед на оригинала

От Аржентина до Чили и през протока Дрейк

За да стигнем до Антарктида, летяхме с презокеански и вътрешен редовен полети, се качихме на автобус от аржентинския град Рио Гажегос до Пунта Аренас в Чили. Дотук, макар и дълъг, пътят беше предвидим. Метеорологичните условия диктуваха колко време ще продължи следващият етап. Изненадах се с каква лекота приех зависимостта ни от ветровете във времената на постоянните крайни срокове и припряно плануване до последния детайл - още нещо, което научаваш от хората в науката.

Наложи се да изчакаме подходящи условия, за да се качим на специално наетия от португалската антарктическа експедиция чартърен полет. Експедициите често споделят превоза си - проф. Пимпирев го нарича антарктическо стопаджийство, нали така са се придвижвали години наред българските експедиции до придобиването през 2022 г. на първия ни научноизследователски кораб. Международната солидарност и сътрудничество е характерно за хората, занимаващи се с наука. С кацането на о-в Кинг Джордж ние вече бяхме на Антарктида, но до българските земи на о-в Ливингстън предстоеше още път. Тук ни чакаше екипажът на нашия НИК 421. Тъй като антарктическите бреговете не са особено гостоприемни за кораби, придвижването и пренасянето на багажи от сушата до кораба и обратно става със специални лодки модел "Зодиак", качването и слизането от които невинаги показват най-елегантната ти, неподготвена за упражнението същност, отгоре на всичко, докато си облечена в задължителния защитен водолазен костюм тип "Викинг".

На връщане пътувахме пет дни на борда на НИК 421 - през протока Дрейк до брега на Аржентина, откъдето ние продължихме със самолет до Буенос Айрес, а оттам по изпробвания презокеански маршрут до София, а екипажът на кораба потегли за още 45-дневното си плаване до България. Признавам си, че колкото и драматично и до известна степен дискомфортно е преминаването през бурните води на Дрейк, не бих заменила пътуването именно с научноизследователския ни кораб за някой от по-бързи круизни кораби, които пътуват покрай най-външните части на антарктическия архипелаг. Защото искам да вярвам, че Антарктида ще остане място за наука и знание, а не за туризъм и развлечение.

Най-южният остров на България

Със стъпването си на борда на НИК 421 ние бяхме на родна територия. След още две нощувки, ново непредвидено забавяне заради времето и първите спиращи дъха гледки от Антарктида, седмица след отпътуването ни от София слязохме на брега на залива Емона на о-в Ливингстън, където е разположена изследователската база "Св. Климент Охридски", насред множеството топоними на острова с български имена.

Посрещнаха ни останалите членове на експедицията с домашно приготвена пита и купички сол и мед. В "голямата къща", където са столовата и кухнята, попадаш сякаш "на вилата на баба и дядо" (реакция на децата ми). Нямаш нужда от адаптор за контактите. Чаят е билков. Близо до първата постройка на острова - "Куцото куче" - има указателни табели с разстоянието до всички населени места в България, където са родени учените, работили на базата.

Българският параклис на Антарктида с автентично изписаните икони Фотограф : Любов Костова

В параклиса освен автентично изписаните икони има свещи в сандъче. Паметникът на кирилицата оглежда залива отвисоко. На леглото ми има възглавничка с извезани от нечия баба герои от приказки по калъфката. Във всеки свободен ъгъл в различните приличащи на нашенски хижи постройки са разположени лавици с книги. Помещенията се отопляват и са уютни, но сковаваните на ръка дървени ламперии те сгряват още повече със силата на мечтите на хората, направили това малко селище на края на света възможно.

Разговорите са по нашенски шумни, в центъра им е споделената страст по наука. "Вижте какъв фосил открихме днес!" "А пък като се спуснах да видя как са датчиците ми в цепнатината на ледника." Тази година научните проекти, финансирани от МОН чрез конкурс, организиран от Националния център за полярни изследвания, проучваха геоложкия и палеонтоложки състав на различни местности на острова и водите около него, биологичните особености на рибите в тези климатични условия и потенциални патогени в променящия се климат, набираха нови данни за ледниците чрез поставените датчици в цепнатини им.

Освен за българските проекти базата ни беше домакин и на няколко чуждестранни учени. Наука се прави в широки екипи, а и поддръжката на базата изискват сериозна спомагателна инфраструктура - електро- и ВиК инженери, логистици, алпинисти, механици, енергетици, строители, полеви асистенти, готвач, лодководач. Там не разчиташ нито на железарията за допълнителни части, нито на магазина за замяна - наоколо витае наситено усещане за общност. Лекар има, но и всеки следи за безопасността на другите. Екипът за поддръжка се справя ефикасно и без излишен шум с възстановяване на тока след буря, всеки помага както може на други екипи, включително и на строителната бригада да завърши новия лабораторен комплекс.

Любов Костова на 13 000 километра от България Автор : Иглика Трифонова Преглед на оригинала

Записите, които направих с повече от 25 души за моите "Картички от пощенски клон 1090", свидетелстват за многообразието от професии, които могат да те отведат до Антарктида, но са и вълнуващи разкази за мечти и важността да работиш в екип. В тези големи екипи сме и ние - хората, чиято цел е да популяризираме науката и учените чрез различни изразни средства - фотограф, оператор, журналист, музикален редактор и организатор на събития за наука.

Остров Ливингстън, на близо 14 000 км от страната ни, е най-отдалеченото кътче от България и място, където общностното усещане е толкова силно, общата цел да доведеш усилията си и тези на колегите до завършек, да постигнеш в името на по-голямата кауза на знание за човечеството, че ти се иска този дух да се пренесе и обратно в "континенталната" ни родина.

Неочаквани открития

Още дълго имам да разплитам нишките на ярките, плътни възелчета емоционална тъкан, в която за мен се превърна Антарктида, но наред с това научих много за себе си. Ето някои неподредени открития.

Антарктическият пейзаж - и изолираност от останалия свят - е най-близкото усещане, че си стъпил на друга планета. Колоритът на привидно монохромните ледници, почти неразличимите контури между облачното небе и приглушеното синкаво-синьо на океана са всъщност изключително нюансирани. Въпреки че нито за миг не почувствах каквато и да било тревожност, гледката на кораба в залива ми създаде отчетливо усещане за сигурност. Не съзнавах колко тихо е на Ливингстън, докато птиците не се върнаха в Атлантическия океан. В антарктически води не видях изплували на повърхността водорасли. Плаващите айсберги са истински величави гледки, чак забравяш колко опасности крият и че всъщност те са се откъснали от ледниците, често заради затоплянето на климата.

Пингвините са истински позьори и много фотогенични Фотограф : Любов Костов

Пингвините са истински позьори и много фотогенични, а тюлените се раздвижват внезапно и на живо бързото им припълзяване е много по-елегантно (и плашещо), отколкото си си представял. Преди да изкараш три дни в протока Дрейк, няма как да знаеш, че не страдаш от морска болест.

Но най-ярките ми антарктически спомени ще останат хората. Личностите, благодарение на чиито технологични нововъведения и в открития океан, и на о-в Ливингстън имаш достъп до интернет. Изключително професионалният екипаж на първия български научноизследователски кораб, които освен умели мореплаватели знаят и как да помогнат на учените на борда да събират проби от дъното на океана, и как да отбележат топло рождени ден на борда. Изследователите, които работят за следващите поколения и за цялото човечество.

Плаващите айсберги са се откъснали от ледниците, често заради затоплянето на климата Фотограф : Любов Костова

Българската антарктическа база на остров Ливингстън функционира от края на декември до края на март. Групите пътуват натам и обратно с различни графици, съобразени с възможностите на базата и нуждите на всеки отделен проект. На 3 април в пристанище Варна пристигна и научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий". Националният център за полярни изследвания започва планирането на 33-ата българска антарктическа експедиция.