На парти като през 1999 година

В момент на пандемия и в който S&P 500 e на рекордни нива, рационалността на инвеститорите със сигурност подлежи на дебат. Но за много стартъпи желанието да излязат на пазара е напълно рационално по две причини.

Първата е свързана със самите финансови пазари. Дяловите инвеститори, които изсипваха милиарди в стартиращите фирми, започнаха да ограничават своите инвестиции още преди пандемията, след като няколкo публични предлагания на компании еднорози се превърнаха в разочарования (Lyft и Uber) или се сринаха (WeWork). В същото време нулевите лихвени проценти принуждават публичния капитал да търси възвръщаемост. Затова и инвеститорите на фондовите пазари са готови да приемат страшно високи оценки на компаниите, казва Лорън Къмингс от Morgan Stanley. "Има огромно търсене от страна на борсовите инвеститори", съгласява се и Брайън Фейнщайн от Bessemer Venture Partners.

Благодат по време на пандемия

Стартъпите искат да се възползват, преди търсенето да се разсее. Затова и много от тях възобновяват плановете си за IPO, спрени преди това заради неуспехите на Uber и WeWork. Има и друга причина за дързостта им - затварянето на икономиките се оказа благодатно за много технологични компании.

Петте големи - Alphabet, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft - процъфтяват, след като изолираните потребители харчат повече време и пари онлайн, а търсенето за облачни услуги от страна на фирмите е ненаситно. На 19 август Apple за кратко достигна пазарна капитализация от 2 трлн. долара, първата американска компания, която направи това. Не само най-големите технологични компании са на плюс от кризата, много фирми, които наскоро станаха публични, също са в подем.

Пандемията подчерта и ускори дигитализирането на бизнеса, смята Сара Кенън от Index Ventures и прогнозира, че тенденцията ще продължи с десетилетия. Пазарите се съгласяват. Доминираният от тeхнологични IPO aкции индекс Renaissance, който включва повечето листнати компании от последните две години, е нагоре с над 40% от януари насам (виж графика 2). Zoom, чието приложение за видеоконферентна връзка се превърна в хит на фона на карантината, учетвори цената на акциите си, откакто се търгува от април 2019 г., и вече се оценява на 78 млрд. долара, компанията за киберсигурност CrowdStrike, която излезе на борсата през юни 2019 г., удвои стойността си от март насам.

Последният бум на публични предлагания обаче подчерта и несъгласието им с процеса на публично предлагане днес. Тромавата процедура е съпътствана с куп документи и може да отнеме повече от година. Освен това е скъпо удоволствие, което обаче се счита за твърде изгодно на Уолстрийт. Само таксите на инвестиционните банки изяждат между 4% и 7% от приходи от IPO, без да се броят разходите за адвокати и други посредници. Стартиращите фирми и инвеститорите посочват и големите ръстове на акциите в първия ден от търговията като доказателство, че цените са занижени изкуствено, за да може големите клиенти на банките да направят бърза печалба. Все пак тези инвеститори са лоялни клиенти на банката, които трябва да бъдат удовлетоворени, докато стартиращите компании стават публични само веднъж.

В търсене на алтернативи на IPO

Горното недоволството в съчетание с желанието за публичност накара някои фирми да обмислят алтернативи. Едната е "директно листване", което Palantir преследва и което Spotify и Slack, фирма за корпоративни съобщения, използва успешно. Asana, която продава уеб базиран софтуер за управление на проекти, може да е друг еднорог, който да поеме "директния път". Чрез него стартъпите смятат, че получават по-справедлива цена за своите акции, отколкото инвестиционните банкери определят, но то не позволяват на фирмите да наберат нов капитал. Затова директното листване е опция само за фирми, богати на ресурси.

Друг маршрут, придобил известност, е чрез придобиване от компания със специална цели (Special purpose acquisition company - SPAC). Toва са изкуствени фирми, които стават публични с уговорката да закупят една или повече частни фирми с постъпленията от листването. След което става изкупуване на SPAC компанията в нея. Тази история обаче не е насърчителна. Много компании, които се възползваха от този модел, се представят под средните нива на възвръщаемост. Но последният пул от компании обещава да коригира недостатъците, като обещава повече преговори за покупната цена, които да направят сделките по-бързи и предсказуеми. От януари до началото на август 60 spacs станаха публични, като събраха 22.5 млрд. долара. През юли Бил Акман, шеф на хедж фондове, стартира собстен SPAC в размер от 5 млрд. до 7 млрд. долара, най-голямата компания за специални цели досега.

Не е ясно дали Силициевата долина ще одобри SPAC процеса от все сърце. Най-голямата технологична фирма, която е използвала процедурата, е Nikola, стартъп за товарни автомобили с нулеви емисии, който сега може да се похвали с пазарна капитализация около 16 млрд. долара. Много предприемачи и техните поддръжници биха се противопоставили фирмите им да бъдат засмукани в кухи компании. Но spacs имат своето място в света на технологиите. На 18 август Кевин Хартц, един от първите инвеститор в Airbnb и Uber, също стартира компания за специални цели. Съобщава се, че Ribbit Capital също планира да създаде такава.

IPO индустрията не се противопоставя на директното листване или spacs, дори ако те са по-малко доходоносни от старата школа. Банкерите прогнозират разнообразно бъдеще за варианти за достигане на борсите, които, да речем, са насочени към конкретни инвеститори и предопределят колко дълго инвеститорът трябва да задържи акциите си. Както обобщава Грег Чембърлейн от JPMorgan Chase: "Не всички технологични компании са еднакви. Те имат различни цели." Докато стартиращите компании искат да спечелят пари, ще им е нужен Уолстрийт, за да ги напътства.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved