Даниел Василев: Досега златото не се е проваляло в ролята си на защитник от инфлация

Виждаме, че финансовата култура у нас се подобрява много през последните години. Това е съвсем логично на фона на глобалните тенденции и на все по-голямата ѝ достъпност. Също така стандартът на живот нараства скоростно. За последните две десетилетия брутният вътрешен продукт на глава от населението се повиши от 1.6 хил. долара до почти 10 хил. долара - ръст от над пет пъти. Има две последствия от това, които влияят върху инвестиционното поведение на българите. На първо място, те имат все повече налични средства за инвестиране, които обаче трябва да опазят в дългосрочен план от силно отрицателните последици на финансовата конюнктура, които в България се внасят косвено и които идват от политиките на Европейската централна банка. На второ, инвестиционното злато и сребро, които така или иначе винаги са били много достъпни инструменти за съхраняване на стойност, стават още по-достъпни и популярни.

Комбинацията от тези фактори води до следната промяна на инвестиционното поведение на българите - търсенето на инвестиционно злато и сребро расте устойчиво през последните години. Тенденцията на повишаващ се интерес започна да се наблюдава още преди 2020 г. Но когато икономиката беше затворена, несигурността се увеличи значително и хората осъзнаха, че безпрецедентното печатане на пари рано или късно ще се отрази и на потребителските цени, през миналата година инвестициите в благородни метали се покачиха значително.

През 2021 г. обаче, когато потребителите наистина започнаха да усещат ефектите от инфлацията, ръстът на продаденото количество инвестиционно злато в България е драматичен, като покупките на населението нараснаха почти три пъти на годишна основа. Мнозина наши съграждани инвестираха в жълтия метал за пръв път през миналата година. Косвена индикация за това е скоростното покачване на покупките на по-малки кюлчета, например на такива с тегло от един грам, които са най-достъпният начин за навлизане в света на инвестиционното злато. Огромно предимство на инвестиционното злато е, че не се облага с данък върху добавената стойност. Така собствениците му не губят моментално значителна част от инвестицията си, както се случва с много други инструменти.

Какво се купува повече - кюлчета или монети?

Купуват се и двете, като превес имат златните кюлчета. Освен вече споменатия завишен интерес към по-малките кюлчета прави впечатление силно растящото търсене и на такива с тегло по 50 и 100 г. през 2021 г. Обяснение за това може да се намери във факта, че колкото по-голямо е златното кюлче или златната монета, толкова по-ниска премия плаща клиентът. Освен това чрез кюлче с тегло от 100 г се съхранява голяма покупателна способност (10.5 хил. лв. към този момент) в малък физически обект с размери от 27 x 47 x 4.5 мм. За сравнение, най-големите високоликвидни монети инвестиционно злато на българския пазар са с тегло от една тройунция или 31.1 г и струват 3300 лв.

Говорейки за това, най-търсените златни монети у нас и през 2021 г. остават Виенската филхармония, австралийското кенгуру и канадският кленов лист с тегло от по една тройунция, както и австрийският дукат (със съдържание на чисто злато от 3.44 г.) и монетите с номинал по 20 франка: Наполеон, Мариана и Вренели (5.8 г. злато).

Какво търси българският инвеститор и може ли да се очертае негов профил?

През изминалата година ясно откроен мотив за покупка e високата инфлация, съчетана с високите инфлационни очаквания. Те обаче не са единствените причини за инвестиция в злато. Някои хора предпочитат да изтеглят спестяванията си от финансовата система и да ги инвестират в реални активи, каквито са инвестиционното злато и сребро. Основанията да го направят са много. Други са на мнение, че имотите не запазват добре стойността във времето, а Европейската централна банка наскоро отново изтъкна, че секторът е застрашен от взривяването на пореден имотен балон.

Трудно е да се направи конкретен профил на инвеститорите в благородни метали. Инвестиционно злато предизвиква интерес у хора на всякаква възраст и пол, етап на кариерно развитие и сфера на дейност. Може да се каже най-общо, че ги обединяват два фактора - първият е, че проявяват интерес към случващото се в икономиката и финансите в Европа и в България в частност, а вторият, че разполагат със спестявания и искат да предпазят спестяванията си от рисковете в бъдеще.

Какви са очакванията ви за пазара на злато в краткосрочен и средносрочен план?

В краткосрочен план, т.е. тази година, може да се очаква пазарът на златото да е пряко свързан с очакванията на инвеститорите за мерките на централните банки срещу инфлацията. Цената на златото се определя основно на борсата COMEX в Ню Йорк, респективно е следствие от представите на нейните участници. Тъй като те заеха изчаквателна позиция, цената на златото се запази като цяло стабилна през второто полугодие на 2021 г.

Ако през тази година видим продължаваща и висока инфлация и централните банкери не изпълнят поетите ангажименти (ликвидиране на програмата за количествени улеснения към март и трикратно увеличаване на основния лихвен процент в САЩ например), цената на златото по всяка вероятност ще се върне към растеж. Но ако лихвите по облигациите в САЩ се покачат, има шанс те да ѝ се отразяват негативно.

Подобно движение нагоре обаче не е твърде вероятно да бъде допуснато от Федералния резерв, който едва ли ще успее с лека ръка да увеличи лихвите, защото тогава обслужването на колосалния дълг на САЩ ще стане твърде скъпо, да не говорим за унищожителните ефекти, които увеличаващо се равнище на лихвата може да окаже върху домакинствата и бизнеса. Последните стоят върху много повече кредити, отколкото през 2008 г., а причината за това е ултраниската цена на кредитирането през последните години.

Трябва да имаме предвид, че администрацията на президента Байдън тепърва иска да увеличава разходите, за да реализира мащабни нови програми. Тя има нужда от средства, които да разходва, а не с които да обслужва дълговите плащания. Съдейки по финансовата история, нямаме основание да очакваме, че Федералният резерв няма да направи всичко възможно, за да осигури нужната ликвидност за това.

При инвестиционното злато, ако се запази тенденцията от първите три тримесечия, през които покупките на златни монети и кюлчета глобално почти достигнаха стойностите си за целите 2019 и 2020 г., можем да очакваме 2021 г. да е най-силната година от началото на миналото десетилетие. Причината са вече споменатите фактори, особено високата инфлация. Тъй като е по-вероятно тя тепърва да започва да се покачва, а не да спада, към момента индикациите са, че високият интерес към физическото злато ще продължи и догодина, включително и в България.

В по-дългосрочен план, дори и цената на златото да остане потисната за известен период от време, тя несъмнено ще се върне към растеж. На първо място, яростното печатане на пари през последните години ще продължи да обезценява всички фиатни валути, даже и програмите за извънредни мерки да бъдат прекратени. Това наблюдавахме и през Голямата рецесия. След преустановяването на първите три рунда на количествени улеснения, щатският долар изгуби 15% от стойността си още преди началото на 2020 г. и пандемията. Исторически обратнопропорционалната зависимост между покупателната способност на валутите и цената на златото е много силна.

На второ място, съдейки по циклите в златодобива, до 2030 г. е вероятно той да се запази стабилен или да нараства, но след това шансовете са, че ще се понижи, което в по-дългосрочен план би оказало подкрепа за растящата цена на златото. Причината е спадът на откритията на ново злато след 2005 г., а средно отнема 15 години преди доказването на нови запаси да се превърне в добив.

Проваля ли се златото като актив за защита от инфлацията?

Златото поевтиня с 5% от началото на 2021 г. Но ако се вземе само това предвид, жълтият метал и инвестицията се изваждат извън контекст. В общия случай купувачите на инвестиционно злато не придобиват кюлчета или монети с идеята да ги препродадат веднага, а целят да ги съхранят в дългосрочен план. Затова моментният спад на цената на практика не се отразява върху повечето потребители.

А въпреки изстрелването на борсите до исторически равнища по-рано през годината, в дългосрочен план инвестиционното злато остава един от най-добрите активи за запазване на покупателната способност. От 1971 г. досега доларът губи 85% oт покупателната си способност, индексът Dow Jones Industrial Average се покачи с 4607%, а златото - с 5042%. За последните две десетилетия то отново се представя по-добре от повечето борсови индекси: DJI нараства с 217%, Nasdaq с 581%, S&P 500 с 284%, а златото - с 478%. Да се върнем на българина, спестил 10 хил. лв. преди две десетилетия. Както стана ясно, в реално изражение за този период той би загубил около 60% от реалната им покупателна способност. Ако обаче ги беше вложил в инвестиционно злато, при тогавашната цена от 305 долара за тройунция той щеше да разполага с 15.6 тройунции, които към днешна дата щяха да струват почти 60 хил. лв.

Затова не може да се каже, че заради ценовото си понижение в много кратък времеви интервал от една година златото се проваля като защитник срещу инфлацията. Жълтият метал блести в тази роля в дългосрочен план и именно с тази цел в него инвестират повечето хора.

Усеща ли се влияние на криптовалутите върху цената на златото?

Криптовалутите привличат вниманието на някои инвеститори през последните години, но те са много по-малък пазар от златото. Разликата между пазарните капитализации на двата е над дванадесет пъти. Затова трудно можем да говорим, че те оказват съществен натиск върху жълтия метал. Освен това пред тях тепърва има много предизвикателства - Китай вече забрани копаенето им и транзакциите с тях, a Швеция вече поиска да се забрани добивът им в Европейския съюз.

Не трябва да забравяме много важен аспект на финансите в бъдеще - самите централни банки се очаква да въведат дигитални криптовалути, например дигиталното евро. А от историята е ясно, че този вид институции не харесват конкуренцията на емитираните от самите тях валути, така че може да се очаква в бъдеще да видим опити и от тяхна страна за потискането на криптовалутите.

Интервюто взе Тодор Тодоров