Честна ли е търговията на американския фондов пазар

На обикновен език думата equity означава справедливост. За инвеститорите или борсовите брокери обаче тя е дял от собствеността. Английската дума има две значения благодарение на Върховния съд на канцеларията в Англия (English Court of Chancery), който действа от около XV в. до XIX в. и издава решения в миналото, базирани на equity, или честността, а не на общите закони. Съгласно обичайното право кредитополучател, който е пропуснал плащане на ипотека, ще загуби земята си, но в Английския канцеларски съд може да си върне обратно, след като си погаси дълга. С течението equity започва да означава собственост на дял в самия имот.

Днешните правни и регулаторни системи имат за задача да гарантират, че финансовите пазари са справедливи. И Гари Генслер, ръководителят на Комисията за ценни книжа и борси, американския надзорен орган на пазарите, не е доволен. В реч на 8 юни той изрази притеснение, че "сегментацията и концентрацията на пазара" означават, че вече няма "равнопоставени условия" на фондовия пазар. "Не е сигурно, казва той, че пазарната система е възможно най-справедлива и конкурентна за инвеститорите."

Справедливият пазар е прозрачен, достъпен и използва разумен метод за уреждане на сделките между купувачи и продавачи - помислете за публичен фермерски пазар с ясно посочени цени и стройна опашка. Преди десетилетие това беше прилично (опростено казано) описание на повечето сделки с акции. Три четвърти от тях по обем се провеждаха на публични борси; само една четвърт са направени извънборсово. Вече не е така. През 2021 г. по време на манията по meme акциите, когато инвестициите на дребните инвеститори доведоха до покачване на акциите на GameStop, делът на сделките извън борсата нарасна до рекордните 47%. Много по-малко вероятно е търговците на дребно да изпълняват поръчките си на публични борси, отколкото институционалните инвеститори. Повече от 90% от поръчките на дребно се изпращат до концентрирана група от маркетмейкъри, които плащат на брокери, за да им доставят поръчките (практика, наречена плащане за поток от поръчки).

На пръв поглед тази система очевидно не е лоша за инвеститорите на дребно. Брокерите - Charles Schwab, да речем, или Robinhood - са длъжни да търсят "най-добро изпълнение" за своите клиенти. За да насочат поръчка на дребно към маркетмейкър като Citadel Securities или Virtu, те трябва да предложат по-добра цена от публичните борси - така наречената "национална най-добра заявка и оферта" (national best bid and offer или NBBO) - процес, познат като "подобряване на цената". Това означава, че търговците на дребно вероятно получават по-добри цени от повечето институции. Маркетмейкърите са щастливи да плащат за поръчките, защото потоците не са рискови. Лесно е да се съпоставят търговските потоци един срещу друг. Чрез откриването на реципрочни позиции те могат да дадат по-ниска цена от най-добрата оферта на купувача, по-висока цена от най-добрата оферта на продавача и дори остава излишък - част от който плащат на брокера, а останалата част запазват за себе си. Плащанията означават, че брокерите може да не начисляват комисиони на клиентите си.