Хорърът на българския фолклор, или защо "Мамник" на Васил Попов успя

Васил споделя, че е силно повлиян от филма "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова. В него главният герой Камен изпада в кома след катастрофа, а според древна легенда в неговото родното село има песен, която възкресява. Във филма се виждат баби от село Пирин, които пеят стари фолклорни песни. Васил отива в същото село и случайно попада на същите тези възрастни жени, които се събират до ден днешен да пеят в местното разпадащо се читалище.

Романът "Мамник" от изд. "Ерове"

"Много исках да вградя тази сцена на пеещите баби в книгата си, затова и написах, че припяват зловещата народна песен за плътеника (мъртвец/вампир)." В реалния живот бабата на Васил, която живее наистина в трънското село Филиповци, не се събира с нейни приятелки да пее народни песни, но всичко останало, от диалекта, който говорят местните, до обичаите и преданията им, е автентично.

Актьорът Владимир Пенев изиграва ролите в аудиосериала и местния говор на някои от героите впечатляващо. "Всъщност малко смекчих диалекта, иначе нямаше нищо да разберете", смее се Васил. Той прекарва много лета при баба си в този край, затова и му е лесно да пресъздаде ежедневието в селото, в което има и старчески дом.

Един от главните му герои - Емил Славов, е възрастен мъж от дома за стари хора. "Темата за идеализирането на възрастните хора на село ми е много болна, това е форма на предразсъдък - придаваме им някакви качества на мъдреци, а те са хора като нас", казва писателят. Именно затова той държи да постави дядото Емил и вражалицата Дана в позицията на главни действащи лица, но реалистични от психологическа гледна точка. Възрастните му читатели и слушатели оценяват това - "на панаира на книгата дойде една жена на над 80, която беше пътувала от Банкя за автограф, не очаквах, че хорър трилър би я привлякъл".

Драговски камък, връх в Гребен планина, Трънско. Място, което има стратегическа роля в "Мамник" Фотограф : Васил Попов

Васил Попов е чувал често в детството си, докато е бил в Трънско, за разделените села и семейства, за българските земи и за българите, откъснати от България по силата на Ньойския договор и станали част от Сърбия. "Тази история няма как да не присъства, ако се пише за този край, всеки помни, има роднини, има пострадали овчари, застреляни през онези години от сръбски граничари, защото са гонили овцете си например", обяснява Васил. Тук идва трудната задача да вплете реалните исторически събития в един хорър трилър. Истината е, че е успял, а за това се иска талант, не само познаване на историята и човешката психология.

"Не трябва да казваме, че само българи са били жертвите, има нюанси, българските революционери от "Въртоп" са правили и атентати, изнудвали са и българи от района за пари и оръжия, сложно е", признава писателят. През 1934 г. Вътрешна западнокрайска революционна организация "Въртоп" е забранена от новото правителство в България на деветнадесетомайци и повечето й членове са изпратени в трудови лагери, а по-късно, по времето на комунизма, някои от тях са и разстреляни, което Васил Попов описва в книгата. "Въпреки травмата гледах да уравновеся и информацията да не натежава на слушателите и най-вече да не заприличам на националист, който вижда черно-бяло, да не ме помислят хората за избирател на "Възраждане". Той допълва, че когато пише за една общност, човек може да едновременно да я критикува и да я обича - "пиша, че някои хора от Трънско са серт, така си е, няма какво да си кривим душата". Писателят е категоричен, че същото важи и за България - може да я критикува, да показва и добрите, и лошите моменти от историята и пак да я обича.

Докато разговаряме, не пропуска да погледне на ситуацията с хумор - "в Трънска Банкя границата минава през двора на една българка, чиято външна тоалетна остава в съседната държава и всеки ден буквално преминава така наложената граница за естествените си нужди". По принцип Митака е героят, който разведрява обстановката в "Мамник" и пуска всякакви шеги, дори когато е много страшно. А страшно наистина става, когато слушателите или читателите се запознаят с демонични същества от българския фолклор, за които едва ли са чували, като мамника (черна птица) или като плътеника (вампир). "Много ми се иска да опознаем народните ни поверия и предания - те са необятни, а понякога и мрачни и съдържат много по-интересни сюжети от идеализираните самодиви и юнаци", казва Васил. Другият важен урок, който според него можем да научим от народните песни, е изключително доброто разказване на история - "българските песни спират точно където трябва, краят често е загатнат". Като възпитаник на Немската гимназия в София той може да прави паралели между германския и българския фолклор.

Още като ученик Васил Попов печели литературен конкурс с разказ, написан на немски, и като награда заминава за Австрия, където участва в уъркшоп по творческо писане. Там се научава да не се плаши от конструктивна критика, да я приема като начин да подобри писането си, да не е докачлив. "Също така се старая да напиша роман, в който да има история и сюжет, читателите да могат да преразкажат събитията. И аз обичам висока литература, но това не означава, че трябва да е скучно", казва Васил Попов. Дебютът му е със сборника "Вълчи разкази", за които се е вдъхновил от Йордан Радичков, Петър Делчев. Той има отличие и от конкурса "Сборище на трубадури" на името на Агоп Мелконян.

С "Мамник" Попов печели конкурса на Storytel Studio за оригинален аудиосериал. "Много внимавах за тънкостите - например всеки епизод трябва да завършва с някоя кукичка, нещо любопитно, така наречените cliffhangers - кулминация, която обаче няма своята развръзка, за да продължат слушателите да слушат и следващия епизод", обяснява Васил. Според него в романите е по-лесно, защото няма нужда във всяка глава да има такива хватки. Другата трудност, с която се сблъсква, е, че не е хубаво да има бележки под линия, които разсейват много в една аудиокнига. Също така се опитва да придаде на всеки от главните си герои някоя езикова особеност, за да може лесно да се разпознава: дали ще е трънският диалект, разговорният съвременен език или повтарящите се реплики на Венци, който страда от деменция.

Въпреки страстта си към литературата Васил Попов завършва екология в СУ и като еколог участва в един проект на National Geographic, по който пътува из малко познати интересни места из България. Познанията си на учен влага в следващия аудиосериал "Пермафрост", който ще има своята премиера в Storytel на 21 февруари. Действието този път се развива на Антарктида, о. Ливингстън, и отново ще има хорър и трилър елементи. Пермафрост са вечно замръзналите почви, ще чуем за племена от Аржентина и Чили. На Попов му отнема 3-4 месеца да направи проучвания за живота на Антарктида.

Паралелно с това Васил Попов пише сценарий за сериал по БНТ, продуцент е Захари Бахаров, а режисьор ще е Валери Милев. Когато му остане време, се съсредоточва върху продължението на "Мамник", за което обаче не иска да ни сподели нищо предварително. Какво се случва с връзката на Божана и Лазар и дали той се връща в гроба ще разберем чак когато излезе новата част.