Термопомпите стават все по-популярни. Вече и в България

Едно от главните предимства на термопомпите като метод на отопление е, че работят с електричество и за всеки 1 кВтч отделят между 3-5 кВтч топлина. Това означава, че комбинирането им с ВЕИ в дома с мощност до 10 кВт (за каквито има и европрограми) би намалило още повече разходите.

Термопомпите са една от технологиите, на които разчита и част от визията на REPowerEu за декарбонизацията и постигането на енергийна независимост за семействата. Субсидии за тях и други алтернативи за отопление в размер около 113 млн. са предвидени и в европрограмата "Околна среда 2021-2027". Целта на програмата е да подпомогне семейства, които са в риск от енергийна бедност и получават социални помощи за отопление с подкрепа за фотоволтаични инсталации (вкл. батерии), при условие че използват за отопление термопомпа "въздух-въздух", което буквално е климатик.

Въпреки всичките си предимства обаче в момента термопомпите не са перфектното решение за всеки дом. За това трябва да имате няколко неща предвид, преди да тръгнете към магазина, за да си купите и вие.

Какви видове има и как работят

На пазара съществуват четири вида термопомпи, но два от тях са обвързани с изграждането на подземни инсталации и сондажи и използват геотермална технология. Те са подходящи предимно за самостоятелни домове, и то не всички - тези технологии са по-специфични, изискват повече площ и финансови ресурси и не са широко приложими в градска среда, доминирана от блокови пространства. Все пак използването им и в градове е възможно, ако в тях вече има изградена система с общи геотермални източници. За един такъв проект обаче трябва да има общ консенсус за групова инвестиция - нещо трудно приложимо в България, където дори убеждаването на съседи за саниране на блок е предизвикателно.

Двата най-популярни и широкоразпространени видове термопомпи в момента са "въздух-въздух" и "въздух-вода". Сходното между двете инсталации е, че и двете имат нужда от външно тяло и извличат топлина от външния въздух. Термопомпите "въздух-въздух" осигуряват отопление на помещенията, като доставят топъл въздух с помощта на климатични камери в определени помещения или около дома чрез поредица от канали. Те могат да се използват за по-ефективно охлаждане и отопление.

Главното предимство на термопомпите "въздух-вода" е, че те могат да осигурят битова гореща вода без необходимост от отделна система. Вместо въздух те подгряват вода, която се използва за локално парно, бойлер или охладител. Те са и по-предпочитаният и търсен модел както в страната, така и в Европа, според данни на Европейската асоциация на термопомпите (EHP). Моделът "въздух-вода" може да бъде пригоден да използва съществуващи инсталации за парно, бойлери, подово отопление и др., което практически означава, че те могат да се използват като заместител за стари котли на газ или твърдо гориво.

И в двата случая трябва да се вземе предвид, че за външното тяло трябва да бъде отделено достатъчно пространство, за да може да извлича топлина от въздуха. Така технологията може да не е докрай ефективна в общи жилищни сгради, ако има множество от съоръженията в директна близост едно до друго или недостатъчно пространство между блоковете. Тя е обаче идеална за ефективна за къщи и нискоетажни постройки.

Друг важен фактор за ефективността на термопомпите е изолацията на сградата. При домове с лоша изолация - това често са стари блокове и къщи, това ще означава по-високи сметки за отопление заради течове на топлина. При новото строителство, където принципно има по-високи нива на изолация, технологията би била силно ефективна. Но това правило е валидно за всички видове отоплителни съоръжения и обикновено е първото, за което трябва да се помисли при смяна на отоплителната система.

В зависимост от площта на дома и сложността на системата, една нова инсталация с термопомпа би изисквала между 4.5 хил. и 28 хил. лв. инвестиция - зависи от различните видове модели и типове, както и всички екстри към тях от типа на дистанционно управление, система за мониторинг и т.н.

Какви ще са текущите разходи

Може би най-важният от въпросите е именно до каква степен такава инсталация е ефективна и би могла да се "избие" при сегашните цени за отопление на пазара. Нека вземем едно жилищно пространство с от 80 кв.м и височина на таваните от 2.5 метра. Нека в първия случай този експериментален дом да е добре изолиран апартамент. Тогава той би имал нужда от около 1800 кВтч енергия на месец, за да се поддържа топъл. Тази топлинна енергия може да се получи от термопомпата с 400 кВтч ток, който при сегашните цени на регулирания пазар за бита (около 21 ст./кВтч) ще струва около 84 лева месечно. В момента най-близо до това като стойност е отоплението с природен газ, където вече има уреди на пазара с КПД от 93%, което при сегашната цена на природен газ от 98 лв. на мВтч означава по 193 лв. на месец. Най-скъпо в тази ситуация би било използването на нафта - между 450-625 лв. и електрически радиатор между 315-450 лв.

Нека във втория случай експерименталният дом да е същият размер апартамент без изолация. При такива условия цената скача със средно около 50 лв. за всички методи за отопление, но разлика в позициите няма. Ако домът е малка къща със същите размери, то тенденцията продължава да се запазва - термопомпата остава най-евтиният метод на отопление с около 100 лв. на месец при добра изолация и около 120-140 лв. без.

Друга опция, която наскоро набра популярност, е отоплението на пелети, където два са основните фактора - закупуването на качествен котел и качествени суровини за горене. През зимния сезон средното потребление на пелети е между 3 и 7 тона в зависимост калоричността им. Ако вземем средна цена от около 550 лв. на тон, и консумация от 5 тона, то сметката за целия отоплителен сезон излиза 2200 лв., което прави по 350 лв. на месец. Разбира се, следващия зимен сезон ситуацията може да е различна, тъй като сега цените бяха много високи.

Много е важно обаче не само месечния разход за отопление, но и първоначалната инвестиция в системата. Макар и най-евтина опция, термопомпата е сред най-скъпите като цена за закупуване. Дори да спестява по 100 лева на месец, пак ще са нужни над 10 години, за да се избие инвестицията от около 15 хил. лева. В същото време климатик за 2000 лв. може да осигури сходен месечен разход, но пък и различен комфорт. Газовите котли пък са по 5-8 хил. лв. и по-високата месечна цена реално се спестява от първоначалния разход. Същата е логиката и с пелетите, където камините за изгаряне са около 3 хил. лева. А дори при по-скъпите опции за отопление - с електрически радиатор или духалка, общият разход (инвестиция плюс месечни сметки) излиза в подобен порядък, тъй като първоначалната инвестиция за уредите е много ниска - между 50 и 250 лева.