Светла Костадинова*
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Икономическата криза изправи правителствата пред редица проблеми – огромни публични разходи, изключително поставяне под съмнение на уменията за добро управление, необходимост от оптимизиране на дейността и повишаване на ефективността на администрацията.
Изследване на ОИСР от 2009 сред 22 страни показва, че 16 от тях са включили електронното правителствокато един от подходите за справяне с ефектите от кризата и намаление на разходите за функциониране на публичния сектор. Страните насочват усилията си към увеличаване на ефективността и намаляване на прахосването на публични средства, за да се използва всеки възможен ресурс за възстановяване, към повишаване на доверието на обществото към администрацията и увеличаване на качеството на публичните услуги.
Когато говорим за реформа на администрацията, е добре да знаем три изключително важни факта:
В България държавата ще отнеме около 40% от всичко произведено от икономиката през 2010. Този неприятен факт прави работата на администрацията изключително важна. Тя трябва да е ефективна, предвидима и прозрачна;
За последните 10 години разходите от новите правителствени регулации в България възлизат на 4.27 млрд. евро. От тях 58.3% произлизат от хармонизиране с европейското законодателството, а останалите – 1.78 млрд. евро, произтичат от националното законодателство. Когато администрацията работи, без да знае какви са ефектите от създаваните от нея правила (а тя не знае, защото не анализира), то ние всички плащаме огромна цена, която десетократно надхвърля разходите за заплати и сгради на чиновниците.
Публичният сектор в България е силно неефективен – той може да постигне същите резултати с два пъти по-малко средства.
Сами по себе си тези факти са достатъчни за бърза и мащабна административна реформа. Ефектите от кризата и липса на приходи в бюджета са друг аргумент. Международните сравнения също са безмилостни, когато се оценява необходимостта от реформа.
Да не забравяме и правилото, че ако едно правителство иска да му вървят работите, то сред първите бързи реформи задължително е тази на администрацията, за да разчита на "съдействие" и да няма вътрешна съпротива. В крайна сметка администрацията е тази, от която се очаква да провежда трудните публични политики в съответствие с приоритетите на правителството.
Новите управляващи показаха, че са наясно с повечето от посочените факти и затова административната реформа е една от първите, които започнаха. Надеждата е, че ще се използват безбройните анализи на капацитета и състоянието на публичната администрация и ще се действа бързо.
Администрацията сега
Данните показват, че заетите в държавното управление са 129 642 души към септември 2009. Ето и някои факти за ориентация:
- В периода февруари – април 2009 са назначени общо 2521 души
- Само за първите два месеца на новото правителство (август – септември 2009) са освободени или са напуснали 2682 души. Равносметката от началото на годината е 161 души по-малко към момента
- Администрацията през септември 2009 е на нивото от февруари 2005
- Администрацията расте с около 40% за 2001 - 2009
- В същото време населението намалява със 7% за 2001 - 2009.
Всичко това прави спешна реформата на администрацията, защото това положение създава проблеми - високи държавни разходи, корупция, данък "чиновник" върху бизнеса, липса на ефективен контрол и отчетност върху работата ("програмните" бюджети не са програмни). Това пък затруднява непосилно възстановяването на икономиката.
Абсолютният минимум
Първата стъпка е правилното послание на правителството към обществото и самата администрация.
Трябва да стане ясно, че каквито и реформи да има, те ще целят а) по-добро управление на огромните публични ресурси, които държавата изземва, б) високи заплати на малко на брой, но ефективни чиновници, в) ниски разходи на бизнеса да работи с администрацията и г) прозрачност.
Ясно поставените цели позволяват и първата крачка - незабавно механично намаление на администрацията поне с 15%. Това беше и намерението на финансовия министър, като постави цел за всички министерства до края на 2009.
Резултатите не са обнадеждаващи. По данни на финансовото министерство само три администрации успяват към ноември с постигането на целта (МВнР, МС и МО).
Защо е възможно подобно механично оптимизиране от 15%, сега и веднага:
- няма пари – най-логичната и самодостатъчна причина за съкращаване
- ниски заплати за много хора – единственият вариант администрацията да привлича и задържа квалифицирани и мотивирани хора е, като предоставя добри условия за работа и добро заплащане
- има много незаети бройки – по неофициални данни те са повече от 7000, или средно поне по 5% за всяка структура
- вече се предлагат електронни услуги от някои администрации, които просто не изискват същия брой чиновници - има много припокриващи се дейности.За тези 15% съкращения не е необходимо да се търсят конкретните причини във всяка структура, тъй като те са различна комбинация.
Важното е, че ако дори и тези минимални съкращения не бъдат направени до края на 2009, шансът нещо да се промени е нищожен.
Истинската реформа
Разбира се, като говорим за административна реформа, нямаме предвид само и единствено съкращения на хора. Всъщност реалната реформа е в оттеглянето на държавата от много дейности, които тя просто не трябва да изпълнява.
Проблемите са много - отпаднали функции на структури, ниски заплати, липса на комуникация и съгласуване в работата между структурите, припокриване на дейности, неприсъщи дейности, липса на законово основание за дейности, изпълнение на несвойствени за администрацията дейности, структури с много нива на управление и множество териториални звена, финансиране изцяло от държавния бюджет на остарели и неактуални функции, липса на резултати, непостигане на поставени цели, ниска ефективност и корупция.
Всичко това се знае и затова същинската административна реформа може да започне още от 2010 г. и бързо да постигне резултати. Ето и най-важните стъпки:
- Сливане на звена и структури със сходни и дублиращи се функции; както и преобразуване на структури и звена със стопански функции в търговски дружества или държавни предприятия
- Съкращаване на териториални звена – почти всяка администрация в момента има регионални подразделения, дори и тези, които не работят активно с граждани/бизнес – това означава хора, сгради и редица други разходи, които могат да бъдат силно оптимизирани
- Е-правителство – закупените компютри, проведените обучения, създадените стотици интернет страници, купените хиляди е-подписи трябва да се използват за ефективни административни услуги.
Според изследване на НСИ от 2007 държавната администрация поддържа общо 488 административни регистри и информационни системи като най-много са регистрационните, следвани от създадените във връзка с лицензионен и разрешителен режими. По-голямата част от данните в регистрите и информационните системи се съхраняват на електронен носител и в по-редки случаи – на хартиен, а при повече от 65% от институциите оригиналът на данните се съхранява предимно на електронен носител, което значително улеснява достъпа до информация.
С други думи, няма извинение да не се предлагат е-услуги от администрацията и това трябва да е задължително за нея. Това ще позволи силно намаляване на чиновниците, бързи и евтини услуги, прозрачност и намаляване на корупцията.
- Приватизация – на обслужващите звена и структури, всякакви съпътстващи дейности. Държавата не трябва да печата материали, да организира събития, да поддържа и ремонтира сгради и машини.
Всичко казано досега ясно представя избора пред правителството – то може да имитира реформи като предишните или да започне бързата промяна. Едно трябва да се помни – колкото по-голяма е администрацията, толкова по-малко ще расте икономиката. Повечето чиновници означават повече разходи, т.е. по-високи данъци; повече регулации, т.е по-голямо бреме, а всичко това не стимулира хората да работят, инвестират и рискуват.
Възстановяването на икономическия растеж и създаването на работни места може да се случи по-бързо, ако размерът на държавата, и в частност на администрацията, е по-малък.
* Авторът е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика
6 коментара
Е-правителство може да оптимизира разходите с 10% (или спестяване на 1.4 млрд. лв. според БСК).
Дано да стане!
Рядкост е да се срещне толкова логично написано мнение по мащабен проблем.Поздравления за автора и дано мнението му да стигне до нивата взимащи решения.
Сив сектор = 12 млрд. лв.
Е-правителство ще спести 1.4 млрд. лв.
Спиране на теча в железниците ще спести 0.4 млрд. лв.
Въобще не сме най-бедната държава...
Хубава статия, обаче статистиката трябва да се ползва коректно. През декември 2008 г. наетите в сектор Държавно управление, са 134 447 лица, а през януари 2009 вече са 129 533 или 5 хиляди по-малко. Ако човек си направи труда да провери ще види че всяка година се случва нещо подобно, така че ако се сравнява е коректно да е за една година назад, през съответния месец ;)
2005 януари 127 397 – декември - 133 571
2006 януари 131 945 – декември – 133 665
2007 януари 131 498 – декември – 133 909
2008 януари 131 197– декември - 134 447
Септември 2008 заети – 133 231 / Септември 2009 заети 129 642
Така че си има реално съкращение на 3500 човека. Администрацията реално се раздува в периода 2003-2005 и трябва да се анализира дали нещо е наложило това, например създаване на структури евро фондове и т.н. , които до тогава е нямало или просто се раздува щата.
Иначе не нормално бизнеса да произвежда 3 пъти повече с почти същите хора за периода, а администрацията да се увеличава независимо от технологичното обновление.
И още нещо, ако имам 100 човека на щат, включително 4 портиери и взема да намаля администрацията с 4% като аутсорсвам тази дейност на частна фирма увеличавайки разходите за външни услуги, дали обществото ще е щастливо че има по-малко чиновници. Примера може да е с ИТ специалисти ако не харесва някой портиерите :)
Най-важно е колко процента изземва държавата, другото е ала бала ;)
За едно от твърденията ви може да се поспори: "В България държавата ще отнеме около 40% от всичко произведено от икономиката през 2010." - държавата не го отнема, тя го взема и пак го връща, основно за три неща:
- заплати на държавни служители (те ги изхарчват и парите пак се връщат в икономиката)
- покупки на стоки и услуги по държавни поръчки (парите директно се връщат в икономиката)
- плащания по лихви за държавни облигации (парите се връщат в тези, които са купили облигациите)
Така че истинският разход за обществото е в това, че има една прослойка, която не създава директно продукт, а тъй да се каже, трябва да помага на останалите да го създават по-ефективно. Само че това важи не само за държавните служители, ами и за много други в обществото (например адвокати, консултанти, финансисти, и т.н.). Едва ли и 10-20% от хората по света наистина създават нещо, останалите може да се каже, че им дават акъл как да го правят по-добре. Дали добавят стойност, или просто паразитират, е спорно.
Аз предлагам проста, но е фективна мярка - всички администратори, които работят директно с граждани/фирми се уволняват. Прави се конкурс и след това те се назначават на минимарна работна заплата. Към нея се начислява определена сума за всеки гражданин, който е получил услуга (но не един документ, а цяла услуга - ако тя се състои от три стъпки, се плаща за трите, но не ако са били свършени само две). Тези пари за услуга се определят с Наредба на МС и всяка услуга се оценява различно според труда, необходим за постигането ѝ.
Очаквани резултати:
-работата може да се измери по единен стандрт: тоест ако държавния чиновник си говори по телефона, а не работи, той ще губи пари;
-стимулира се работата на по-малко служители (ако един може да свърши работа, която сега вършат трима, то ще получи повече).
Проблем: това може да стане само при сериозна воля на правителството и непреклонност пред исканията на разни „наши хора“. И конкурсите трябва да са прозрачни...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.