Когато ДДС удари...

-  а преди дни беше отчетен драматичният 23% спад на приходите в бюджета спрямо година по-рано, което означава, че ако продължаваме по същия начин, в края на годината ще бъде отчетен огромен дефицит от около 2 млрд. лева.

Всичко това даде кураж на премиера Бойко Борисов да обяви през седмицата, че ще прибегне до най-лесното решение за пълнене на бюджета - вдигането на ДДС от 1 юни. Първо ще го вдигнем много, после много ще го свалим, беше посланието на министър-председателя. Вицепремиерът Симеон Дянков и икономическият министър Трайчо Трайков - двамата, които би трябвало да формират позициите по тези теми в правителството, се обявиха против. Но парадоксално, това няма никакво значение.   

И какво?

Данък добавена стойност, който облага всички стоки и услуги, потребявани в страната, формира най-голям дял от приходите в бюджета. Затова малко вдигане на ставката води до голям фискален ефект, докато тежестта се разпределя равномерно между най-много хора. Това прави ДДС най-подходящ за вдигане в ситуация като сегашната - когато правителството не иска да си съкрати разходите, но пък намалелите приходи заплашват стабилността. Но какъв ще е ефектът върху икономиката? 

"Никой не знае (с точност - бел- ред.) - вдигали сме ДДС само по време на хиперинфлация, така че трудно можем да изолираме ефекта му", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. 

На теория повишението на данъка ще бъде последвано от повишаване на инфлацията, защото е логично тежестта да бъде пренесена в цените на стоките. Изследвания сред страните от ЕС показват, че 1 процентен пункт по-висок косвен данък вдига цените с 0.3 процентни пункта. Дали зависимостта ще е същата по време на криза, видим след няколко месеца. Досега правителството прогнозираше 2.4% средна инфлация. Няма обявена нова прогноза, която да отчита намеренията за вдигане на ДДС.  По-лошото е, че когато всичко поскъпне, хората ще започнат да купуват по-малко. Свиването на вътрешното потребление е един от основните проблеми на кризата и е лошо, че новият ДДС ще удари в същата посока. Последните данни показват, че спадът в индивидуалното потребление е 8.7% (а годишна база) през последното тримесечие на 2009 г., след като предходното тримесечие беше вече с близо 5% надолу. Това дава основание и за най-песимистичните прогнози, според които икономиката ще се свие за втора поредна година, и то в момент, в който основните ни търговски партньори вече са излезли от кризата. (През 2009 г. спадът беше 5%, най-лошите очаквания за тази година са за още 1.5% надолу.)

Освен това колкото повече растат данъците, толкова по-големи са стимулите да се избягва плащането им. Така че няма да е изненадващо, ако по-високият ДДС доведе до по-слаба събираемост и по-малко приходи спрямо мечтаните от правителството. Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, вдигането на ДДС ще засегне по-сериозно имиджа на страната и ще бъде отчетено като общо покачване на политическия риск. По думите му покачването на данъците ще послужи като сигнална лампа за международните анализатори и ще ги накара да запитат дали нещата са се влошили до такава степен, че е необходимо да се стиха до такава крайна мярка. Още повече че България не е сред страните в ЕС с ниски ставки на ДДС.

Лош сигнал дава и ударното вдигане на ставката - 4 процентни пункта е сериозна промяна. От всички страни, които вдигат ДДС напоследък, единствено Унгария, която потърси помощта на МВФ, за да не фалира, си позволи нещо подобно - от 20 на 25%. В  Германия увеличението е с 3 процентни пункта. Всички останали страни са вдигали с максимум 2 процентни пункта.

Така е най-лесно

Тъжното е, че до подобна мярка, която попарва надеждите за скорошно излизане от кризата, можеше да не се стига. Правителството пропусна важни месеци, в които можеше да съкрати държавни служители, да ореже разходи, да продаде предприятия и така да закрепи бюджета. Кабинетът спечели политически комфорт, но се стигна до заплашително голям дефицит, който сега трябва да се покрива. Накрая пак ще се стигне до свиване на доходите, но за това няма да е виновен директно премиерът Борисов, а инфлацията, и няма да са "наказани" неефективните звена в икономиката, а всички.

"Онова, което всъщност ще се получи, е да се замести правенето на реформи в неефективни системи... с търсене на начини да се увеличат приходите. Най-сигурният и най-неутралният е през ДДС", коментира пред радио "Дарик" Красен Станчев, председател на Института за пазарна икономика.

Ако трябваше да вървим по по-трудния, но сигурен път, нямаше да са възможни и малките политически луксове, на които премиерът, изглежда, много държи - като например навръх кризата да се построи спортна зала за 108 млн. лева (докато куп строителни фирми тъжно си чакат парите от правителството); за други 25 млн. лева да се сдобием с "Българския лувър"; а срещу 116 милиона да бъдат успокоени стачкуващите тютюнопроизводители.

Генерирането на повече средства в бюджета чрез увеличаването на ДДС може да помогне за избягването на наказателната процедура за свръхдефицит. Тя беше автоматично задействана от Европейската комисия, след като се оказа, че дупката в бюджета за 2009 е 3.9% от БВП, над препоръчаното равнище от 3.0%. Това ще даде още един коз в ръцете на правителството да убедят експертите от ЕК, които ще дойдат на посещение в началото на май, че ще могат да свалят равнището на дефицита под желаното ниво. Прекратяването на наказателната процедура може да се схване и като положителен знак пред евентуалната кандидатура за ERM II, преддверието за приемането на еврото.

Според Лъчезар Богданов голямото опасение си остава впечатлението, че се губи политическа воля да се правят известни ограничения, за да се демонстрира фискална дисциплина. Ето думите му: "Това е знак, че вървим към разпад на консенсуса какво трябва да се прави за гарантиране на стабилност и кандидатсване за ERM II."