Финансови съмнения около новия блок на "Козлодуй"

Сега обаче се оказва, че експертите на БЕХ и АЕЦ "Козлодуй" преговарят директно с Westinghouse за сключване на акционерно споразумение за изграждането на новата мощност в съществуващата атомна централа. Според един от тях така дори се облекчавали разговорите.

От японската компания не коментираха промяната, но запознати с хода на разговорите твърдят, че тя e действала твърде предпазливо. От Toshiba са поискали повече информация и независими оценки за осъществимостта на проекта, което е наложило нейното дъщерно дружество да поеме ролята на инвеститор. Westinghouse е в българския ядрен бизнес почти две десетилетия и активно прокарва участието си в изграждането на нови мощности още с идеята за рестарт на АЕЦ "Белене".

Практиката доставчик на оборудването да участва като дялов инвеститор по принцип е рискова, тъй като създава потенциален конфликт на интереси (който съществуваше и с Toshiba). Производителят може да реши да реализира печалба от цената на съоръжениятаза сметка на печалбата си като инвеститор, което в случая би увредило интересите на БЕХ. Нещо подобно се случи при АЕЦ "Белене" - само за няколко години цената на двата руски ядрени блока скочи с 52%, като "Атомстройекспорт (АСЕ)  се оправда със забавянето на проекта с четири години и натрупваната инфлация за периода. Това обаче позволи на "Росатом" (собственикът на АСЕ) с лека ръка да предложи да участва и като инвеститор. 

Подобен конфликт може да се избегне с бързо подписване на договор за изпълнение и фиксиране на цена, нещо за което междувпрочем настоява и Westinghouse.  Това обяснява и сегашното бързане с преговорите, които би трябвало да завършат през септември според плана на американската компания.

Банково охлаждане

Според първоначално оптимистичната теория новият блок на "Козлодуй" трябваше да се финансира от експортните банки на САЩ и Япония - US Ex-ImBank и Japan Bank for International Cooperation (JBIC) съответно. Още в средата на ноември след посещение в САЩ министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев каза, че е водил разговори с Ex-ImBank. Тогава Стойнев изглеждаше сигурен, че целият кредит за централата, който е 70% от стойността й (другите 30% са дялово участие на инвеститорите), ще бъде осигурен по този начин.

Участието на държавни кредитни институции е стандартна практика при подобен род политически подкрепяни проекти. Първоначално в проекта за АЕЦ "Белене" се очакваше значителна част от финансирането да дойде от френските и германските експортни банки заедно със заем от Евроатом. По-късно, след оттеглянето на първоначалния партньор на НЕК в проекта - RWE, Русия също се готвеше да отпусне заем за изграждането на АЕЦ "Белене", за да подкрепи основният доставчик "Атомстройекспорт".

Първоначално като допълнителен аргумент в полза на участието на двете кредитни институции се сочеше и опитът им в България. В последните няколко месеца обаче това явно се оказва, че е проблемно.

Ex-ImBank няма големи проекти у нас, но още през 2005 г. беше заявила готовност да се включи в проекта за АЕЦ "Белене", ако в него участие има Westinghouse. За сметка на това присъдружната й OPIC (и двете са собственост на американското правителство) има няколко големи проекта у нас, последният със SunEdison за 60-мегаватов фотоволтаичен парк край Караджалово. Американската фирма се освободи от инвестицията си само няколко месеца по-късно, като я продаде на регистрирана в Малта компания. OPIC обаче не е успяла да излезе от този проект и с налагането на ограниченията и допълнителните такси върху възобновяемите източници на енергия (ВЕИ) кредитът е станал проблемен.

Подобни проблеми имаше и JBIC, която финансира 35-мегаватов вятърен проект на Mitsubishi край Каварна, който също е засегнат от ограниченията върху ВЕИ. Към това трябва да се прибавят и трудностите, които банката срещна при проекта за рехабилитация на първите четири блока на ТЕЦ "Марица-изток 2". Там JBIC финансира 85% от стойността на проекта за 226 млн. евро, но в един момент като помирител между японската банка и държавния ТЕЦ (който имаше претенции за изпълнението) се вклини фирмата на Стефан Газмизов "Ес Джи инженеринг".

Според източници, близки до двете финансови институции, те са поставили като условие за участието си решаването на текущите си проблеми във ВЕИ сектора. Допълнителна трудност се е оказало и настояването на Ex-ImBank за държавни гаранции (каквато всъщност е практиката на американската банка). Последното би означавало, че 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" трудно може да се нарече чисто пазарен проект. Нещо, което правителството не спира да повтаря.

Без сериозното участие на двете банки обаче финансирането на изграждането на новия блок на "Козлодуй" ще излезе прекалено скъпо - финансовите разходи са основно перо при такъв проект. Както показа опитът с АЕЦ "Белене", само те оскъпяваха ядрената централа по време на строителството с 18% според подготвения през 2012 г. от банката HSBC финансов модел за продължаване на изграждането. Плащанията по заемите пък могат да вдигнат цената на произвежданата електроенергия двойно и да я направят непродаваема не само в България. 

И все пак трябва ли ни

След първоначалните обвинения през миналата година, че правителството започва преговори с Toshiba Corporation, преди да е приключил арбитражът за АЕЦ "Белене" и преди да са предоставени ясни доказателства за нуждата от нова ядрена мощност, кабинетът на Пламен Орешарски стартира трескава активност за писане на документи. Новата енергийна стратегия, изготвена от екип от български експерти, трябваше да е готова преди няколко месеца, но все още не е представена. 

Една от вероятните причини за това е, че стратегията не представя убедителни доказателства за необходимостта от нови мощности. В проекта на стратегията, с който "Капитал" се запозна, най-убедителният аргумент в полза на предположението, че търсенето на електроенергия ще се увеличи, е твърдението, че "екстензивното" намаление в потреблението не може да продължи. Заради промяната в структурата на икономиката и затварянето на много индустриални предприятия през 2012 г. крайното електропотребление е равно на това от 1992 г. И това предполага наличието на много излишни мощности, които всъщност оскъпяват електроенергията у нас. Авторите на доклада обаче предполагат, че след 2014 г. няма как ръстът на БВП да не се съпровожда и с нарастване на търсенето на електроенергия. Такива аргументи обаче се даваха и през 2005 г., когато трябваше да се обоснове строежът на АЕЦ "Белене"

Според данни на непубликувания доклад на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за развитието на електропреносната мрежа наличните производствени мощности ще осигурят електроснабдяването на страната до 2030 г. Дори и като се вземе предвид закриването на някои от тях като ТЕЦ "Варна", това не променя драстично картината, тъй като те така или иначе не се използваха на пълен капацитет. До 2022 г. България дори ще запази възможността си да изнася 14 хил. GWh, като този потенциал ще се дължи на повишеното производство от електрическите централи на ВЕИ.

На този фон изграждането на една неизбежно изключително скъпа централа, каквато със сигурност би била седми блок на АЕЦ "Козлодуй", изглежда като прекалено голям риск. Във Великобритания държавата гарантира на инвеститора EDG цена от 89 паунда за мегаватчас на бъдещата централа в Хинкли пойнт, т.е. два пъти над настоящата цена на едро. Проектът за разширяването на АЕЦ "Темелин" в Чехия пък изисква цена от 70 евро, за да има икономически смисъл, докато в момента цените на едро са 38 евро.

Затова изграждането на проекта в България изисква много повече от ентусиазъм, нещо, което се вижда от нарастващата предпазливост на част от играчите в проекта.