"Американска инвазия" за начинаещи

Затова на лидерската среща на НАТО в Уелс миналата есен бе приет т.нар. План за готовност за действие (Readiness Action Plan или RAP). Според него на териториите на източните членки на алианса целогодишно трябва да започнат да се провеждат много повече военни учения.

Беше решено също, че ще се създаде нова бригада за бързо реагиране, наречена VJTF. Тя е с численост 5000 души и ще може да достигне всяка конфликтна зона в рамките на 48 часа. В момента вече функционира прототип на VJTF, съставен от германски, холандски и норвежки бойни подразделения. Неговата численост е около 2000 души. Седем натовски държави ще поемат водещата роля във VJTF на ротационен принцип всеки 12 месеца: Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и Турция. През 2016 г. новата бойна част за бързо реагиране ще бъде под командването на Испания, а през 2017 - на Великобритания.

Разполагането на VJTF в приемащите държави ще става с помощта на т.нар. Щабни елементи за интегриране на силите, които ще започнат работа в Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, а скоро може би и в още няколко страни.

Върховният главнокомандващ на НАТО пък получава разширени правомощия, според които може да привежда силите за бързо реагиране в най-висока степен на бойна готовност, докато чака решението на политиците за използването им.

Каква е ролята на САЩ в случващото се?

Основният проблем около функционирането на новата натовска бригада е навременното достигане до евентуалното огнище на конфликт. Това ще се случва благодарение на стратегически въздушен транспорт, осигурен от ВВС на САЩ. На практика нито един от европейските съюзници не е способен самостоятелно да предислоцира бойна част с размерите на VJTF в рамките на два дни. Освен стратегическа авиация американската армия ще осигури още няколко ключови способности, където САЩ имат сериозно предимство: например сили за специални операции, презареждане на самолети във въздуха, сателитно разузнаване, военновъздушни и военнокосмически сили, морска поддръжка, бойни хеликоптери и т.н.

Другият елемент от критична важност, който САЩ осигуряват за нуждите на колективната отбрана, е предварителното разполагане на американска бойна техника в Полша, Румъния, България, Латвия, Литва и Естония. Става дума за около 250 бронирани машини - танкове, бронетранспортьори и самоходна артилерия, достатъчни за една механизирана бригада.Въпросната бойна техника няма да е постоянно разположена в една държава, а ще циркулира по целия източен фланг на алианса за нуждите на съвместните учения. Противно на това, което може би сте чули от лидера на АТАКА, не се предвижда разполагане на мобилни установки за изстрелване на балистични ракети.

Предварителното разполагане на щатската военна екипировка провокира изключително остра ответна реакция в Кремъл, не защото представлява каквато и да е заплаха за 700-хилядната руска армия, а защото самото й присъствие има силен възпиращ ефект. Просто едва ли има чак толкова безразсъден руски стратег, който ще атакува открито американски части, рискувайки да предизвика война със световна ядрена сила.

Въпреки че се прави на базата на двустранни споразумения между САЩ и приемащите страни, за въпросната американска отбранителна инициатива се знае още от миналата есен и тя е част от Плана за готовност за действие (RAP) на НАТО. Разполагането на техниката беше обявено официално от американския секретар на отбраната ден преди срещата на военните министри на натовските държави преди две седмици. За първи път за нея заговори командващият на сухопътните сили на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис още в края на миналата година.

Ще има ли американски войски в България?

Да. Всъщност такива регулярно идват за учения у нас от години. За пръв път обаче в България ще има американски бронирани машини, които ще останат за по-дълго (най-вероятно около 18 месеца) и с които американците ще тренират на ротационен принцип. Точната бройка за момента не е обявена официално, но по думите на военния министър Николай Ненчев на първо време става дума за 14 танка.

Въпросната техника, каквато и да е тя, ще бъде на територията на България по силата на двустранното споразумение със САЩ в сферата на отбраната. То е подписано още през 2006 г. от правителството на т.нар. тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. По силата на този договор бяха създадени три българско-американски "съвместни съоръжения" - полигон "Ново село" край Сливен, авиобаза "Граф Игнатиево" край Пловдив и авиобаза "Безмер" край Ямбол. САЩ са инвестирали в тях над 60 млн. долара и те се ползват за учения както от американски, така и от български бойни части.

Споразумението позволява САЩ да разположат до 2500 войници и служители в трите бази, като тази численост може да бъде увеличена до 5000 души за срок от три месеца с изричното разрешение на българската страна. Американските военнослужещи могат да участват както в учения и съвместни подготовки, така и в "многовариантни операции както и други мисии, включително такива в рамките на Северноатлантическия алианс". Според договора силите на САЩ са "длъжни предварително да информират България за вида, количеството и схемите за доставка на военно оборудване, припаси и материали". Планът на ученията с участието на американската армия се съгласува предварително за всяка година до 1 декември на предходната.

Заплашва ли НАТО Руската федерация?

Не. И предварително разположената бронирана техника на САЩ, и силите за незабавно действие VJTF дори на теория нямат капацитет да извършат каквато и да било нападателна операция срещу Русия. Дори да бъдат събрани на едно място, тяхната численост едва ли може да надхвърли 10 хил. военнослужещи, което е нищо в сравнение с над 50-хилядната руска армия, която неколкократно беше вдигана по тревога в Западния и Южния военни окръзи на Русия.

Две натовски бригади, които са готови за действие в рамките на две денонощия, обаче са предостатъчни, за да предотвратят ескалацията на локален или хибриден конфликт на територията на която и да било страна по източната или югоизточната периферия на НАТО. Или поне да държат ситуацията под контрол, докато дойдат натовските сили NRF, чиято численост вече ще бъде 40 хил. души.

Има ли непосредствена заплаха за България?

От всичките шест източни натовски държави България има най-малко основание да се притеснява, защото няма сухопътна граница с Русия или бивша съветска република със замразен хибриден конфликт на своята територия.

Относително по-висок риск съществува за въздушното пространство на страната, тъй като ресурсът на българската изтребителна авиация е на изчерпване, а от анексирането на Крим насам Русия увеличи в пъти честотата на разузнавателните си полети в района на Черно море, включително край българската акватория. Страната ни обаче винаги може да поиска съвместна охрана на въздушното пространство с участие на други държави-членки на НАТО. За сега това е дискусионен въпрос, от който повечето български политици бягат като от огън.