Пир в селските райони

Да получиш милиарди и да закопаеш милиони

Програмата имаше няколко основни цели – да се повиши конкурентоспособността в селското стопанство, да се изградят и модернизират преработвателни предприятия, да се опазят земята и природните ресурси и да се създаде заетост и да се повиши качеството на живот в селските райони. Не случайно мярката за закупуване на техника предизвиква опашки от селски стопани и предприемачи. "За разлика от директните плащания ПРСР остава най-разумният вариант за подпомагане на земеделските производители, защото създава възможности за инвестиции и повишаване на производителността. Това е, от което има нужда селското стопанство у нас", казва Николай Вълканов, икономически анализатор и управител на "ИнтелиАгро".

Подпомагането и на фермерите, и на селските общини обаче невинаги се случваше в услуга на горните цели. Често проекти се подаваха не заради добрата и целесъобразна идея, а просто заради наличието на субсидия. Така например фермерите масово започнаха да се сдобиват с ненужна техника на раздута цена, бяха построени стотици къщи за гости, половината от които не обслужват селския туризъм, а личните цели на собствениците си. И може би най-фрапантно - заради едно чиновническо решение бяха изградени десетки стадиони, зали и спортни комплекси на места, където нуждата от такива не само е под въпрос, но те натовариха бюджетите на малките общини до степен, че могат да фалират заради разходите по издръжката на новата спортна инфраструктура. Стимулирането на създаване на стопанства на млади фермери се изроди в бум на изкуствено онаследявани ферми от синове и дъщери на стари земеделци. "Ефектът от това е, че сега има и такива млади фермери, които просто не знаят къде се намират стопанствата им, но от друга страна, няма как да се счита, че е укоримо наследяването на земеделските стопанства, защото това е една от възможностите за навлизането на млади хора в земеделието", обяснява зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев.

Само по мерки 311, 312 и 321 за изграждане на къщи за гости, закупуване на автомобили, изграждане на фотоволтаични инсталации и спортни съоръжения, са одобрени проекти за близо 600 млн. лв. (като не всички от тях са се случили). В резултат на лесния достъп до пари (при добри връзки) се образуваха цели "експлотационни клъстери" - инвеститор във ВЕИ централа кандидатства през друга фирма за закупуване на автомобили за селски туризъм, а през трета - за изграждането на селска къща. Част от проектите очевидно нямат икономически смисъл, но оправданите за тях е на принципа "законно е, значи няма проблем". Този парадокс стои в основата на най-известния скандал в програмата: проекти за покупка на скъпи автомобили, джипове, яхти и дори хеликоптери, които Европейската комисия категорично отказа да признае като разход по ПРСР. Преди обществото да се възмути от подобни проекти, чиновниците не виждаха нередност в тях. Подобна практика води до сериозно разхищаване на средства, усилия и подклажда корупционната среда. Колко точно средства са потънали по този начин е трудно да се прецени. Но не е необосновано да се предположи, че става дума за поне 10% от цялото европейско финансиране.

Твърдението на администрацията е, че тези проблеми се дължат основно на недобронамереност от страна на кандидатстващите, които се опитват да се възползват от всяка възможност да получат субсидия. "Някои от бенефициентите се изкушиха да изработят проекти, чиято основна цел беше те да бъдат изпълнявани, за да се получи финансиране. Това противоречи на нормалната бизнес логика проектите да функционират не заради подпомагането, а то да изпълни ролята си и да субсидира жизнени проекти. По този начин се създадоха "изкуствени балони" в някои сфери на земеделието, което не е добро бизнес решение", признава Васил Грудев.

В това със сигурност има доза истина, но остава усещането, че самите управляващи органи носят доста вина. Например никак не е трудно да се прецени, че изграждането на ВЕИ централа със субсидия, която покрива поне 60% от разходите, създава условия за свръхвъзвращаемост спрямо подобен проект, който разчита само на преференциалната цена. Или че къща за гости в село в Делиормана едва ли може да привлече и един турист, независимо от мениджърските умения на местния хотелиер. Критериите за оценка на ефектите от проектите пък почти не засягат икономически индикатори – колко работни места са създадени, може ли инвестицията да привлече бизнес в района. Най-честият измервател за това добре ли са оползотворени средствата е оценката колко души ще ползват новоизградения път или ВиК инфраструктура например. Но не е ли абсурдно, че никой не отчита дали към изградената канализация действително има присъединени къщи? А отговорът често е не - за това трябва да платят собствениците, но те нямат особено желание. А самата канализация трябва да се придобие от ВиК компанията, която разбираемо не иска да инвестира в поддържането на нещо, което малцина ползват.

Грешки, които ще се повторят

Според експерти от консултантския бизнес, които не пожелаха да бъдат цитирани, е могло да се направи дълбок и адекватен анализ за това към какви мерки да бъдат разпределени публичните средства, така че да не се разхищават и да има реални ефекти от харченето им. Липсата на такова проучване донякъде се повтаря и в новия програмен период между 2014 -2020 г. В годините до 2020, в които ще действа новата програма, са определени т.нар. приоритетни за подпомагане сектори, сред които животновъдство, плодове и зеленчуци, биопроизводство, производство на етерични култури и пр., а Северозападна България е приоритетен регион.

"Например производството на кои зеленчуци има перспектива и съответно има смисъл да се поощрява. Защото едва ли можем да развиваме конкурентно всякакъв вид зеленчукопроизводство. После, каква е логика и за инвестиции и за преработка приоритетните сектори да са едни и същи? При част от тези сектори ние нямаме никаква суровинна база, докато там, където имаме, не може да се кандидатства за преработка. Що се отнася до приоритетите на ниво регион, там нещата също са сбъркани. В момента създаването на бадемова или кайсиева градина в района на Видин има 100% шанс да получи финансиране, макар да е очевидна агрономическа несъобразеност", дава пример Николай Вълканов. За сравнение той посочва Румъния, където ПРСР е била изготвена от чуждестранна компания и влиянието на отделни заинтересовани групи е било ограничено. Румънската програма обвързва подпомагането на определени сектори само когато инвестициите са планирани в географски райони с подходящи климатични, почвени и др. условия за отглеждането на съответните видове и сортове. Това създава и предпоставки публичните средства от европейските фондове да се насочват значително по-ефективно.

Липсата на аналитичен подход в България проличава и в определянето на мерките, насочени към общините. "Плановете за развитие на селските общини или ги няма въобще, или не са конкретни, така както са конкретни плановете на градовете. В най-общия случай има един списък с инвестиционни дейности и не е ясно какво да се подпомага приоритетно", казва друг представител на консултантския бизнес.

В дебрите на хаоса

Отношение към провалите по ПРСР имат и лошото й управление и администриране в годините назад. Връзката между управляващия орган в лицето на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), който отговаря за прилагането, плащанията и контрола на програмата, изглежда прекъсната.

"МЗХ и ДФЗ просто не плуват в една лодка и това е така от години. Затова и вместо те да управляват процесите, процесите управляват тях и често има изненадани", обясни консултант на фирми, кандидатстващи по програмата.

Вярно е и че в изминалия шестгодишен периодични програмата се прилагаше в условия на политическа нестабилност. Много често смени имаше и в ръководството на разплащателната агенция фонд "Земеделие", където почти всеки нов директор си тръгваше със скандал. Сред тези директори са фалшифициралата дипломата си за висше образование Калина Илиева, наследникът й Светослав Симонов, чието име се забърка в историята с подслушването на тогавашния министър Мирослав Найденов и предложението за подкуп за оказване на съдействие на определени фирми. Последва тандемът Мирослав Николов и Виолета Александрова, по времето на които проекти просто не се подписваха, а отлежаваха по бюрата във фонда, което забави и изпълнението им.

И ако в този първи период администрацията на практика се учеше как да работи с програмата, то също така бяха възприети и доста порочни модели. Източници от земеделския сектор разказват, че сред служителите на фонда има такива, които в свободното си време се захващат да консултират проекти, които после одобряват сами. Чести са твърденията, че в орбитата на Държавен фонд "Земеделие" циркулират множество свързани със служителите и техните семейства консултантски фирми, използването на които значително повишава шансовете на един проект да стигне до финансиране. Източници от ДЗФ признават, че знаят за подобни проблеми. "Пускат се сигнали, след това идва проверка на ДАНС и няколко души изпразват офисите си без обяснение, но всички знаят за какво става дума".

Пороци има и на по-високите нива в управлението. "Вярно е, че във времето е имало и телефонни обаждания, след които се е случвало определени проекти или заявления за плащания да се бутат напред, но е вярно и че има много мотивирани и съвестни хора във Фонд Земеделие, които работят ден и нощ, когато са пред краен срок", обясни информиран източник, който не пожела да бъде цитиран.

Не може да бъде подмината ролята на ДПС, която владее много от малките селски общини и която отдавна счита фонд "Земеделие" за "семейна ценност". Източници са разказвали на "Капитал" как хора на движението лично са лобирали проектите на кметове за луксозни джипове да минат. Логично много от парите за общини на програмата отидоха у такива кметове.

Одитирай това

Негативите от съчетанието на свръхинтереса към програмата и пропуските в управлението й личат най-вече в докладите на одитните мисии на Европейската комисия (ЕК), които рядко приключват без конкретни забележки.

В чести случаи нарушенията, които регистрират одиторите, са фрапиращи. Една такава проверка на петима бенефициенти с реализирани проекти по ПРСР от лятото на 2015 г. например установява, че в къща за гости за период от близо година регистрираните нощувки са били едва четири. Друг от проверяваните пък прогнозирал приходите в бизнес плана на кланицата си на основа на цените на кланичното месо, след това от фонд Земеделие направили изчисленията въз основа на цените на крайните продукти, които са по-високи. Одитният доклад оценява това като слабост и посочва, че фондът не е поверил разходите в бизнес плана, и по-специално цените на животните, използвани като суровина.

Този, както и много други доклади на ЕК, завършва с предложения за корекции (форма на плоска финансова санкция от 5% или 10% от бюджета на мярката в съответния прозорец).

В момента решение на Комисията за реална санкция има само за изграждането на фотоволтаици, като тя първоначално беше определена на стойност 28 млн. евро. След предприети от страна на администрацията коригиращи действия санкцията беше снижена на 3 млн. евро.

Зам.-министър Грудев разказа, че към страната има отворени още десет подобни процедури, чийто ход е на различен етап. "Към средата на ноември предложените санкции не надхвърлят 160 млн. евро, но това число не е окончателно. Ето например преди няколко месеца отпадна една потенциална процедура за 98 млн. евро за структурирането на гаранционния фонд към ПРСР. Но имаме и поне пет-шест одитни мисии, от които започват да се пишат доклади. Процесът е динамичен. Най-много са проблемите с изпълнението на бизнесплановете по частните мерки, с прилагането на Закона за обществените поръчки от общините, и с насочването на плащания към общините в края на годината, за което Комисията счита, че е правено малко или много само за да не се загубят средства", обяснява Грудев. Според него обаче финалните санкции за България ще са в по-малък размер, защото препоръките към страната са вече изпълнени или засягат хипотези, за които съдебната практика на ЕС е в полза на държавите членки.

Въпросът е защо ДЗФ сама не постига такава дълбочина на проверките. "Данни от такива проверки просто никога няма – те или не се правят или не се оповестяват публично. Последващият контрол, упражняван от фонда, е много слаб, докато предварителният е до степен, че се превръща във форма на притискане на бенефициентите", казва представител на консултантския бизнес. Например трябваше европейски одитори да установят очевидния факт, че много къщи за гости не се ползват по предназначение.

По думите на изпълнителния й директор Румен Порожанов тепърва ДЗФ ще завежда дела срещу неизрядни бенефециери. "По Програмата за развитие на селските райони към момента не са толкова много делата, но аз предполагам, че те ще станат повече в контекста на неизвършени плащания от фонда. И от друга страна, ние ще завеждаме дела за възстановяване на суми там, където получателите няма да могат да си изпълнят проектите", казва Порожанов.

Промяна на курса?

Към днешна дата напрежението на администрацията е наистина голямо, защото, от една страна, до края на годината трябва да бъдат приключени всички плащания по ПРСР 2007-2013, а, от друга, успешно да върви и приемът на проекти в новия програмен период 2014-2020 г. Макар да са налице сигнали, че много от слабостите на старата програма са изчистени, механизмите, които да мотивират неефективни и дори безсмислени инвестиции, остават.

Сред добрите примери са, че къщите за гости няма да могат да се правят самоцелно и извън общини, които не са предвидили в плана си за развитие съответната инфраструктура, която туристите да посетят. В новия период също така няма да има финансиране за луксозни автомобили и стадиони в селата. За да няма сключени проекти по частните мерки, които после не се реализират заради невъзможността на бенефициентите да ги съфинансират, вече ще се изисква още в първата година да има изпълнение на 30% от инвестицията. Такива анулирани проекти не само генерират загуби, но и кандидатите по тях на практика лишават конкурентите си с по-сериозни намерения да инвестират. "Въвеждаме това изискване с цел и да избегнем ситуация, в която едни договори ще се отлагат във времето и ще представляват инструмент за търговия, тоест продажба на готов и спечелен проект", казва зам.-министър Грудев. По негови данни анулираните проекти за последните три години са над 1100 (виж стойността им в графиката). Нововъведения ще има и по общинските мерки, където загуби се генерират най-вече заради лошото възлагане на обществени поръчки."От следващата година ще стартираме първия прием по общинските мерки и там сме въвели едно просто решение за типизация и стандартизация на процедурите. Тоест ще има типове процедури за видове инвестиции. Например, ако възложителят иска да изгради път, той ще може да ползва само един вид процедура, без да има възможности за вкарване на нови критерии, интерпретации и оценка на техническо задание. Това ще реши и проблема на самите общини, защото те се чувстват все по-несигурни, провеждайки обществените поръчки", казва Грудев.

Новите рискове по ПРСР обаче отново неизбежно са свързани и с амбициите и надуването на още балони в сектор земеделие. Вече беше отворен приемът по мярката за покупка на земеделска техника, където при бюджет от 150 млн. евро, бяха заявени проекти за 2 млрд. лв. Раздаването на бонус точки за кандидатите по определени критерии пък доведе до това, че спечелиха много собственици на биоградини с орехи и бадеми. Тези градини обаче съществуват и ще продължават да се множат, без нужния анализ може ли това да се превърне в реален и по възможност доходоносен бизнес за бенефициерите, какъв би бил техният среден добив и има ли пазар за такава продукция.

Периодът тръгна и с нови идеи на бенефициери как да преметнат ДФЗ. По данни на Румен Порожанов, кандидатите за субсидията за млади фермери от 50 хил. лв. с проекти да гледат зайци са доста голям брой – 350. Проверките обаче установяват, че част от тях масово са пренасяли кафези със зайци и пъдпъдъци, за да вземат повече пари, тоест създавали са фиктивни стопанства. От това, разбира се, страдат и добронамерените кандидати за подпомагане с адекватни идеи и бизнес планове, за които ресурсът просто не достига. Аналогично изчерпване на мярката за млади фермери имаше и в предишния период, когато включването на калифорнийските червеи в подпомагането доведе до бум на създаването на такива ферми. Днес вече е видимо, че голяма част от тях изпитват сериозни трудности да намерят пазар на биотора, произведен от червеите. Подобни явления лишават от шанс за достъп до финансиране значително по-смислените проекти. А такива, разбира се, има и в стария, и в новия период на ПРСР. За жалост те потъват на фона на постоянните съмнения дали парите за селските региони се използват целесъобразно.

по темата работи Илин Станев

Автор : Капитал Преглед на оригинала