Когато (пак) се наливаха основите на брега

Купувачите са най-различни, като имаше отлив на руснаците, които бяха основна група преди няколко години. "Около Слънчев бряг има всякакви [купувачи], като 50% са българи. Там цената е около 500 евро/кв.м", казва Стойкова. По Северното Черноморие - Варна, Балчик и Каварна, е по-изгодно с около 350 евро на кв.м, докато на юг - при Созопол и Лозенец, където традиционно интересът е от българи, цените са и по-високи, около 1000 евро. "Предлагането в момента е достатъчно наситено, новото строителство почти не се търси, а основна част от жилищата са от вторичния пазар, обзаведени, в работещи комплекси. Имаше и интерес в луксозния сегмент от страна на българите през миналата година", уточнява Стойкова.

И в големите градове - вторичен пазар

Трудно е да се прецени дали можем да очакваме бум на строителството по морето основно защото няма конкретни данни за разрешителните за строеж и започнатите сгради в малките общини, отбелязват специалистите. Но пък чрез косвени фактори може да се прецени дали казусите от последните седмици са по-скоро единични или началото на нов тренд.

Сегментът на ваканционните имоти е трудно предсказуем и това го прави и по-малко привлекателен за инвеститорите в сравнение с имотите в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. "Пазарът е свързан с интереса на чужденци, преди години с английски, ирландски, шотландци по-малко, а в началото на десетилетието руските граждани. Но всяка малка промяна в ситуацията в икономиката в тези страни влияе драстично на такива пазари", обяснява Ганев. Затова и през последните години той наблюдава по-скоро отлив на инвеститорите, които не искат да рискуват толкова. В по-големите градове има повече сигурност, тъй като там повишеният интерес е свързан с фактори като миграция и увеличение на доходите.

Полина Стойкова смята, че по-голямата част от сделките по Черноморието са на вторичния пазар и затова увеличение на строителството е по-малко вероятно. "Има завършени комплекс от 2013 г., които функционират и все още има жилища за продажба", казва тя, като допълва, че хотелите на такава локация биха били по-добра инвестиция. Голямото количество строителство отпреди години би могло да задоволи нуждите и за известно време занапред.

Проектите, които нашумяха, са и на първа линия, което пък ограничава и кръга от купувачи, тъй като са и на по-висока цена. Това обаче не ги прави по-малко притеснителни. Разрешенията за строеж за обектите в Алепу и Св. св. Константин и Елена са от последната година, а в "Арапя" и "Корал" пък са отпреди десет години. Донякъде вероятно е съвпадение, че всички тези казуси избухнаха в рамките на две седмици. Но пък са доказателство, че плажните ивици все още привличат бетон, а и че инвеститорите успяват да заобиколят институциите и законите по всякакви начини.

Първо свлачище, после - апартаменти

"Няколко пъти ме питаха и на вас ви казвам - там строителство няма да има. Никога не съм мислил да затворя пътя с цел строителство. Ама искам това, което ви го казвам, да го запишете във вестника, не да си измисляте, каквото вие си прецените." Това каза Панайот Рейзи, кмет на община Созопол, пред "Капитал" през 2015 г. относно Шофьорския плаж край местността Алепу. ДНСК и инвеститорът обаче са на друго мнение - там рано или късно ще бъде построен комплекс от 10 жилищни блока на височина между един и три етажа, разположени терасовидно и свързани помежду си. И причината е в участието на серия от институции, като финалната стъпка е именно разрешението на Панайот Рейзи.

Историята започва още през 2005 г., когато община Созопол се включва в дружеството "Алепу вилидж" с апортиране на 29 декара крайморски терени в местността Алепу. Предметът на дейност на фирмата е изграждане и експлоатация на хотелски комплекс с двуетажно вилообразно строителство, хотелиерство и ресторантьорство. От учредителните документи става ясно, че общината притежава 34% от общия дял. Две години по-късно общината продава на "Алепу вилидж" различни идеални части, като фирмата е платила още 1.36 млн. лв., или общо около 2.6 млн. лв. В края на 2008 г. по предложение на кмета Рейзи се решава да се продаде общинският дял на офшорката "Новастар холдинг". Сега теренът е собственост на дружеството "Алепу вилидж", а инвеститорите в комплекса са общо три, като един от тях е ГБС, изпълнител на проекта.

От лятото на 2015 г. брегът се терасира, но от ГБС успокояват неведнъж, че това е брегоукрепване - територията става жертва на свлачище. Този месец обаче кадрите от имота показват друго - основи на сграда. Това беше и причината ДНСК да се намеси, след като в интернет бяха публикувани снимки на началните етапи на строежа. Нарушението тук и сега е, че очевидно се поставяха основите на сгради, преди да приключи първият етап с брегоукрепването. Разрешението за строеж на обекта включва два етапа - първо да се укрепи свлачището над брега, а след това да се изгради курортното селище. Според ДНСК главният архитект на Созопол е допуснал укрепването на свлачището край Алепу да става успоредно с изграждането на курортно селище на плажа. До момента ДНСК не е наложила санкции нито на строителя, нито на инвеститора, нито на надзорната фирма "Костов и синове". "Предстои извършване на процедури относно безспорно установяване на извършени нарушения", уточниха от ведомството за "Капитал". За момента най-близо до санкция е надзорът, става ясно от отговорите на ДНСК.

Рано или късно обаче на мястото ще има два нови ваканционни комплекса - "Алепу вилидж" и "Алепу бриз вилидж", като от екооценката става ясно, че площта на проекта е около 20 дка, а застроената площ надземно и подземно е около 9200 кв.м.

Кораловите дюни

Раздвижване на проект имаше и до плажа на "Корал" - един от малкото незастроени, със статут на екоплаж. Решение на върховния административен съд от януари обаче припомни за инвестиционните намерения там на Сава Чоролеев, един от крайните собственици на имотите на дружеството инвеститор - "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ. Терените се намират между Лозенец и южната част на плажа на "Корал" в местността Рибарницата и обхващат 40 декара земя. Проектът "Корал резидънс", състоящ се от апартаментни хотелски сгради, е раздробен на части. Същото важи и за съдебните дела, като по думите на Чоролеев броят на спечелените в полза на "Корал резидънс" е 30.

В съда нещата потръгват с мотива, че към момента на издаване на разрешителните не са действали специалните закони като Закона за устройството на черноморското крайбрежие и е нямало карта с местонахождението на дюните. Бъдещият проект обаче ще трябва да бъде преработен и съобразен с действащото законодателство, като в зона А застрояването може да е с 20% плътност и за целта ще са необходими нови строителни разрешителни.

Освен проекта на Сава Чоролеев зад плажа на "Корал" има и друг на четири пъти по-голяма площ от 120 декара на испанската Iberdrola. Той е разположен на ръба на 850 метра плажна ивица, като предвижда петзвезден хотел с 281 стаи, СПА, фитнес, спортен и шопинг център. Още 2350 апартамента, 1800 подземни и 550 надземни паркоместа, 30 самостоятелни търговски площи, 34 павилиона на плажа, вътрешни алеи и улици. Всичко е разбито на 10 самостоятелни парцела, всеки със собствен проект. Целта на Iberdrola не е задължително да построи комплекса, като може и той да бъде продаден на друг инвеститор с всички необходими разрешителни, готов за строеж, като според тогавашен план, с който "Капитал" разполага, продажбата се оценява на 88 млн. евро, а последващата продажба на апартаментите ще бъде за 1650 евро на квадрат.

По темата работиха и Калина Горанова и Спас Спасов