София Йолова
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Заглеждали ли сте се някога в цитата от Фридрих Шилер, който стои на фасадата на националния стадион "Васил Левски" в София - "Човекът е напълно човек само когато играе"? Според бившия министър на младежта и спорта, Васил Иванов-Лучано, инициатор на този проект от 2005 г., "спортът е най-доброто средство срещу насилието и сближава хората". Иронично, надписът стои на входа на стадиона на един от спортните отбори, чиито привърженици са известни с най-скандалните и агресивни расистски прояви не само у нас, но и в цяла Европа. Сочената за най-велика игра често е асоциирана с най-позорното поведение, което отдалечава много хора от играта.
По най-явен и масов начин расизмът в българското общество битува в спорта, и в частност - футбола. Най-видните представители на расистки прояви по стадионите, са т.нар. ултраси. Самоопределящите се като "субкултура" фанатични привърженици на даден отбор са известни с пристрастието си към крайни политически идеологии и виждания. Те са тези полуголи татуирани здравеняци, носещи шалове, маски и качулки, хвърлящи димки, развяващи знамена и скандиращи мощно репертоар от заучени песни и подвиквания. По-лошото е, че те пренасят тези свои идеологии и извън стадиона. Причините подобно поведение да се проявява именно в спортната среда е от една страна, защото спортът е умален модел на обществото. Тази масовост, която предполагат футболните мачове (националният стадион разполага с над 42 хиляди седящи места), включва в извадката хулиганство, насилие и дискриминация. За една значителна част от фанатичните запалянковци животът в рамките на агитките е цялата им социална комуникация. Агитките им дават валидация, усещане за принадлежност към общност, форма на самоопределяне, начин на живот, утеха. Анонимността в групата им осигурява възможност да се държат агресивно, като в същото време ги освобождава от отговорност.
Висша чест за ултрасите, е предаването на "традицията" от баща на син, а ясна възрастова граница за това няма (неотдавна стана известен случаят с появата на две деца в агитките на "Левски" на възраст около 10 г. - голи до кръста, с изрисувани свастики по тялото). Ултрасите често успяват да толерират играчите с различен цвят на кожата, стига те да са от техния отбор, а и отборът им да печели. Техни представители заявяват открито, че не харесват чернокожи, турци, араби, роми.
Най-известните ултраси у нас са тези на Левски и ЦСКА. Агитките се разделят на фракции. За "Левски", фракцията с най-крайни нагласи е "София-Запад", създадена през 1999 г. Те оглавяват секция Б на "Герена" и наскоро издадоха своя юбилейна книга (не е първата им), има и песни, писани за тях. За ЦСКА това са "Енимълс" (Животните) от сектор Г. Има и други хулигански фракции, фенове на различни отбори - повечето по-големи градове и квартали имат свои собствени. Фракциите имат лидери, а тези на двете гореспоменати са прекарвали време в затвора. Според изказвания на лидера на "София-Запад" сред тях има хора с всякакви професии, включително адвокати, а по думи на самите фенове членуването е въпрос на чест и доказване. Твърди се, че присъствието на т.нар. скинари в агитките на ЦСКА вече е намаляло.
Расистките прояви на агресивно настроените агитки се състоят в обидни слогани, нацистки символи и поздрави, издаване на маймунски звуци, замерване на футболисти на терена с банани и други предмети, заплахи и физическо насилие. На 20 април 2013 г. фенове на "Левски" опъват знамена със свастика и с поздрав за рождения ден на Хитлер. Същите агитки иронизират кампанията на УЕФА срещу расизма от същата година - Say No To Racism, издигайки надпис Say Yes To Racism ("Кажи да на расизма").
Крайните фракции са причината за санкциите, които УЕФА налага на Българския футболен съюз (БФС). През 2017 г. на мач Левски - ЦСКА фенове на "Левски" издигат свастика, за което отборът е глобен с 19 хиляди лева. От УЕФА вече са провеждали дисциплинарни разследвания срещу БФС, включително след инцидентите по време на евроквалификационните срещи с Косово и Чехия в средата на юни миналата година и мача с Англия през октомври. Тогава играта беше спирана няколко пъти заради различните расистки скандирания и нацистки поздрави на стадиона, но президентът на БФС Борислав Михайлов каза, че българската публика по никакъв начин не може да бъде определяна като "расистка" или "враждебно настроена". Въпросът на "Капитал" към Дисциплинарната комисия на БФС за мерките за справянето с расистките изяви и инициативи за развиването на толерантна среда във футбола остана без отговор.
В България отдавна живеят, работят, учат и спортуват много цветнокожи хора, дошли от различни държави като Нигерия, Англия, Гана, САЩ, Португалия, Дания, Холандия, Бразилия, Куба, Южна Африка.
Дюк и Джоана Нуамеруе са деца от смесен брак между българка и нигериец. Двамата са известни в спортните среди като шампиони по бойни изкуства - Дюк е световен и европейски шампион по таекуондо (ITF) и кикбокс, а Джоана - републикански. Двамата си спомнят за единствения мач на "Левски", на който са присъствали. Били на 13 г. и на 12 г. Въпреки възрастта си и шалчетата на "Левски", които носели, агитките не спирали да ги обиждат, наричали ги с расистки епитети, замервали ги със семки и плюели по тях. Това е последният път, в който се престрашили да гледат мач на живо. На същата възраст Джоана започва да се занимава с бойни спортове, след нападение от скинар.
Лекоатлетката Карин Околие, чийто баща е от Нигерия, също е имала неприятна случка със скинари като малка, когато, докато се разхождала в парка с майка си, започнали да я обиждат на расистка основа. Карин, която е пета на 200 м на първите Летни младежки олимпийски игри през 2010 г. в Сингапур и шампион на България на 100, 200, 400 и 4х 400 м, определя тази случка като "изключително унизителна". Джими Хънт - американец и бивш професионален баскетболист, играл в няколко отбора у нас, а днес треньор, женен за българка, с която заедно отглеждат тук дъщеря си Лейла, казва: "Като баща на получернокожо дете в България аз съм загрижен точно както бих бил в Америка. Вярвам, че по-младото поколение ще се справи по-добре. Но по-старото поколение, което вече има тези отрицателни възприятия и тенденции към насилие, наистина ме кара да се страхувам за дъщеря ми. Моля се за най-доброто." "Да бъдеш чужденец съвсем сам тук е малко страшно", споделя още той, "Безопасността ми в България със сигурност е нещо, за което се тревожа. Веднъж вървях към футболен мач и насреща ми се зададоха група фенове. Чух много обидни думи, докато се приближаваха към мен. За щастие полицията беше там. Имах късмет, защото нямаше да успея да се защитя сам."
Една от най-запомнящите расистки прояви в спорта у нас извън футболните стадиони беше по време на баскетболен мач и според баскетболното общество - предизвикана от мобилизирани футболни агитки на "Левски" с цел провокация. Това стана по време на мачове от финалните серии на Националната лига между отборите на "Балкан Ботевград" и "Левски Лукойл" в края на май 2018 г., излъчени на живо по БНТ.
Хора от агитката на "Левски" носеха наметала и качулки на Ку-клус клан и размахваха бесило над скамейката, на която седяха чернокожите играчи на "Балкан". Обстрелваха ги с бутилки, плюеха отгоре им, издаваха маймунски звуци и подвикваха всякакви расистки обиди. Наложи се полицията да се намеси, мачът беше прекратен и в крайна сметка доигран без публика. Подобно расистско поведение спрямо чернокожите американски баскетболисти от собствения им отбор нямаше. Дисциплинарно-административният съвет на Българската федерация по баскетбол (БФБ), чиято работа е да преглежда видеозаписите от всеки проведен мач на лигата и да изготвя доклади, санкционира отбора. БФБ има свой Етичен кодекс и Дисциплинарно-административен правилник, които отреждат най-строги глоби за подобни изстъпления, а за този инцидент "Левски Лукойл" беше глобен с 12 хиляди лева. Така федерацията се опитва да предотврати повтарянето на подобни прояви. Президентът на БФБ - г-н Георги Гушков, който е и единственият българин, играл в Американската баскетболна асоциация NBA, е категоричен, че в баскетбола няма деление и поляризация, а проявите на расизъм са провокации. След скандалния футболен мач с Англия през октомври БФБ организира инициатива "Не на расизма. Ние сме баскетбол", в която взимат участие голяма част от отборите.
В Националната спортна академия "Васил Левски"(НСА) на студентите се преподават дисциплини като "Професионална дейност на спортния педагог в мултикултурна среда", които разглеждат проблемите с расизма, дискриминацията и толерантността.
За преподаватели НСА организира конференции по "Спорт и сигурност" и осигурява участие в международни работни групи "Интегритет в спорта".
Работата на Джими Хънт като треньор с деца в България също помага за развиването на толерантност: "Добрите преживявания са ключът към промяна на възприятията. Работя за привличане на различни култури, за да помогна за диверсификацията в обществото."
Дюк Нуамеруе определя себе си така: "Аз съм дете на България с корени от Африка!" А Дий Бост - натурализиран американец, който играе за българския национален отбор по баскетбол от 2016 г., допълва: "Единственото, което мога да кажа, е, че всички сме еднакви, без значение какъв е цветът на кожата."
3 коментара
"...., защото спортът е умален модел на обществото. ". Това е много, ама много далеч от реалността, дори в България.
Като елиминираш свободната реч и движиш народа си към 1984, нормално да избие някъде. Тази статия е писана от човек, който си няма никаква идея за "субкултурата" и дейността на агитките и ги гледа през своята ултралиберална "субкултура". Аз не съм длъжен да се причислявам нито към едната, нито към другата. Ако трябва избирам, няма да избера вашата.
До коментар [#1] от "orchis":
Напротив, модел са...
Състезателните спортове, въобще са един вид оскъдно прикрити символични конфликти. Това съвсем не е ново откритие. Индианците чероки наричали своята древна игра на топка „по-малкия брат на войната“.
Говорим за победата или поражението във война също толкова естествено, колкото за победата или загубата в един футболен мач. В една телевизионна реклама за попълване на редиците на американската армия виждаме случващото се след едно бойно учение, в което един танк е разрушил друг танк; с подобаващ за заключителна реплика патос командирът на победилия танк казва: „Когато печелим, печели целият отбор, а не само един човек.“ Тук съвсем ясно личи връзката между спорта и битката. Известно е, че когато бъдат подигравани като губещия отбор, спортните „фенове“ (думата fan е съкратено от fanatics - „фанатици“) извършват нападения и побои, а понякога и убийства. Същото се случва, когато бъдат възпрепятствани от това да ликуват по случай победата на своя отбор или когато почувстват, че съдиите са извършили някаква несправедливост.
През 1985 г. британският премиер се видя задължен да заклейми невъздържаното пиянско поведение на британските футболни запалянковци, които атакуваха група италианци, които бяха имали наглостта да викат за собствения си отбор. При сблъсъка на двете агитки загинаха десетки хора. През 1969 г., след три много оспорвани футболни мача, салвадорските танкове прекосиха границата с Хондурас, а салвадорските бомбардировачи нападнаха хондураските пристанища и военни бази. Жертвите на тази „Футболна война“ бяха хиляди...
Оръжията в най-ранните войни вероятно са били ловни пособия. Колективните спортове не са просто стилизиран отглас от древни войни. Те освен това задоволяват една почти забравена страст към ловуването. Като се има предвид, колко дълбоки са нашите пристрастия към спорта, а също и колко широко е тяхното разпространение, изглежда вероятно те да са предварително програмирани в нас - не в мозъка, а в гените ни. Десетте хилядолетия, които ни делят от практикуването на земеделието, са се оказали недостатъчни за това подобни наклонности да са се развили и изчезнали. Ако искаме да ги разберем, ще трябва да се върнем много по-назад.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.