To-do list на правителството

Има едно сигурно за следващото правителство - то няма да е с премиер Бойко Борисов и най-вероятно няма да е на ГЕРБ. Към момента изглежда най-вероятно следващият кабинет да е служебен, назначен от президента. Дори и да се осъществи другата, много по-малка, възможност за правителство около Слави Трифонов, при тази конфигурация в парламента то 1) няма да има много дълъг живот и 2) вероятно ще следва сходна политика със служебния кабинет - решаване на текущи кризи и демонтаж на ГЕРБ и ДПС от ключовите позиции за усвояване на публични средства.

1. Промени в ключови структури

• Да се смени ръководството на АПИ - структурата, през която минават най-големите обществени поръчки и която подхранва мегакорупцията във властта. Това може да стане моментално, тъй като агенцията е на подчинение на регионалния министър. Да се започне моментален външен одит в агенцията за начина, по който са давани последните големи поръчки.
• Да се смени ръководството на НАП. Приходната агенция има експертиза, но се ползва за много политически удари върху неудобни и амнистия за любимци. Освен топ ръководството бързи промени вероятно ще са нужни и в регионалните структури. Една от първите задачи на новото ръководство може да е въвеждане на електронно случайно разпределение на проверяваните фирми и екипите от данъчни.
• Да се смени ръководството на ДФ "Земеделие" - това ще стане по-бавно, но е задължително. Фондът разпределя огромно количество пари - по над 2.5 млрд. лв. годишно, и е известен като удобното място за цял слой от партийни назначения. ДФЗ е една от трите институции, през които минават огромен поток от европейски пари, и е добре да се внесе повече прозрачност там. Дори преди напускането на Румен Порожанов ДФЗ не беше прозрачна, а оттогава насам фондът е потънал в мълчание. Принципно структурите, които са сертифицирани за разпределяне на европейски пари, каквато е ДФЗ, имат процедура за смяна на ръководство, която изисква координация с ЕК. Едноличните решения за премахване на ръководство без одобрение от Брюксел носят риск от забавяне на разплащания или дори замразяване в най-лошия вариант.
• Ръководството на НКЖИ - третата голяма структура за разпределяне на европейски пари (над 2 млрд. лв. в сегашния период), не може да бъде сменено лесно, тъй като през март беше преназначено с конкурс. На първо време може да се назначи прокурист.
• Ръководството на програма "Конкурентоспособност" е едно от най-слабите в системата на европейските средства. То също може да бъде сменено от ресорния министър на икономиката, но отново минава през преговори с ЕК. Проблемът е, че почти всички помощи за бизнеса, свързани с пандемията, минават през тази програма и тя вече крета, така че допълнителни забавяния може да се окажат експлозивни.

2. Прозрачност навсякъде

• Назначенията на директори на държавни дружества да се правят при реално състезание. Да се промени правилникът към Закона за управление на публичните предприятия - в конкурсите за бордове да се публикуват CV-та, концепции и събеседванията да се излъчват на живо. Сега устният етап от конкурсите е буквално засекретен, а именно при него се случва отстраняването на неудобните кандидати.
• Да се публикуват данни за всички кредити на държавната ББР над 5 млн. лв. Това е важно да стане с максимално много детайли (обезпечения, срокове, лихви, гратисни периоди, обслужване), без да се нарушава законодателството за банковата тайна. Особено внимание трябва да се отдели на най-големите експозиции, които са публично достояние чрез медийни разследвания и където може да се предполагат и интереси на политически лица. Като е важно анализът да стъпва и не само на законосъобразност, а и на целесъобразност на сделките.
• Повече прозрачност при концесиите: Публикуване на всички договори, анекси, платени суми по години, подадени годишни отчети и евентуални неустойки за неизпълнение и протоколи от проверки. Да се задължат органите, предоставящи концесии, да излъчват онлайн подаването на оферти, да се публикуват офертите или ключови параметри от тях, да се публикува класирането от комисията, както и окончателният договор. Промяната да обхване не само обичайните процедури на министерства и общини, но и тези на Министерството на туризма за плажовете, които са по друг закон.
• По-прозрачна КЗК. При положение че няма парламент и комисарите не могат да бъдат сменени, да се създаде повече прозрачност. Например да се излъчват онлайн т.нар. открити заседания по конкретните производства, като предварително се обяви кой казус кога ще се обсъжда.
• Да се изнесат детайли по ключови договори, например с "Капш" за тол системата, с "Автомагистрали" и "Монтажи" и за големи проекти като строителството на "Турски поток" през България за близо 3 млрд. лв., за военните машини за сухопътните войски и изпълнението на споразуменията за модернизация на танковете и закупуване на машините за специалните сили, за правителствения мегакомплекс в "София тех парк" (инвестицията е в строеж на няколко сгради, включително 15-етажна, за вероятно 100 млн. лв. върху 25 декара), и ако е възможно, да се прекратят. Може също така да се направи преглед на изпълнението на договора за изтребителите F-16 и да се оповести какви преговори са водени за допълнителни доставки.
• Продажбата на държавни имоти да стане по-прозрачна. В момента по-големите обекти се продават от бившата Агенция за приватизация (сега АППК) без никакъв маркетинг на обектите (като снимки и детайлна информация), както и от военното министерство.