"Маркет линкс": Силно желание за промяна и висока подкрепа за служебния кабинет

Ако изборите бяха днес

Резултатите за електоралните нагласи показват, че като цяло през последния месец няма съществени промени в подкрепата за партиите, но все пак се наблюдават нюанси, които - макар и в рамките на статистическата грешка, както подчертава управителят на "Маркет линкс", все пак говорят за тенденциите.

• С 21% подкрепа ГЕРБ остава първа сила, макар изпилена до ядрото си, а отливът на симпатизанти, който се видя на самите избори през април, за момента сякаш е спрял.

"Управлението на ГЕРБ в последния месец беше атакувано от различни посоки и въпреки това не се оправдават очакванията за по-видим спад на тяхната електорална подкрепа. Това налага тезата, че ГЕРБ е свит до твърдото си ядро и е малко вероятно подкрепата за тях да намалява", коментира Живков нагласите на хората преди вота. В същото време резултатите от изследването не улавят потенциалния ефект от санкциите на САЩ върху Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, наложени заради "мащабна корупция", а това е и много тежък удар върху доскоро управлявалите. Евентуално отдръпване на Борисов от активно публично присъствие през следващите седмици би могло да провокира загуба на твърд електорат, но засега той не показва подобно поведение, а вратите на повечето медии остават широко отворени за партията.

Рейтингът на Борисов го нарежда зад повечето лидери на т.нар. партии на протеста

• Партията на Слави Трифонов е втора с приблизително толкова подкрепа, колкото получи на последните избори, но отчита лек спад от 2.7% спрямо данните от края на април.

Това според Добромир Живков най-вероятно се дължи на факта, че през последните седмици "Има такъв народ" отсъства от публичния дебат и е затворена в собствената си медия. От друга страна, ефект може да има и пасивното поведение на партията и неуспехът за формиране на правителство в миналия парламент, макар и аргументите на ИТН за това решение да изглеждаха валидни.

• БСП е плътно зад партията на Слави в конкуренция за второто място, при това повишава резултата си с близо 2%.

В левицата е възможно да се наблюдава ефект на лека мобилизация на фона на политическия срив на ГЕРБ. Но по-вероятното обяснение е отслабването на ковид епидемията, която през април възпрепятства част от електората на БСП - възрастни и уязвими за вируса хора, да идат до урните. От друга страна, БСП с настоящия си вид и ръководство не може да вдигне съществено подкрепата си и за това ясно говори фактът, че лидерът Корнелия Нинова е с по-нисък рейтинг и от Борисов.

• "Демократична България" запазва и стабилизира подкрепата, която получи на последните избори. Обединението вече изпреварва с близо 2.5 пункта ДПС, която остава пета.

Според Добромир Живков именно това е и партията с най-голям потенциал за развитие и утвърждаване и занапред. "Демократична България" е на прага да влезе в много по-сериозна, трайна роля в българската политика. Тя показа голям потенциал, особено в темите, в които е най-компетентна и успя с много упоритост да наложи в обществения и политическия дебат - това са темите за нуждата от съдебна и правосъдна реформа и ролята на главния прокурор. Показателно е също, че за няколко месеца Христо Иванов удвои рейтинга си", казва социологът. Според него идните месеци - преди изборите и периода на опитите за формиране на правителство, ще са ключови за "Демократична България", защото електоратът ще следи внимателно изявите, позициите и решенията им и на тази база ще формира по-трайни нагласи към формацията.

• Подкрепа обаче леко губи формацията около Мая Манолова, макар все пак засега да се задържа над 4-процентовата граница.

"Донякъде съм изненадан от това развитие, предвид силния отзвук от дейността на т. нар. комисия "Манолова", от която в последния парламент излязоха много сериозни обвинения", коментира Живков. "Изправи се! Мутри вън!" е продукт на протестните настроения и като цяло страда от слаба спойка между съставните си части, а това на няколко пъти доведе до разминавания и търкания между лидерите, което може би дава негативен ефект. Формацията ще има нужда от силна кампания, за да се задържи на вълната.

Към т.нар. протестните партии има очаквания за формиране на кабинет след изборите през юли

• Проучването на "Маркет линкс" е правено, преди патриотичните формации да обявят, че през юли ще се явят заедно и резултатите им са представени поотделно, но така или иначе според Добромир Живков те трудно ще постигнат представителствов следващия парламент.

"Механично сборът на ВМРО и НФСБ/Воля е към 4%, но подобно събиране е грешно да се прави, това мнение споделят и други колеги", казва Живков. Според него опитът на лидерите а тези партии да изнесат негативите като останат извън листата за изборите е нож с две остриета, тъй като донякъде обезличава формациите. По думите му ВМРО по принцип има традиция в развитието на втория ешелон в партията, но другите две формации нямат разпознаваема втора линия.

Социолозите отчитат и още по-висок интерес към изборите спрямо края на април - 63% са декларирали, че ще гласуват на предстоящите парламентарни избори при 60% преди месец. Това може би ще доведе до по-висока избирателна активност, което би могло да има много по-положителен ефект за партиите от антистатуквото. Около половината анкетирани одобряват промените в изборното законодателство (45%) и машинния вот (56%) .

Силна подкрепа за служебния кабинет

Разочарование е думата, с която най-голям дял от хората (38%) описват чувствата си по отношение на политическата ситуация, следвано от тревога и гняв. Тези чувства обаче са катализатор на желание за промяна, а тя намира израз и в отношението към служебния кабинет. Над 50% от българите одобряват формата му, смятат го за добре балансиран от партийна гледна точка и го приемат като начин и средство да се върви към предсрочни парламентарни избори, показва проучването. "По принцип всяка нова изпълнителна власт се ползва с по-висок рейтинг при старта си, а в случая контрастът се усилва от това, че предишното управление беше стигнало много ниски нива по този показател. Вижда се, че надеждите на българските граждани се насочват към следващите избори", казва Добромир Живков.

Особено силна - над 60%, е подкрепата за кадровата политика на служебното правителство и за рокадите в ключови сектори, които то предприе. "Трябва да отбележим, че подкрепата е обща и тя също е израз на желанието за търсене на нови решения на проблемите, за политическа промяна, дори с нюанси на реваншизъм. Тези емоционално натоварени настроения възпрепятстват избирателите да следят ситуацията в детайли и това означава, че ще формират окончателното си мнение за кадровите назначения на по-късен етап", казва пред "Капитал" социологът.

Усещането, че този път има наистина сериозен шанс за политическа промяна, както и отминаващата трета вълна на епидемията са в основата и на оптимизма за перспективите пред развитието на страната. Оценките за сегашното състояние остават в негативния спектър, но очакванията за бъдещето вече прескачат в позитивния. Най-висок дял от всички анкетирани (39%) очакват страната да се развива положително в идните две години. Преобладаващо положителни са и нагласите за материалното развитие на домакинствата (44%) с очакване за по-добри доходи.

Румен Радев е сред големите печеливши

Освен, разбира се, т.нар. протестни партии, президентът Румен Радев е сред големите печеливши от политическото пренареждане. По думите на Добромир Живков, той е първият политически субект, чиято антиправителствена критика се материализира в конкретни действия от такъв мащаб. По този начин той продължава да поддържа висока обществена подкрепа, която може да се окаже решаваща за евентуалното му преизбиране.

Президентът е и политикът с най-висок рейтинг в страната, а заедно със служебния премиер Стефан Янев са единствените, при които положителните оценки надхвърлят отрицателните. Сривът в рейтинга на бившия премиер пък е болезнено отявлен - той се нарежда след Слави Трифонов, след Тошко Йорданов (ИТН) и след Мая Манолова, а преднината му пред Корнелия Нинова и Христо Иванов е минимална.