ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" свалиха кабинета "Петков"

Дотук се стигна, след като лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че се оттегля от коалицията на 8 юни - официално заради Северна Македония и актуализацията на бюджета са в основата на споровете между управляващите. Бързо след това ГЕРБ внесоха вот на недоверие срещу кабинета.

Изходът от гласуването до последния момент бе неясен заради куп противоречиви сигнали от опозицията. Още през уикенда лидерът на партията Бойко Борисов даде сигнали, че се колебае за вота на недоверие, въпреки че той бе внесен от ГЕРБ и остави вратичка на депутатите си да се отметнат при гласуването. В сряда пък, денят на вота, той се обяви и за сваляне на ветото за Северна Македония в ЕС - нещо, който принципно от самото начало иска и "Продължаваме промяната" и срещу което е лидерът на ИТН Слави Трифонов. Така до сряда надвечер остана невъзможно да се прогнозира как ще гласува ГЕРБ.

"Продължаваме промяната" от своя страна пък показаха, че не са готови на отстъпки за декларираните от партията ценности и принципи и запазиха надежди, че кабинетът ще оцелее. До последно премиерът Кирил Петков се надяваше да получи допълнителна подкрепа от още депутати от разцепилата се партия на Слави Трифонов - миналата седмица шестима народни представители от ИТН показаха, че ще стоят зад правителството, но бяха нужни поне още шестима за мнозинство от 121 или поне петима, за да не мине вота на недоверие.

Правителството бе подкрепяно морално и от няколкохилядна група демонстранти, които се събират пред парламента почти ежедневно от миналия четвъртък насам, когато опозицията успя да отстрани Никола Минчев като председател на парламента.

Фотограф : Цветелина Белутова

Разискванията по вота на недоверие във вторник също не внесоха яснота за изхода на гласуването, дори напротив. Реален дебат на практика нямаше, изказванията бяха малко и невинаги по същество, а вносителите от ГЕРБ и депутатите от ДПС изглеждаха нетипично пасивни. Нещо повече, поведението на опозицията дори даде възможност на управляващите да обяснят и защитят икономическата и финансовата си политика с данни, факти и сравнения с предишните правителства. Мотивите на ГЕРБ за вота на недоверие бяха именно икономически и финансови: според бившите управляващи правителството е допуснало неконтролируема инфлация и обедняване на населението, има икономически срив, дефицитът ще надхвърли 3.5%, а държавата силно ще задлъжнее. Но това не пречи на ГЕРБ да популистки да предлагат още по-бурно, разбирай скъпо, увеличение на пенсиите във висящата актуализация на бюджета.

В сряда нещата продължаваха да са хаотични, като ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане" провалиха сутрешното редовно заседание на парламента - депутатите на четирите партии не се регистрираха в залата и кворумът пропадна.

Иначе математиката за вота не бе твърде сложна: "Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България" заедно с шестимата отцепници от "Има такъв народ" са общо 115 души. А обявилите се за оставка на правителството ГЕРБ, ДПС, другата половина от ИТН и "Възраждане" са 125 души. Непредсказуемото поведение на партиите обаче създаде и редица сценарии за вота. Само един от тях бе кабинетът да получи подкрепа от още минимум петима депутати. Другите варианти за оцеляване на правителството бяха поне петима да гласуват с "въздържал се", да не участват в гласуването или да не са в залата.