Елена Гунчева: За наемане на автобуси за протести имаше пари, но за експерти - не

След изтичане на болничните ми, ще си подам оставката като народен представител и ще напусна Възраждане, въпреки че още вярвам на идеите. Но вече не вярвам на лидера. Посочвам конкретните причини:

1. От началото на парламентарната ни дейност обръщах внимание на проблеми с пиара, хаотичната законодателна дейност, подценяването на предварителната подготовка. Беше ми отговаряно, че аз нищо не разбирам и има професионалисти.

2. Кадровата политика: Лидерът иска верни, а не умни и мислещи. Като това многократно го е заявявал в прав текст. Проблемът е, че не може да се издигат верни и да се ползват за умни. Липсват изявени кадри в основни ресори на държавното управление и дори такива, които могат да бъдат на отговорни постове дори на средно управленско ниво. Посочвам като пример, че в групата ни няма нито един лекар, заради което се наложи аз да съм член на здравната комисия. На искането ми да наемем експерт по бюджета, ми беше отговорено, че не било необходимо, това било политически въпрос. Само, че не е и разбирането и структурирането на бюджет и то държавен, изискват специални знания, които ние нямаме. Липсата на експертиза води и до популистко говорене. Аз съм юрист с дългогодишен опит в местното самоуправление, както и имам специалност по администрация. Въпреки подгответността ми по много ключови въпроси, пред медиите се представяха други колеги. Стигна се дотам, че мои становища да се иска да се представят от други депутати, защото били тяхна тема.

3. Мои законопроекти, внесени от групата на Възраждане, като законопроекта за защита на длъжниците срещу незабавните производства, за общинската собственост, с който щеше да се прекрати до голяма степен корупцията, за българското знаме, които бяха мои каузи, дори не бяха споменавани по медиите и по партийните страници. Но пък си имаме законопроект за развъждането на трюфели. Срещам пълно неразбиране защо за мен и за много хора е важно тези проблеми да се обсъждат широко сред обществото.

4. Забраниха ми да говоря пред медии след публикацията, за която започна проверка прокуратурата, която проверка беше удобен повод да ми се отказва всякаква изява. И така четири месеца. Много журналисти озадачено ме питаха на какво се дължи това. Бях дисциплинирана и насочвах всички към пиара на партията, като по този начин четии месеца аз не можах нито да изкажа мнение, нито да се чуе моята позиция пред обществото. На молбата ми за повече отразяване на партийните страници и медии, защото често съм блокирана в социалните мрежи, ми се обясни, че аз съм никоя без партията и не мога да претендирам за специално отношение. Аз лично смятам, че съм била някоя преди партията и ще бъда някоя след нея.

5. Лидерът не си защитава хората. При атаката от черен пиар срещу мен, аз бях оставена съвсем сама, като дори ми беше отказано да се защитя сама, като изложа моята теза пред медиите. Хвърлиха ме, образно казано, на кучетата и ме оставиха сама.

6. Мои изказвания в регионалната и здравна комисия, въпреки важността си и според мен правилността им, не се виждат също на партийните страници или групи. За разлика от другите депутати, които са отразявани редовно.

7. На протеста срещу украинското знаме на Столична община, аз не бях допусната да говоря пред хората, въпреки че някои от тях споделиха, че са очаквали да ме чуят и дори заради това са дошли на протеста. Речите бяха прилежно написани по списък и научени да бъдат изрецитирани от говорещите. Мен в списъка ме нямаше, затова и не говорих на протеста.

8. Смятам за голяма грешка липсата на сътрудничество с граждани и граждански организации. Категорично не одобрявам отношението към гражданския протест, който искаше да не ходим с партийни знамена, като организаторите бяха заклеймени от организационния секретар на Възраждане като нови купени партийни проекти. Въпреки разпорежданията, в Пловдив участвахме като партия в гражданския протест и аз говорих пред хората, което беше прието крайно негативно от ръководството. Не се толерират никакви разговори с когото и да било, който може евентуално да привлече потенциален наш електорат. Считам, че няма "кражба на избиратели", а всяка партия трябва да се бори да е по-добрата, а не да отрича до степен на безумие всеки конкурент. За русофлиите многократно се изказваше лидерът с пренебрежение, като бях порицавана и за това, че участвах в Безсмъртния полк в София.

9. Личното отношение към мен няма как да не го забележа. Половин час след като ме уведомиха, че на сайтове се предлагат пари, за да свалят мои публикации, лидерът ми се обади да ми крещи по телефона да сваля публикация, в която наричах премиера "Просто Киро". Затворих му телефона и я свалих, като обясних, че не искам някой да ми дава наклон на мнението. В същото време организационният секретар и други от партията си пишеха "Просто Киро" в социалните мрежи, без това да предизвика някаква реакция. Многократтно ми беше обяснявано, че съм в парламента само и благодарение на партията и не мога да си позволявам несъгласувани изяви, мнение и инициативи. Тъй като явно нямам необходимия ценз, не бях предложена нито за секретар, нито за заместник-председател или председател на комисия, а бях сложена за член на здравна комисия, в която признавам откровено, се затруднявам да разбера проблемите в медицината.

10. Безотчетните пари, които се полагат на депутатите, ни бяха взети за партийната каса, като аз поне не знам по какъв начин се изразходват. Това, което ме притесняваше в този случай е, че никой от нас не можеше да си позволи да отвори приемна в изборния си район и да наеме сътрудник или да плати на експерти за становища. Подчертавам, че за цялото време на престоя си в Народното събрание, съм била на хотел, който съм заплащала сама. За съжаление за наемане на автобуси за протести имаше пари, но да наемем експерти, за да подготвим професионално неща за пленарна зала нямаше. Въпреки настояванията ми, не ми беше организирана и открита среща с гражданите на Пловдив, а при липса и на приемна, срещите ми с тях ставаха по улиците.

11. Всяка изява трябваше да съгласувам дума по дума. Никой не ме питаше за моето мнение, а ми се спускаше отгоре. Дори на мои въпроси защо например гласуваме, че Русия е агресор. Да, гласувахме срещу санкциите, но подкрепихме декларацията в останалата й част. Защо, не ми беше обяснено. Не ми беше обяснено и защо почти всеки път трябваше да гласуваме заедно с ГЕРБ, най-вече за техни предложения, а Десислава Атанасова беше чест гост в стаята на парламентарната група. Знам, че политиката изисква компромиси, но някои компромиси не мога да направя. И това е да забравя 13 години диктатура, побоят на студентите под колоните на МС, подслушванията и огромната корупция. Няма как да ги подкрепям, а признавам, не съм станала достатъчно политик, че да съм дотолкова диалогична, че да забравя как заплашваха детето ми и как заплашваха и клиентите ми да не работят с мен. За ДПС съм сигурна, че договорка не е имало, никога не сме ги подкрепяли. Освен на вота, но това може да се обясни. За ГЕРБ обяснението е трудно, поне за мен.

Обяснявам проблемите и смятам, че при добро желание могат да намерят решение. Оставам с най-добри чувства към партията и към хората в нея, защото са искрени, родолюбиви и почтени. Много приятели намерих там и се надявам въпреки ситуацията, да продължим да бъдем такива. Вината много е възможно да е в мен, защото трудно се вписвам и не позволявам да бъда контролирана. Явно, както написах преди време, не ставам за политик. Но бях длъжна да опитам. Да внеса законопроекти, които смятам, че ще помогнат на хората. Да се чуя моята гледна точка и тази на хората, които ми се довериха. За съжаление се провалих, въпреки усилията ми да го направя.

Оставката си от Народното събрание ще подам на 13 юли, когато изтичат болничните ми. Принципен въпрос е да напуснеш парламента, след като вече не си част от партията, от която си избран. Ако ръководството настоява, мога да го направя още следващата седмица. Аз ще продължа да говоря това, което мисля. Защото свободата е най-важното състояние на духа.

Безкрайно благодаря на всички хора, които досега ме подкрепяха и които споделят идеито на Възраждане. Продължавайте да се борите, защото важна е България. Има надежда и тя е във Възраждане. Но аз не мога да продължа с вас, защото ще загубя себе си.

Да живее България!"