Консултациите при президента: Какви сметки си прави Радев

Както се вижда от последното изследване на "Галъп", над 60% от българите са на мнение, че настоящата ситуация (правителство, свалено с вот на недоверие, неясни политически и икономически перспективи) е проблематична. Най-много - над 40%, очакват да се сформира нов кабинет с мандат на "Продължаваме промяната".

Като не отидоха на консултациите в понеделник, от ПП оставиха впечатлението, че не оценяват достатъчно тези очаквания. Ако бяха изтъкнали аргумента, че им е нужно повече време, за да проведат предварителни разговори за състав и подкрепа за кабинета, едва ли някой би ги упрекнал. Но и това задължително трябваше да бъде направено учтиво и професионално.

От своя страна Радев реагира твърде детински, като "отряза" ПП и БСП, внезапно слагайки край на процедурата по консултациите. А президентът можеше да подскаже на политиците, че според него не са били на "нужното ниво".

За капак, вместо за мандата Румен Радев и Тошко Йорданов превърнаха срещата във вторник в анализ на доскорошното българско вето върху Северна Македония и "френското предложение". Йорданов и Радев взаимно си вдигаха топката по тази тема, явно се разбират добре по нея. Ясно е също, че става въпрос за заиграване с тези близо 60% от българите, според които "националните ни интереси" не са отчетени във "френската оферта" ("Галъп"). Стрелите на ИТН и президента като че летят в една посока - срещу ПП и всички останали (без "Възраждане", разбира се), които гласуваха за падането на ветото.

В тази посока остава Радев да връчи третия мандат на ИТН - само и само за да унижи БСП и ДБ.

Да не би и президентът да се явява на избори наесен - под маската на "Български възход"? Или пък обмисля да управлява съвместно с коалиция "Кремъл" ("Възраждане", "Български възход", една "опитомена" БСП плюс, може би възкръсналото ИТН)? Или пък си прави други сметки - да управлява със служебни правителства, като за целта разбие на пух и прах и без това разнебитената партийна система, поощрявайки схватките в нея.

Това би бил печален край на втория мандат на Радев. По-важното - това е страшна и срамна перспектива за европейска България. Наивно е да смятаме, че противоборството между президента, една или друга партия и техните лидери може да изчезне с магическа пръчица. Явно е, че причините са по-дълбоки, че има сблъсък на политически визии; не става просто дума за дребнавост, за обидчивост.

Но в името на България, особено в този момент, когато страната е на ръба на тежка политическа криза, трябва да бъде обявено поне прекратяване на огъня, вместо студената война да ескалира в гореща.