"Алфа рисърч": Пълен срив на доверие в институциите и масов песимизъм
Ако изборите бяха сега, резултатът от октомври щеше да се повтори, но заради още по-ниската активност са възможни изненади, сочи проучване на агенцията
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Всички субекти на управлението са виновни за политическата криза, смятат анкетираните.
- Президентът също губи рязко рейтинг и за първи път доверието и недоверието в него са почти равни.
- Нивото на личен оптимизъм сред хората e много по-ниско, отколкото бе по време на ковид пандемията.
Още по-голям срив в доверието към институциите, партиите, лидерите и песимизъм за следващата година: по - умерен на лично ниво, но голям в национален план. Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
Такива са нагласите в обществото според новото проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 1 - 13 декември 2022 г. сред 1023 пълнолетни граждани. Данните от него сочат, че ако изборите са сега, то те в общи линии биха повторили резултатите от предходните, но при още по-ниска избирателна активност - около 35%, което пък има потенциал да поднесе изненади в крайните резултати.
Партиите масово отчитат спад на подкрепата
"Печеливши" от нови избори обаче реално няма - всички партии отчитат известен спад на резултатите си спрямо октомври месец. ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. ПП са втори, но също губят около 2.5 пункта, като понасят най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват.
Нов спад отчита и БСП, докато ДПС е една от партиите с по-слаб отлив. Относително по-леки загуби би имала и "Възраждане", която отчете голям подем на последния вот. Нейният лидер Костадин Костадинов единствен открито настоява за бързи нови избори с надежда възходът на формацията да продължи, но според данните на проучването в най-добрия случай тя би повторила резултата си.
Пълен срив на доверието
Два месеца след поредния предсрочен вот лидерите на партии също попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията за спад на рейтингите засяга всички основни политически играчи - ерозира доверието дори в президента Радев, макар той да остава засега най-одобрявана политическа фигура. Причините са конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт. За първи път от избирането си Радев има почти еднакви оценки за доверие и недоверие - 36% срещу 34%. За сравнение - в началото на втория му мандат през февруари положителната оценка за него бе 51%, а отрицателната - 23%. Подкрепата си за президента оттеглят предимно жители на областните градове, младите и средните поколения според анализаторите на "Алфа рисърч".
Тревожно ниски са оценките и за основните институции в страната, което говори за още по-голям срив на доверието в тях. Този траен спад на обществено доверие е пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза, смятат от "Алфа рисърч". Новият парламент стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено за народното събрание, което излъчи правителството на Пламен Орешарски през 2013 г, но дори то е имало 1 пункт по-високо доверие.
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена обществена реакция на политическата нестабилност и неефективния междуинституционален диалог. На практика тя засяга вече всички аспекти от управлението на страната. Отношението към четвъртото служебно правителство също е силно поляризирано, като негативното отношение взима превес - одобрение 24% и неодобрение 29%. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори анкетиран не е в състояние да изрази мнение за работата им.
Песимизъм за идната година
България изпраща годината с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство и на този фон разбираеми на този фон са и песимистичните очаквания за 2023 г.
Нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 - 2011 г., казват от "Алфа рисърч", като агенцията следи този индикатор от 1998 г насам. Дори по време на ковид пандемията традиционният новогодишен оптимизъм не е падал под 50-55%, твърдят от агенцията.
Очакванията и за света през 2023 г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27% предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.
Предвижданията на хората за политическото и икономическото бъдеще на страната са също така мрачни. Повече от половината анкетирани очакват още предсрочни избори, а една трета мислят, че ще се стигне до социални протести и вълнения. Над четвърт от запитаните очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността.
Има все пак и оптимисти - около една трета от анкетираните, които се надяват България да започне да излиза от кризите и да се увеличат доходите и жизнения стандарт.
"Добрата" новина е, че помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% - тревога, 21% - оптимизъм, 7% - страх.
Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество, обобщават социолозите от "Алфа рисърч".
7 коментара
Това сриване на доверието го дължим на сиамците ПП/ДБ, които употребиха огромната антиГебр енергия през лятото на 2020 г. за свои си грантови цели. Далаверата с отказа от газ и посредническият договор с МЕТ миг след това си е направо за премиера в Самораново.
А останалото, освен разочарование, води до обединяване на колебаещите се около сигурното. Което, заради елементарността на ПП/ДБ, го играе Герб.
Нищо да не прави баце, лъжльовците му тикат авторитет.
Как все на такива ментално скопени "спасители" попадаме!
Навикнаха ни да се оправяме въпреки държавата. Това е пагубно за държавата.
След няколко месеца ще станат две години откакто живеем в предизборна кампания, как точно да реагира електоратът при това положение?
В момента на политическия небосклон има повече "лидери", отколкото самият електорат може да поеме. В страната останаха две и половина партии със стабилна социална основа - Герб и ДПС. Корнелия Нинова докара БСП-то до половинката, което е жалко. Независимо от всичко, което се изля по някои от тези партии, те преминаха през всички избори и с относително стабилен резултат, с изключение на БСП. От останалите пратии, които са представени в парламента, реално само ДБ има някаква партийна структура и по-сериозно присъствие по региони.
Как да имаш доверие в система, която се тресе целенасочено от част от играчите в нея? За ДеБъ и Пепетата е от изключителна важност да поддържат корупционния наратив и да искат оставки, с което да ангажират вниманието на... ~25% от електората. Когато обаче трябва да предоставят предложения, които да работят за останалите 75% се оказва, че трудно могат да се справят със задачата.
За тези две години в политическия живот на страната се появиха изцяло нови лица (ПП), стари политически проекти достигнаха апогея си(ИТН), средата показа, че може да поеме рециклирани политици обградени с кафяви общественици (ИБНИ на Манолова ведно с човешкия отпадък от Отровното трио), че 6 месеца като служебен министър са достатъчна база за прехвърляне на бариерата от 4%, както и че един мандат като служебни министир на "най-добрите" всичколози от ПП е достатъчен да станеш фактор номер 1 в политическия живот на страната. Тази волатилност е плашеща и индикира все по-голяма умора от изборите, а калта, с която се замерях политиците може да е бладодатна за журналистиката, но е пагубна за избирателите.
В този смисъл единствената институция, която поддържаше висок рейтинг беше тази на президента, но конфронтацията с ПП навреди и на него. Можем само да гадаем къде е бил генезисът на тази конфронтация, предполагам още в началото на предходния кабинет, както и какви са били причините за нея. Естествено журналистическата селищно-граннтова система зае ясно своята страна, като към постоянното натрапване на полуидиотите от ПП, започна да добавя и критика към Радев, когото само преди година се припознаваше като политическа баща на пп-тата. Но когато поредният служебен кабинет започна да прави редното за да забърше след простотиите на кабинета петков, стана ясно, че конфронтацията ще е сериозна. За 8 месеца в управлението, този кабинет забърка невероятни каши, а още по-лошото е, че дори след практическото превръщане на Киро Петков в нов ББ (или го обичаш, или го мразиш, няма средно положение) все пак ПП остава втора партия, а продължаващото тенденциозно отразяване от страна на споменатата грантова журналистика продължава да поддържа балона на ППтата.
Откакто Радев и Илияна взеха властта(май 2021г) БГ върви към все по-голяма забатачване. Лични наблюдения.
Американският конгресмен Уорън Дейвидсън потвърди официално в акаунта си в Twitter за писмото, изпратено до американския министър на финансите, в което настоява да се проучи саботажа на санкциите “Магнитски” от главния прокурор на България Иван Гешев.
https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10161244674366189
"My letter concerning Bulgaria is real, as are the widespread concerns about sanctions evasion."
Всичко описано е в реда на нещата. Българите сме по-разделени от всякога във всеки смисъл и това води и до тотално цветната палитра в политиката. За разлика от паникьорите по-горе, аз не виждам място за драма! За да построиш нещо ново, трябва да започнеш от 0-та и трябва да го иска мнозинството. В момента 1/4 го искат, 1/3 си искат тежката стабилност ала Борисов, а останалите не ги е еня. Ще почакаме!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.