Радев върна Изборния кодекс на парламента заради обезсмислянето на машините

Малко вероятно е коалицията на ГЕРБ, ДПС и БСП да се съобрази с мотивите за президентското вето

Президентът наложи вето на приетите промени в Изборния кодекс заради обезсмислянето на машинното гласуване.
Президентът наложи вето на приетите промени в Изборния кодекс заради обезсмислянето на машинното гласуване.
Президентът наложи вето на приетите промени в Изборния кодекс заради обезсмислянето на машинното гласуване.    ©  Цветелина Белутова
Президентът наложи вето на приетите промени в Изборния кодекс заради обезсмислянето на машинното гласуване.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Очаквано президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Изборния кодекс. Той оспорва текстовете, с които коалицията между ГЕРБ, ДПС и БСП върна хартиените бюлетини и елиминира машинното броене на вота, на практика обезсмисляйки устройствата за гласуване.

В мотивите си Радев подчертава, че парламентът е подменил характеристиката на машинното гласуване, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от вота вече няма да става електронно, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия.

По време на дебатите по промените в закона именно това беше и основната критика към т.нар. хартиена коалиция, която в началото претендираше, че само връща гласуването с бюлетини, за да улесни избирателите, а накрая елиминира протокола от машините в отчитането на резултата от вота.

С гласуването си ГЕРБ, ДПС и БСП запазиха само привидно устройството в секциите, като премахнаха неговото най-голямо преимущество - бързо и точно отчитане, без възможност секционните избирателни комисии да "произвеждат" невалидни бюлетини в услуга на доминиращите ги партии.

Примерите как действа схемата са много и публични, данните също са красноречиви: хартиеното броене доведе до 120 000 невалидни бюлетини на парламентарните избори през 2017 г. и до 440 000 невалидни гласа на местния вот две години по-късно.

Законодателят предпочита явно хартията

Наред с това Радев оспорва факта, че с приетите промени в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение ще определя начина на гласуване - с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии. "Такава "свобода на избор" не може и не трябва да замества прилагането на общозадължителни правила, на които да се подчинява изборният процес с неговата несъмнено решаваща значимост за демократичната държава. Свободата на избор се отнася до формирането и изразяването на волята на избирателите, а начинът на гласуване следва да се уреди с императивни норми", се посочва в мотивите на президента.

Законодателят е задължен да определи такъв начин за гласуване, който да третира еднакво гласуването с машина и с хартиена бюлетина и във всички случаи - при гарантиране тайната на вота, подчертава държавният глава. Според него приетите текстове създават предпоставка за разкриване тайната на вота и показват предпочитанието на мнозинството в парламента да гарантира гласуването с хартиена бюлетина и да не предостави същите гаранции за машинното гласуване - в нарушение на принципа на равенството.

Правовата държава и "машинните бюлетини"

Във ветото си президентът обръща внимание и на нововъведения термин "машинна бюлетина", който обаче не е съобразен с текстовете в кодекса, регламентиращи точното съдържание на "бюлетината".

"Липсата на прецизност на приетите разпоредби относно машинното гласуване и тяхната съгласуваност със съществуващите разпоредби относно бюлетините или хартиените бюлетини (каквато дублирана употреба на понятията ще се появи в Изборния кодекс, ако приетите промени породят правно действие) ще доведе до разнопосочно прилагане, несъвместимо с правовата държава", отбелязва Радев.

"Капитал" вече писа, че заради въвеждането на термина "машинна бюлетина" (а не разписка, както се наричаше досега хартиеният отпечатък от гласуването на устройство) е възможно машините да отпаднат в последния момент преди евентуални избори. Причината е, че машините за гласуване не могат да отпечатват бюлетини - такива, каквито са описани с изрична разпоредба в Изборния кодекс.

Кодът и българите в чужбина

В мотивите си президентът изтъква, че подкрепя идеята за предоставяне на изходния код на устройствата за гласуване, той обаче има критики и към времевата регламентация - кога става това, и най-вече към критерия кой ще има право на достъп до данните.

"Избраният от законодателя критерий за определяне на субектите, на които ще се предостави достъп до изходния код, а именно - обвързаността от процентно получените гласове, създава предпоставки за нарушаване на равенството пред закона. Ако целта на предоставянето на кода е проверка на неговите функционалности, то споменатият лимитативен критерий ограничава както партиите и коалициите, които не са преминали изборната бариера на предишните парламентарни избори, така и инициативните комитети, да се запознаят с кода и да формират своя обоснована преценка относно гаранциите за сигурността на машинното гласуване. Необходим е обективен критерий, който да гарантира равенството на гражданите пред закона", е записано в мотивите.

Президентът обръща внимание, че с промените в закона парламентът изцяло премахна дори идеите за бъдещо "дистанционно гласуване". "Считам, че законодателят трябва да запази правилата, които имат потенциал да развият възможността за гласуване от разстояние, особено важно за българските граждани, които живеят зад граница", подчертава президентът.

Какво следва?

След наложеното вето от държавния глава парламентът е длъжен да обсъди и гласува отново текстовете на Изборния кодекс. Дали партиите ще се съобразят с мотивите на президента все още не се знае. Преди седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза пред "Нова телевизия", че ще помоли депутатите си да се съобразят с ветото и да се откажат от част от промените. Няколко часа по-късно в специално аранжирано изявление пред жълтия сайт ПИК Борисов се отметна от думите си и ги обясни като емоционална реакция, плод на афект заради въпросите на водещите.

Засега е известно, че ПП, ДБ, "Български възход" и "Възраждане" ще продължат да защитават машинното гласуване и броене.

В сряда, по време на дебатите около кандидатурата на ГЕРБ за премиер - Николай Габровски, лидерката на БСП Корнелия Нинова заговори за възможност за кабинет с втория или третия мандат. Думите ѝ са явно протягане на ръка към доскорошните ѝ партньори от ПП и ДБ. ПП обаче са поставили условие за колаборация с БСП - отказ от промените в Изборния кодекс, които социалистите застъпват. В сряда, след като мотивите за ветото бяха публикувани, Корнелия Нинова каза пред журналисти, че БСП ще прегласува закона "такъв, какъвто беше приет". Дали ще може да се намери компромис за въвеждане на хартиена бюлетина в големите секции, но запазване на електронното отчитане на гласовете от машините, засега не е ясно. Ако БСП, ДПС и ГЕРБ запазят позициите си обаче, те ще преодолеят наложеното вето.