Все по-малко вероятно е този парламент да приеме поправките за главния прокурор

Ако не е този парламент, ще е следващият

На възраженията, че това протакане е неприемливо, защото концепцията на тези законопроекти е обсъждана продължително, а този парламент най-вероятно няма много време, Радомир Чолаков заяви: "Или имаме мандат и ще ги направим тези закони, или нямаме мандат и ще ги прави следващото Народно събрание". Законопроектите са сложни, чуха се много идеи, имаме необходимост да обсъдим спокойно още няколко дни какви са възможните алтернативи, каза той. Консенсусът е възможен, заяви Чолаков и даде пример със законопроектите за подателите на сигнали за нарушения, които бяха подкрепени в правната комисия, но пленарната зала ги отхвърли заради опасения да не би системата за подаване на сигнали да се превърне в механизъм за доноси и бухалка. По празниците работихме усилено няколко души, разгледахме новия проект, който в 95% е проектът на вносителите от МС и Надежда Йорданова, каза Чолаков и призова служебния министър на правосъдието Крум Зарков и Йорданова да потвърдят това.

Чолаков предложи още в четвъртък със зам.-председателите на правната комисия да обсъдят създаването на работна група, която да се "обедини по изслушаните идеи" по време на заседанието. По правило работни групи по законопроекти се създават, след като те бъдат приети по принцип на първо четене. Една работна група преди първо четене не може да измени внесените законопроекти преди внасянето им за гласуване в пленарната зала.

Това развитие на нещата означава, че поне още седмица проектите няма да бъдат гласувани в правната комисия за първо четене, а междувременно се чака до понеделник най-късно президентът да връчи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство.

Самото откриване на заседанието на правната комисия в сряда започна леко театрално - от председателя на парламента Вежди Рашидов, поканен специално за целта от Чолаков. Рашидов пожела създаването на един съвременен законопроект, след което напусна залата. Чолаков на свой ред припомни важността на темата за отговорността и отчетността на главния прокурор, която е основната тема. И припомни, че още при приемането на конституцията покойният вече депутат от Великото народно събрание Любен Корнезов е заявил, че главата за съдебната власт ще бъде най-трудната.

Шест законопроекта

Общо шест бяха законопроектите в дневния ред на правната комисия - пет проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и проект за промени в ЗСВ на "Възраждане". Единият от проектите на Министерския съвет съдържа новия механизъм за разследване на главния прокурор, но също така и предложения за решаване на проблемите на ефективността на наказателното производство, както и защитата на правата на пострадалите от престъпления, в изпълнение на няколко групи решения на Съда в Страсбург - "Колеви срещу България" и "С.З. Срещу България", и "Великови срещу България".

Другият цели транспонирането на две европейски директиви - за процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми, и минималните стандарти за правата и защитата на жертвите на престъпления. България е закъсняла с въвеждането и на двете директиви, поради което е започнала наказателна процедура срещу страната ни. Законопроектът на Надежда Йорданова също засяга темата за наказателното преследване, отговорността и отчетността на главния прокурор, ефективното разследване и защита правата на пострадалите.

Проектът на Бойко Рашков и други депутати от "Продължаваме промяната" предлагат намаляване на формализма в наказателното производство, осигуряване на процесуална икономия, бързина и ефективност чрез премахване на опосредяващата роля на прокуратурата. Така например се предлага разследващите органи да могат да искат направо от съда разрешение за претърсване и изземване, за прилагане на специални разузнавателни средства, освидетелстване и др., да започват досъдебно производство, да провеждат разследване срещу магистрати и т.н.

Два са законопроектите на "Възраждане". С промени в Закона за съдебната власт те предлагат Националната следствена служба (НСлС) да се обособи в отделно звено в рамките на съдебната власт, а директорът й при необходимост временно да придобива "качеството на изпълняващ длъжността на прокурор по разследването на главния прокурор и неговите заместници". "Възраждане" предлага и проект за промени в НПК за избягване на формализма и ефективност на производството.

Опонентите

Както се очакваше, законопроектите за статута на главния прокурор и повишаване на ефективността на разследването срещнаха силна съпротива от представителите на прокуратурата, ВСС, прокурорската и следователската асоциация. Основните възражения - въвеждането на фигурата на прокурор ад хок е противоконституционно, независимо че е получило подкрепа от Венецианската комисия, а опцията разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи да провеждат разследването на главния прокурорq е начин за политически натиск, защото те са йерархически зависими от министъра.

Чуха се възражения, че предлаганата възможност да се обжалват отказите на прокуратурата да образува наказателно производство е дискриминационна, защото се отнася само за част от случаите, но и ще натовари изключително много съдилищата. В момента средно в България има по 120 000 отказа годишно за образуване на досъдебно производство, заяви Цветинка Пашкунова от съдийската колегия на ВСС. Освен това в малките съдилища това ще създаде проблем, защото ще доведе до отвод на съдии, които, ако се произнесат по отказа на прокуратурата за образуване на досъдебно производство, после няма да могат да се произнасят по същество. По-късно зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев опонира, че от тези 120 000 отказа на инстанционен контрол в рамките на прокуратурата са пратени само 7000.

Даниела Доковска: Това не е дискримrнация

Изцяло неоснователни са твърденията, че са дискриминационни нормите, според които някои от отказите на прокурора да образува наказателно производство подлежат на обжалване пред съда, а други - не, коментира за "Капитал" авторитетният адвокат по наказателни дела Даниела Доковска.

Във всяка правна система някои актове подлежат на обжалване, а други не подлежат. Някои дела се разглеждат от три съдебни инстанции, а други - от две. Процесуалният регламент е различен за различните видове дела - някои от тях се образуват по тъжба на пострадалия, а други - по обвинителен акт от прокурора. Това не е дискриминационно.

Различният процесуален режим на хора с еднакъв процесуален статут също не предопределя дискриминация - едни подсъдими са задържани под стража, а други нямат мярка за неотклонение. Същественото е процесуалният закон да се прилага еднакво и точно спрямо всички граждани и юридически лица. Това го пише и в учебниците.

Силно изказване направи зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев, подкрепено с много конкретни аргументи, изведeни от автентичните документи на Съда в Страсбург и други международни институции, сравнителноправен анализ и факти от практиката. Не следователи, а разследващи полицаи трябва да водят разследването срещу главния прокурор, защото не само в решението по делото "Колеви", но и в няколко резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа, както и във функционалния анализ на прокуратурата от експерти на ЕК изрично се казва, че това разследване на може да се провежда от следовател, който е в кадрова йерархична зависимост от главния прокурор, обясни Дечев.

И посъветва: "Четете чл. 194а, ал. 2 НПК - ние максимално сме се доближили до него". В този текст се казва, че разследващи органи по дела от компетентност на Европейската прокуратура са следователите от Националната следствена служба, разследващите полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, и разследващите митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници".

На възражението, че не е приемливо да се товари съдия с прокурорски функции, защото няма такъв опит, Дечев заяви, че става дума за съдия, който ще бъде назначен на длъжност прокурор. "Да ви напомня, че имаме двама главни прокурори, които преди това са били съдии, двама зам. главни прокурори, които преди това са били съдии", даде пример той и отбеляза, че никой не е поставял под съмнение техните качества да изпълняват функциите си на това основание.

Според правосъдния министър Крум Зарков със законопроекта за статута на главния прокурор и ефективността на наказателното преследване се решават проблемиq довели до над 70 осъждания на България в Страсбург. Според него приемането на тези поправки ще донесат видими позитиви за страната - българският политически дебат за съдебната власт ще напредне, България ще може да направи равносметката, че е изпълнила в някаква степен поетите ангажименти пред европейските партньори, а за българските граждани ще бъде ясно, че никой не е над закона.