Игрите на Борисов с бюджета

"Две неща могат да извадят ГЕРБ от сглобката - бюджетът и корупцията", каза той по време на националното съвещание във Велико Търново, на което партийното ръководство, местните лидери и кметовете на формацията обсъждаха дали партията да остане в сглобката. Тези негови думи обаче дадоха началото на острите критики на различни представители на ГЕРБ срещу предложения от финансовия министър Асен Василев бюджет, придружени и със заплахи, че ГЕРБ няма да го подкрепи, ако части от него не бъдат прекроени. Последва масиран натиск от страна на ГЕРБ с подкрепата на ДПС, който включваше различни политически прийоми по извиване на ръце. Двете партии бойкотираха гласуването на внесения от опозицията вот на недоверие на правителството "Денков-Габриел", разгърнаха мащабна атака по линия на незабавното прекратяване на дерогацията на руския петрол за рафинерията "Лукойл", което в крайна сметка доведе до среща на финансовия министър Асен Василев с депутати от ГЕРБ и ДПС в петък, след която стана ясно, че параметрите на бюджета за следващата година ще бъдат променени и част от "съображенията" на двете партии по него все пак ще бъдат удовлетворени.

Борисов е известен с повратливото си политическо мнение и честата смяна на позициите си дори в рамките на един ден, но за видимо сваления гард след местните избори си има конкретни причини.

Патовата ситуация за Борисов

Може и лидерът на ГЕРБ да си е правил предварителни сметки как резултатът на партията му след вота ще му даде повод да поиска предоговаряне на статуквото в мнозинството и от позицията на победител да диктува правилата в управляващата сглобка, включително и със заплахи за предсрочни парламентарни избори. Но макар и спечелил местния вот, той се озова в патова ситуация.

• Резултатът за пореден път показа, че двете най-големи политически сили - ГЕРБ и ПП-ДБ, са в паритет и евентуални предсрочни парламентарни избори най-вероятно ще възпроизведат пак същата конфигурация в Народното събрание. Но докато за ПП-ДБ резултатът е във възходящ тренд, защото коалицията спечели двата от трите най-големи областни града - София и Варна, и прибави други два - Пазарджик и Благоевград, то за ГЕРБ този тренд е низходящ, защото загуби тези областни градове. Очевидно на този етап предсрочен вот изобщо не е опция за Борисов, най-малкото защото резултатът ще е пак от същото. Или както призна зам.-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев, "колкото и трудно да е и гнусно за партията, всички останали опции са по-лоши от сегашната", каза той в отговор на въпрос дали депутатите от ГЕРБ ще подкрепят внесения от опозицията втори вот на недоверие към правителството "Денков - Габриел" за провал в сферата на националната сигурност и отбраната.

• Заедно с това загубата по места създаде трусове в местните организации на ГЕРБ. В София например има сериозно напрежение в новата група общински съветници на партията в Столичния общински съвет, които са разделени на три воюващи помежду си групи. Преди това, по време на вота в партийната структура, имаше тих бунт на активистите, като част от тях не излязоха да гласуват, защото не одобриха решението на Борисов да издигне кандидатурата за кмет на Антон Хекимян, а други при балотажа пък изобщо не се съобразиха с призива на Борисов за подкрепа на Терзиев и гласуваха наказателно за Ваня Григорова. Със сигурност напрежение има и на другите места, където ГЕРБ загуби вота. Така наред с недоволството и невъзможността на Борисов да обясни на актива си факта, че ГЕРБ участва в сглобката, но няма свои представители по различните етажи на властта, се прибавя и още един проблем - на лидера на ГЕРБ сега ще му се налага да гаси партийни пожари, които ако не се потушат, заплашват от разпад по места.

Предстоящото внасяне на закона за държавния бюджет в парламента всъщност се оказва поредното основание за Борисов да упражнява своята опозиционност в рамките на управляващото мнозинство и опит да договори средства, които да му гарантират запушването на част от тези пробойни и евентуално недоволство и от страна на новоизбраните кметове на ГЕРБ. Вероятно по тази причина в центъра на обсъждането на поведението на партията в сглобката миналата събота във Велико Търново се оказа предложението на финансовия министър Асен Василев в бюджета за следващата година за създаването на фонд от 1 млрд. лв. за общините.

Идеята е чрез него да се финансират проекти, предложени от кметовете, като средства ще получават тези от тях, които са от важност за развитието на съответната община. Очевидно тази идея не среща одобрение сред кметовете на ГЕРБ, повечето от които имат зад гърба си по един, два и повече мандата, защото ако това предложение се приеме, финансирането на проектите ще става на конкурентен принцип. Досега практиката на предходните правителства на Борисов беше в края на всяка година кабинетът да раздава големи суми на избрани от тях самите кметове с правителствено постановление без санкцията на парламента.

С аргумента, че "трябва да убеди своите кметове защо ГЕРБ е в тази сглобка, Борисов поиска в този фонд да бъде записано поименно колко средства ще получат общините. Той се противопостави и на идеите на Василев за увеличаване на данъчните оценки на имотите, които не са актуализирани от 2009 г. "Ако искат да увеличават данъците, да си търсят други мнозинства", заяви Борисов и посъветва кметовете на ГЕРБ да не вдигат данък сгради, чието увеличение е заложено в данъчните закони.

Страховете на Борисов

Към страхове на Борисов обаче се прибавят и още два. Единият е свързан с факта, че ротацията на Николай Денков с Мария Габриел ще стане в началото на март, когато хората вече ще са започнали да плащат високите сметки за ток и отопление и ако към тях се прибавят и намеренията на финансовия министър на увеличение на местните данъци и увеличението на максималния осигурителен доход, недоволството от това и негативите може да се пренесат върху ГЕРБ.

Другото притеснение на Борисов е надигащото се в партията недоволство срещу единствения официален представител на ГЕРБ в правителството - вицепремиера Мария Габриел, която все по-често е упреквана от някои вътрешнопартийни фигури, че не защитава в достатъчна степен интересите на партията в настоящото правителство. Знак за това беше фактът, че тя не присъства на националната среща с кметовете, депутатите и областните координатори във Велико Търново. Ако напрежението по тази линия продължи, нищо чудно пред Борисов да започне да стои и още един сериозен проблем - за бъдещия премиер на ГЕРБ, когато дойде време за ротацията в началото на март.

Извън страховете, свързани с вътрешнопартийните процеси в ГЕРБ, критиките на Борисов към предложения от финансовия министър държавен бюджет имат и други цели.

ГЕРБ и ДПС: Сглобка в сглобката

Едната е, че с критиките към бюджета ГЕРБ разгръщат персонална атака срещу Асен Василев. В нея партията на Борисов не е сама, а има поддържащата роля на ДПС, които също изразиха недоволство от намерението на Василев да постави на конкурентен принцип и за конкретни проекти раздаването на средства за общините. А по неофициална информация нито Борисов, нито председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски са се отзовали на отправената от Василев във вторник поканата към двамата за разговор по параметрите на бюджета.

В различни свои медийни изяви депутати от ГЕРБ определиха бюджета като нереалистичен, с раздути приходи, което по думите им ще доведе до увеличаване на дефицита над заложения от 3%, което пък може да се окаже спънка за приемането на еврото. Бившият финансов министър от последните две правителства на Борисов и санкциониран по "Магнитски" Владислав Горанов разкритикува приходната част на бюджета, в който са заложени 2.4 млрд. лв. от таксата върху преноса на руския газ през България.

"Няма механизъм, по който да са сме сигурни, че ще се съберат тези средства. Ако тези приходи не постъпят в бюджета, те трябва да бъдат причислени към разходите. В същото време в проекта имаме сумарен дефицит за следващите 3 години 25 млрд. лв. Това са големи числа, които могат да се отразят по неблагоприятен начин на обикновения човек. Ние задлъжняваме. Ако гледаме началото на 2023 г., имаме по-голям дълг, който носи и лихви, които ще се увеличат до 2,6 млрд. лв.", каза Горанов пред bTV. Той посъветва останалите формации от сглобката да не "влизат в капана на Василев" и да прекрояват бюджета в парламента, защото това е в прерогативите изцяло на финансовото министерство.

Освен за бюджета партиите ГЕРБ и ДПС развиха и още една паралелна атака срещу кабинета и тя е свързана с отказа на правителството да прекрати веднага дерогацията на руския петрол за нефтената рафинерия "Лукойл". Въпреки многократните изявления на премиера Денков, че за да се случи това, е необходимо повече време, депутатът от ГЕРБ Делян Добрев внесе в парламента промени в закона, според които дерогацията трябва да се спре в сок от три дни. Предложението му обаче не получи подкрепа в парламентарната комисия по енергетика, което пък даде повод и на двамата да нарекат ПП-ДБ "путинисти". А коалицията ПП-ДБ внесоха свои поправки, според които този срок е три месеца от приемането на закона, т.е. от началото на март, когато Денков и Габриел ще си разменят местата на премиерския пост.

Синхронизираната атака на ГЕРБ и ДПС продължи и в сряда, когато заради отхвърлянето в пленарната зала на внесения от Добрев законопроект за прекратяването на дерогацията веднага, депутатите от двете партии напуснаха залата при гласуването на внесения от опозицията от БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" вот на недоверие на правителството "Денков-Габриел" в четвъртък и така то се провали, защото от опозицията пък отказаха да се регистрират и така кворумът се провали. Народните представители от ГЕРБ и ДПС повториха същото упражнение и в петък като отново поради липса на кворум гласуването на вота беше отложено за следващата седмица. Председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски определи поведението както на своята партия, така и на тази на Борисов като "даване на знаци" към ПП-ДБ. В четвъртък те дадоха и още един знак - в бюджетната комисия бяха отхвърлени всички предложени от финансовия министър промени в данъчните закони.

Всичко това се разигра на фона на още една сюжетна линия, която се разви в четвъртък вечерта, когато заради протести срещу ръководството на Българския футболен съюз станаха ексцесии, по време на които полицията се намеси със сила срещу протестиращите. Това стана причина от ПП-ДБ да поискат оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, а ГЕРБ и ДПС се обявиха в негова защита.

Така се стигна до среща на финансовия министър Асен Василев, председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, след която стана ясно, че тримата са постигнали съгласие по част от въпросите, които предизвикват напрежение в управляващото мнозинство.

За какво се договориха ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС

Първо, по отношение на дерогацията и от кога тя да бъде отменена. Според постигнатата договорка това все пак ще стане от 1 март, както настояваха от ПП-ДБ, но с уговорката, че от началото на януари ще се спре износа за чужбина.

Второ, във връзка с настояването на ГЕРБ приходната част на бюджета да бъде по-реалистична, финансовият министър се е съгласил тя да бъде намалена с 2.4 млрд. лв, колкото е заложената сума от таксата за пренос на руски газ през България. Така и капиталовите разходи ще бъдат намалени от 12 млрд. лв. на под 10 млрд. лв. Според Цонев има постигната и договорка да не бъде поеман нов държавен дълг повече от 1.2 млрд. лв.

ГЕРБ са успели да прокарат и идеята си в бюджета да има списък от национални инфраструктурни обекти, които да бъдат приоритетно финансирани, сред които магистралите "Струма" и "Хемус" и пътят Плевен - Русе Искането на ГЕРБ и ДПС да има списък с приоритетни инвестиции за общините също е удовлетворено. Според Йордан Цонев двата списъка ще бъдат уточнени между първото и второто четене на законопроекта за бюджета и те ще бъдат неразделна част от бюджета. А финансовият министър уточни, че предвиденият фонд от 1 млрд. лв. за инвестиции в общините ще бъде разпределян от парламента.